След като разгледахме най-общо добродетелите, пороците и останалите отнасящи се към нравствеността неща, сега е необходимо да се спрем на тях поотделно: тъй като, колкото постъпките ни са конкретни, общите морални наставления са по-малко полезни. Даден морален предмет може да бъде разглеждан обаче в неговата отделност по два начина: от една страна, с оглед самата му материя, както когато се разглежда например ето тази добродетел или ето този порок; от друга - с оглед отделните положения на людете, както когато става дума за подчинените и властвуващите, за водещите действен или съзерцателен живот и изобщо за всички такива ... |
|
|
Проф. д-р Витан Стефанов завършва специалност Философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1971). Докторант в Центъра по езикознание при БАН. Преподавател (от 1980 г.) по логика в Катедрата по логика, етика и естетика във Философския факултет на Софийския университет. Декан на Философския факултет (1993-2003). Научните му интереси са в областта на логиката, философия на историята и проблематиката на фрагментарния жанр. Автор на три книги с афоризми: "Философски изкушения" (1995), "Безсмъртология" (1998), "Мисли и чувства" (2007). Носител на почетната титла доктор ... |
|
|
Новата книга на Златомир Златанов е продължение на предишните две - "Лаканиански мрежи" (2005) и „Отвъд травма и революция" (2006) - в които по примера на психоанализата на Лакан и творчеството на актуални леви мислители като Джорджо Агамбен, Жак Рансиер, Славой Жижек, за да изброим само някои от тях, е направен опит да се очертае интелектуалната и политическата ситуация от началото на новия век. Сега акцентът е поставен върху сложната философия на един от най-значимите живи френски философи - Ален Бадиу (роден 1937), чието влияние в родината му и зад граница започва да проличава едва наскоро, което дава ... |
|
|
Идеи за произхода на човека (монография – история на антропологията). Човекът – възникване и еволюция (монография – философия на антропогенезата). ... |
|
|
Анатомически, морфологически, физиологически Homo Sapiens е последната брънка от дългата еволюционна верига на представителите на земния живот. Неговата дейност обаче го поставя в система от други закономерности. На езика на религията: по плът - животно, по-дух - бог. На езика на науката: като организъм - стандартен биологически екземпляр, като съзнателна активност - уникален творец. ... |
|
|
Серия Етоси ... Като американски евреин, аз израснах, мислейки за себе си като за обект на толериране. Едва много по-късно осъзнах себе си и като субект на толериране, като действащ човек, призван да толерира другите, включително своите събратя евреи, чиято идея за това, какво означава да си евреин, бе радикално различна от моята собствена. Първоначалното ми усещане за Съединените щати като страна, където всеки един трябва да толерира всеки друг (формулировка, която ще обясня по-късно), беше изходната точка на това есе. Тя ме отведе до разсъждения над начините, по които другите страни са различни, и само понякога ... |
|
|
Това са автори, които откриват нови пътища, непознати на дотогава вървелите, поради което приживе по правило остават неоценени, не получават необходимото признание или не го получават в дължимата степен... Но затова пък посмъртно идеите им получават такова разпространение, а имената им се обгръщат с такава слава, която те не са очаквали и в най-смелите си мечти. Разглежданите тук автори поставят отделния човек, индивида по-високо от колектива, масата, тълпата, обществото и на тази основа изпитват дълбоко отвращение към политиката... А искрената им омраза към политиката, която обикновено се прави и от тълпата, и за ... |
|
|
В "Самото само" Алексей Лосев разсъждава за света с конкретни и осезаеми примери, потвърждаващи съществената разлика между вещта като такава и простата сума от нейните части. Многостранен по своята същност трудът заема важно място в богатото творчество на големия руски и европейски мислител и философ. Проникновението на гения и бляскавият му стил черпят енергия от всички класически извори на философската наука. През призмата на основната тема Лосев търси и открива отговори на вечните въпроси, които, както казва поетът: "...никой век не разреши." ... |
|
|
Защо има нещо, а не нищо? Как се е появила вселената? Има ли тя създател? Може ли изобщо да се говори за нейно начало или пък край? Ако може, какво е имало преди началото ("големия взрив") и какво ще има след края и ("големия срив")? Съществува ли тя реално, или е нереална, или е и реална, и нереална, или пък нито реална, нито нереална? Наистина ли физическите закони са така точно изчислени, че да позволят и доведат до появата на съзнанието, или възникването му е чиста случайност? Може ли съзнанието да продължава да съществува без физическа основа, дори и след хипотетичния край на вселената? В крайна ... |
|
|
В шестия том от избраните произведения на Исак Паси са включени "Философски литературни етюди", "Смешното", "Метафората". ... "В този шести, последен том на моите избрани произведения включвам първата си есеистична книга "Философски литературни етюди" (1968), която след това трикратно съм преиздавал в трите издания на сборника ми "Есета" (1981, 1987, 1993), както и двете ми монографии "Смешното" (1972) и "Метафората" (1983), които също са трикратно преиздавани ("Смешното" през 1979, 1993 и 2001, а Метафората през 1988, 1995 и 2001). ... |
|
|
Артур Шопенхауер, Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше, Томас Ман ... "В тази книга събирам (естествено, с дължимите при това промени в текста) три мои вече публикувани студии - Артур Шопенхауер (1998), Сьорен Киркегор (1998) и Фридрих Ницше (1996) - посветени на три от най-ярките философски индивидуалности, на трима от най-изтъкнатите философи през цял един и несъмнено философски век. Разбира се, нито темите, нито гледните точки, нито дори размерите на трите студии, които образуват корпуса на тази книга, тук не образуват проста механична смес, не са произволно насипани в реторта, в която трябва да се получи нещо като ... |
|
|
Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за Декарт и Кант, Маркс и Ницше, Фройд и Хусерл са не салдо идеологически скандал. Те не са салдо и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (неслучайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. ... |
