В предложените на читателите избрани мисли от непубликуваното наследство на Фридрих Ницше е проследен периода от 1869 г., времето на неговата младост, до края на 1888 г., когато на 3 януари 1889 г. великия мислител претърпява тежък и болезнен срив. Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философа. "Публикуваното наследство на Ницше ни разкрива само преддверието, докато същинската философия намираме в ... |
|
|
Политическата философия на Ортега и Гасет. ... „Днес явно мнозина са тези, които изпитват носталгия по стадния живот. Страстно се отдават на овчето в себе си. Ще им се да вървят вкупом, да крачат стадно, в една посока, овца до овцата, а погледът – в краката. Затова много народи из Европа са в търсене на пастира и голямото овчарско куче.“ „Свободата е нещо, което не може да бъде обичано само по себе си, както не може да се обича само профила на една жена без тялото, което го поддържа. За да обичаш свободата, най-малкото е нужно да обичаш и средствата за нейното осъществяване, за осигуряването.“ Хосе Ортега и Гасет „ ... |
|
|
Днешната съвременност е от типа на „делта-съвременност“. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. „модернизъм“, станал впрочем вече „класика“, а само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите“, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства“ заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...) ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
|
Серия Етоси ... "Целта ми в тази книга е да предложа философска рамка за разбирането на социалната критика като социална практика. Какво всъщност правят социалните критици? Как започват да го правят? Какъв е произходът на техните принципи? Как критиците се дистанцират от хората и от институциите, които критикуват? Поддържаната в цялата книга теза, че социалната критика трябва най-вече да се разбира като критична интерпретация, се доближава до тезите на европейски философи от последните години. Но аз се опитвам да намеря собствен път, с моя собствен език, без пряко да се позовавам на техните трудове. Надявам се в ... |
|
|
Последната (незавършена) част на фундаменталния труд на Тома Аквино "Сума на теологията". ... |
|
|
"Изкуството е избирателно пресъздаване на действителността в зависимост от метафизичните ценностни съждения на един творец. То е гласът на неговото усещане за живота. Това, което романтиците внасят в изкуството, е върховенството на ценностите, елемент, който е отсъствал в закостенелите, сухи, направени от трета и четвърта ръка (и също така трето - и четвърторазредни) повторения на копирането на формули на класицистите". Айн Ранд ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
Монографията "Пътища на метафизиката: Кант и Хайдегер" е последната книга от трилогията на проф. Валентин Канавров за критическата метафизика. В първите две книги - "Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм" (2003) и "Критически онтологеми на духовността" (2006) - се теоретизира концептът "виртуалистки трансцендентализъм" и се разгръща неговата философско-историческа интерпретация. Зад тази наглед тежка терминология се крие философското фундаментализиране на чистото мислене и разкриването на неговата светоустройствена дейност. В монографията се ... |
|
|
Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
|
|
"Трактат за безсмъртието на душата" на Пиетро Помпонаци (1462-1525) е възлово съчинение в историята на ренесансовата философия. Помонаци разгръща една от най-травматичните за християнската доктрина теми - за безсмъртието на индивидуалната душа, като без страх черпи идеи от стоическата и неоплатонистката философия и дава израз на скептицизма си относно възможността за чисто разсъдъчно разрешаване на този проблем. Помпонаци реализира един от възможните ходове за утвърждаване на самоценността и свободата на философското изследване - ясното отграничаване на прерогативите на разума от тези на вярата и налагането на ... |
|
|
Книгата съдържа проучвания от историята на западноевропейската мисъл в областта на философията на културата - от Лутер до Хайдегер. Изследователското внимание е насочено към взаимопроникванията и границите на светогледите - религиозни, естетически и етически - и към техните продуктивни въздействия. Представени са основни сюжети и фигури от историята на новоевропейското философско и естетическо мислене в двойствената връзка на приемственост и на превъзмогване спрямо съществуващите религиозни и интелектуални традиции. ... |
