"Той е художник, тя – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор ... |
|
|
Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност пиринските танци имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура. ... |
|
|
Бертолт Брехт е създател на театър "Берлинер ансамбъл". Автор е на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг". Неговото развитие към голямата епична драматургия, към "научния театър", може да се разбере правилно само когато се познават ранните му творби, в които се очертават важни теми от творчеството му - "Ваал", "Барабани в нощта", "В джунглата на градовете", & ... |
|
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
|
|
През 2022 година се навършиха 160 години от рождението на Артур Шницлер, един от най-ярките представители на виенския модернизъм, известен като белетрист и драматург. Своята първа пиеса Шницлер написва през 1886 година и това е едноактната комедия Авантюрата на живота му, която публикува през 1888 година. В нея за първи път се повява образът на Анатол, с когото той продължава да се занимава. От 1889 до 1891 година Шницлер създава цяла поредица от едноактни пиеси (сцени) с главен герой Анатол и взема името му като наименование на цикъла. Всяка пиеса е публикувана отделно. Самият цикъл е отпечатан през 1893 година, като ... |
|
|
Сюрреалната пиеса на Жером Жуно е посветена на 500-годишнината от смъртта на Йеронимус Бош. Действието се опира на неговия невероятен триптих Градината на земните удоволствия в три сцени, като започва на третия ден от сътворението. Всичко се случва в наши дни, когато младата изкуствоведка Каролине е принудена от обстоятелствата да остане на едно летище на път за конференция, посветена на Йеронимус Бош. След няколко странни срещи и напиване тя изпада в дълбок сън и в този сън се среща лично с великия художник. Многопластовата пиеса на Жуно разглежда живота на художника, който прекрачва границите на времето и пространството, ... |
|
|
Съставители: Анна Топалджикова, Севдалин Начев и Ирена Христова. ... Проф. Васил Димитров е български актьор и педагог. Почетен професор на Нов Български университет. ... |
|
|
За какво става тогава дума? Сигурно ще ми кажете за какво всъщност става дума. Разбирам, че ще го кажете. Със сигурност сега веднага ще ми кажете за какво в действителност става дума. Вие очевидно отдавна чакате да ми го кажете. Даниел Келман е роден през 1975 г. в Мюнхен. Израства във Виена. Следва философия и германистика във Виенския университет. В момента преподава в Нюйоркския университет и е член на Немската Академия за език и поезия. Първият му роман Аз и Камински (2003) му носи международна известност, но получава световно признание с романа Измерването на света (2005), който оглавява списъка на най- ... |
|
|
Месарят Карл Бокерер не се интересува от политика, но установява, че неговият спокоен свят е разклатен, защото нарастващият националсоциализъм във Виена в края на трийсетте години вече е посял отрова в семейството му. Синът му е станал член на SA, а жена му е пламенна поклонничка на Хитлер. Когато неговият еврейски приятел, адвокатът д-р Розенблат, поради нарастващия терор емигрира в Америка, Бокерер разбира, че положението е сериозно и започва да действа по своя начин, за да се отбранява - със смес от наивност, хумор и селска хитрост. Той не воюва с оръжие в ръка, но неговите отрити антифашистки изказвания са подобни на ... |
|
|
Настоящата камерна пиеса на Клаус Трьогер, която е в сгъстена форма, показва безизходицата за хора, които живеят в избрания от самите тях затвор на междуличностните отношения, за да подскаже, че истинско освобождаване от този затвор обаче няма. Ребека, една отегчена, интелигентна, заможна дама над четиридесет, преживява различните фази от своя живот и разочарованието от семейната си връзка не в конфронтация със съпруга си, а на кушетката на своя психотерапевт. Той е целта на нейната агресия и крайно потиснато състояние, на нейните интелектуални и еротични предизвикателства. В кабинета на терапевта се появява и Аманда, ... |
