Последната (незавършена) част на фундаменталния труд на Тома Аквино "Сума на теологията". ... |
|
|
"Изкуството е избирателно пресъздаване на действителността в зависимост от метафизичните ценностни съждения на един творец. То е гласът на неговото усещане за живота. Това, което романтиците внасят в изкуството, е върховенството на ценностите, елемент, който е отсъствал в закостенелите, сухи, направени от трета и четвърта ръка (и също така трето - и четвърторазредни) повторения на копирането на формули на класицистите". Айн Ранд ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
"Трактат за безсмъртието на душата" на Пиетро Помпонаци (1462-1525) е възлово съчинение в историята на ренесансовата философия. Помонаци разгръща една от най-травматичните за християнската доктрина теми - за безсмъртието на индивидуалната душа, като без страх черпи идеи от стоическата и неоплатонистката философия и дава израз на скептицизма си относно възможността за чисто разсъдъчно разрешаване на този проблем. Помпонаци реализира един от възможните ходове за утвърждаване на самоценността и свободата на философското изследване - ясното отграничаване на прерогативите на разума от тези на вярата и налагането на ... |
|
|
Книгата съдържа проучвания от историята на западноевропейската мисъл в областта на философията на културата - от Лутер до Хайдегер. Изследователското внимание е насочено към взаимопроникванията и границите на светогледите - религиозни, естетически и етически - и към техните продуктивни въздействия. Представени са основни сюжети и фигури от историята на новоевропейското философско и естетическо мислене в двойствената връзка на приемственост и на превъзмогване спрямо съществуващите религиозни и интелектуални традиции. ... |
|
|
Изданието представя най-значимите съчинения на Анселм, архиепископ Кентърбърийски (1033 - 1109) - несъмнено най-влиятелната фигура в богословието и философията на ранното латинско средновековие, която оказва мощно влияние върху развитието както на схоластическата философия, така и на философията на новото време. Включените текстове максимално разгръщат Анселмовия мисловен проект, основават се единствено на разума: онтологическото доказателство за съществуването на Бога, сатисфакционната теория за Въплъщението, учението за същността на езика и мисленето, дефиницията за истината - първа в историята на европейската философия, ... |
|
|
Завещаният от Боеций на Средновековието логически корпус заедно с геологическите трактати и "За утешението на философията" съдържат многобройни податки относно същината и метода на теоретичното познание, където нерядко с известна проблемна неяснота или противоречивост си съжителстват понятия и постановки, почерпени от три основни дяла на късноантичната традиция: аристотелизъм, неоплатонизъм и християнско учение. През първата половина на XII век Жилбер от Поатие, един от най-ярко изпъкващите теолози на своето време, долавя въпросните проблемни области и предлага свои решения, обусловени от нарасналия интерес към ... |
|
|
"Философията: кому е нужна" е сборник с есета на Айн Ранд, издаден няколко месеца след смъртта й през 1982 г. под редакцията на Ленард Пейкоф. Неговата тема е философията изобщо. В заглавното есе Ранд доказва, че философията играе главна роля във всички човешки дейности, че в основата на всяко действие и всяка мисъл лежат определени предпоставки, които ние трябва да изучим. Но за да може една философска идея да функционира наистина като насока за живот, човек трябва да познава пълната система, към която тя принадлежи, както и връзката на идеята с другите идеи, които й дават контекст, определение, приложение, ... |
|
|
"Античната естетическа мисъл" е четвъртата поред книга на Иван Джаджев, която издателство "Славена" поднася на своите читатели. Посветена на най-ранния етап в развитието на европейската мисловна рефлексия за красотата и изкуството, тя е адресирана към широк кръг читатели - учени, творци в областта на изкуството, учители, студенти и всички, които проявяват интерес към тази проблематика. ... |
|
|
Ако има автор, с когото да могат да бъдат обхванати на високо ниво всички обеми на доминиращия философски стил във Византия, ако желаем да навлезем в този стил през делото на един единствен философ, то неговото име без никакво съмнение е Максим Изповедник. Във всяко отношение - в съдържателна, структурна и методологическа перспектива - той следва да бъде гледан като бащата на византийската философия и на византийското богомислие изобщо, така че неговото значение за Изтока е сравнимо само със значимостта на Августин за западната култура. Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) e преподавател в Катедрата по история на ... |
|
|
Опит върху философията на Мераб Мамардашвили Всяка изминала година от смъртта на Мераб Константинович Мамардашвили (1930-1990) бележи както географско разширяване, така и интелектуално задълбочаване на изследванията върху неговото философско творчество. В същото бреме говоренето за неговата личност и за социалния му образ на мислител сякаш все още не се е освободило от патоса, характеризиращ разказите за богове и герои. Оприличаван на Сократ заради външния си вид, но и заради начина си на философстване, поставян редом с Платон и Кант заради аналитичните си способности, възприеман като жрец на свободната мисъл и ... |
|
|
След като разгледахме най-общо добродетелите, пороците и останалите отнасящи се към нравствеността неща, сега е необходимо да се спрем на тях поотделно: тъй като, колкото постъпките ни са конкретни, общите морални наставления са по-малко полезни. Даден морален предмет може да бъде разглеждан обаче в неговата отделност по два начина: от една страна, с оглед самата му материя, както когато се разглежда например ето тази добродетел или ето този порок; от друга - с оглед отделните положения на людете, както когато става дума за подчинените и властвуващите, за водещите действен или съзерцателен живот и изобщо за всички такива ... |
