Роланд Шимелпфениг обича спектакъла на сцената, в който свързва в едно мотиви, ситуации и образи, за да покаже желанията на човека, грешките му, страховете му, но и неговата скрита жестокост. Вниманието му все повече е насочено към избора на различни фигури, които разказват една и съща история от различна перспектива, така че зрителят да може като пъзел да сглоби в нещо единно скиците, натрупани в главата му. И тъкмо това е привлекателното в неговото драматургично творчество. Ронал Шимелпфениг е в момента най-играният съвременен немски драматург. Бил е журналист на свободна практика в Инстанбул, по-късно завършва ... |
|
|
Книгата предлага широкообхватен анализ на появата и еволюцията на маската, като съпътстваща появата и еволюцията на човека. Основно е разгледана театрализиращата функция на маската - от средство за оцеляване в първобитното общество, до самостоятелен елемент на професионалния театър днес. Специално внимание е обърнато на ролята на маската като забележителна театрална магия при формирането на бъдещите актьори. ... |
|
|
В книгата се описва един от най-важните етапи от развитието на драматичния театър в България - неговото институционализиране и професионализация. Чрез изследването на богат изворов материал се представя идеята за съграждането на театъра като символ - презентация на националния идентитет в модерната държава. Проблематизира се отношението държавност - театър, като израз на далновидната културна политика в устройството на равняващото се по европейския цивилизационен модел българско общество. Чрез анализа на емблематични за времето художествени факти от областта на създаващата се национална драматургия и сценичната и ... |
|
|
Книгата се опитва да прочете българската комедия между двете световни войни наново, адекватно на сегашното време, на неговите интереси и език. Търси се подход, в който прагматично - така да се каже, напълно в "духа на комедията" - да се обсъждат авторитетните изказвания по отношение на теоретичните проблеми за комичното и комедията, да се отчитат тяхната свобода, вечно "преобличане" и оцеляване. Безспорно комедиите на Ст. Л. Костов са най-интересният и значим обект на изследване в този исторически период, но не са пропуснати и текстовете на много други негови съвременници, някои от които повече или по- ... |
|
|
Свитък втори. ... "Български театър 1900-1917" е втори том от поредицата с извористични материали за миналото на българския драматически театър. И тук, както и в първия том, материалите са подбрани с цел да създадат по-вярна представа за развитието на театралния процес, ситуиран в общокултурния контекст от началото на века до Първата световна война. В този времеви отрязък българския театър навлиза в нов етап от своето развитие - етап на същинско професионализиране на актьорското изкуство, на европеизиране облика на спектакъла и трайно утвърждаване на Народния театър като национално представителна културна ... |
|
|
Този сборник със събраните пиеси на Сара Кейн съдържа и сценарий за кратък филм "Кожа". Сара Кейн е родена в Есекс, Англия, през 1971 г. Учи драма в Бристолския университет, За кратко време е писател-резидент в Роял Корт Театър в Лондон. Страда от силна депресия, за която два пъти лежи в лондонска болница. Това не й пречи постоянно да пише. Слага край на живота си през 1999 г. в болницата Кингс Колидж в Лондон, като се обесва с връзки за обувки. ... |
|
|
В книгата се разглеждат формирането, теоретичните постулати и практическата реализация на натурализма, както и възникването и обособяването на режисурата като самостоятелна художествена институция. Натурализмът е, който обогатява театъра както със социални идеи, така и с нова структура, блестящо реализирана от Андре Антоан. В труда са представени литературната школа на натурализма и възгледите на Зола за театъра, които представляват своеобразен "манифест" на натуралистичния театър. Разгледана е драматургията на натурализма в литературен аспект, проследени са подробно тенденциите и развитието на самото ... |
|
|
В книгата се разглежда театралната критика в България през 20-те и 30-те години на ХХ век - едно твърде плодотворно за нея време. Проследени са както развитието, движението и взаимното разположение на театралните критически рубрики с техните автори в периодичния печат, така и основните критически дебати, засягащи театъра и драмата, състояли се по страниците на вестници и списания. Театралната критика от онези години дава най-съществена представа за тогавашното състояние на българския театър и в този смисъл се явява носител и на най-основното от неговата история. В нея се оглеждат и значителна част от нагласите, интенциите ... |
|
|
Книгата разглежда целият корпус на българската възрожденска драматургия и въвежда в научно обръщение някои малко познати и неизследвани произведения. Изследването анализира въобразяването на своето и чуждото и очертава парадигмата на героичното и позорното и проекта на модерността, свързан с прекомпозиране на патриархалното съзнание. Сюжетите на възрожденската драматургия и възможностите й за влияние са коментирани като ресурс за изграждане на националния пантеон. Последен е пътят, по който Райна Княгиня, Хаджи Димитър и "Шуми Марица" се превръщат в национални символи. ... |
|
|
Издателство "Блек Фламинго Пъблишинг" представя най-новата пиеса на Лукас Берфус, която засяга много важния въпрос за значението на живите спомени в едно общество, което е преситено със знания, но изцяло е лишено от чувствителност. Пиесата "Двайсет хиляди страници" е написана през 2011г. по поръчка на театъра в Цюрих. Тази пиеса съществено се отличава като драматургия от останалите творби на Лукас Берфус, в които с малки изключения диалогът е много стегнат и няма монолози. Тук има няколко твърде дълги монолога, които дори озадачават критиците, макар че всички са единодушни за силното въздействие на ... |
|
|
Първата българска книга за оперетата и мюзикъла - от автора на "Нова книга за операта", представя най-ценното от жанра с най-добрите образци от всички стилове и национални школи - от Жак Офенбах до Андрю Лойд Уебър. Или 150 оперети и мюзикъла, като и тук са спазени двата основни принципа: репертоарност и значимост. Адресирана е както към музикалните театри, така и към многобройните любители на вечно младия, очарователен и жизнерадостен "лек жанр". ... |
|
|
Пиеси ... Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. Дипломиран търговец на книги. От 1991 г. живее и работи като писател на свободна практика в Цюрих. Написал е редица пиеси, сътрудничи на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин. Носител е на литературни награди. След новелата му "Мъртъвците", романа "Сто дни" и сборниците с пиеси "Сексуалните неврози на нашите родители" и "Амигдала", "Четири картини на любовта" е петата книга на Лукас Берфус, която излиза на български език. За него критиката пише: Никой друг съвременен драматург не е в състояние да представи така ... |
