Книгата съдържа статии на английски и български език писани от Мария Ванева,Олег Георгиев, Кристиан Кейпс, Ива Манова, Смилен Марков, Герасим Петрински, Карлос Стел, Величка Такева, Иван Христов и Атанас Шиников. ... |
|
|
Книгата от поредицата "Съчинения в 11 тома". ... "В "Бягство от свободата" разгледах проблема за свободата, както и за садизма, мазохизма и разрушителността. Мисля, че по-сетнешния ми клиничен опит и теоретичните ми размишления ме доведоха до едно по-дълбоко разбиране на свободата, а същи и за различните видове нападателност и разрушителност. Разграничих различни видове нападателност, които пряко или непряко служат на живота, от злокачествената разрушителност - некрофилията, която всъщност е любов към смъртта и която представлява истинската противоположност на любовта към живота - биофилията. В & ... |
|
|
Сборник с есета. ... Алиса Розунбаум (1905 - 1982), по известна като Айн Ранд, е американски философ и писател от руски произход. Емигрира през 1925 г. от съветска Русия в САЩ, където е смятана за най-влиятелния мислител на XX век. „ Ние, живите “ е първият ѝ роман, публикуван през 1936 г.; „ Изворът “ (1943) я прави известна. В Съединените щати шедьовърът на Айн Ранд „ Атлас изправи рамене “ (1957) е втори по популярност след Библията. Почти всички издания на Айн Ранд са преведени на над 18 езика и издадени в над 25-милионен тираж. Книгата „Новата левица: Антииндустриалната революция“ е издадена преди повече от 40 ... |
|
|
В началото бе словото... Как са възникнали езиците по света и как са се развивали във времето? Защо едни процъфтяват, а други умират? Може ли езикът да надживее залеза на цивилизацията си? След 200 години всички ли ще говорят на китайски? Известният шведски учен Торе Янсон води читателя на вълнуващо пътешествие из джунглата на езиците по света - от скалните рисунки до египетските йероглифи, от класическите езици като гръцкия и латинския до съвременното господство на английския. Проследена е еволюцията на езиците и връзката между история, общество и език. Торе Янсон е роден през 1936 г. в Стокхолм, Швеция. Следва ... |
|
|
"Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва. Това е похватът на погрешното умозаключение. Хората мислят, че когато при наличието на едно нещо произлиза друго или при появата на едно нещо се появява друго - ако второто е налице, налице се оказва или се появява и първото. Но това е измама. Затова трябва да се добави случаят, когато първото е лъжливо. А при неговото наличие по необходимост е налице и произлиза друго. Поради съзнанието, че второто е истинно, душата ни погрешно заключава и за първото като действително съществуващо." Аристотел ... |
|
|
Основна тема на "Пространство, време, творчество" са пространството и времето като символична форма на мисълта, художественото творчество и културата. Други основни трудове на Флоренски са "При водоразделите на мисълта", "Обратната перспектива" и "Иконостасът". Отец Павел Флоренски е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на богословието, философията, математиката, музиката, филологията, електротехниката, изкуствознанието и други. Завършва физико-математическия факултет на Московския университет " ... |
|
|
Ейми Алън е професор по философия и изследвания на пола (Parents Distinguished Research Professor) в Колеж Дартмут, един от осемте университета в САЩ от Ivy League. Тя е автор на книгите "The Power of Feminist Theory: Domination, Resistance, Solidarity" (Westview, 1999) и "The Politics of Our Selves: Power, Autonomy, and Gender in Contemporary Critical Theory" (Columbia University Press, 2008). Ейми Алън е главен редактор съвместно с Андрю Арато и Андреас Каливас на списание "Constellations" и също така водещ редактор на поредицата "Нови посоки в критическата теория" на Columbia ... |
|
|
"Понятията дух и душа са забулени в неяснота и твърде често значенията им са разменени, а това в голяма степен затруднява опознаването им. В тази мъглява и неосъзната материя ще се опитам да добавя още светлина, да подпомогна евентуалния читател и да го провокирам за индивидуални търсения и лично познание именно в тази посока. Всеобщото знание, макар и универсално, невинаги е точно изразявано и вярно разбираемо, а познанието е поединично за всеки и е уникат. Личното познание е обработено знание, даващо плодове, то е знание изследвано и преживяно, знание, отпечатано в клетките на този, който го е познал." ... |
|
|
В предложените на читателите избрани мисли от непубликуваното наследство на Фридрих Ницше е проследен периода от 1869 г., времето на неговата младост, до края на 1888 г., когато на 3 януари 1889 г. великия мислител претърпява тежък и болезнен срив. Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философа. "Публикуваното наследство на Ницше ни разкрива само преддверието, докато същинската философия намираме в ... |
|
|
Политическата философия на Ортега и Гасет. ... „Днес явно мнозина са тези, които изпитват носталгия по стадния живот. Страстно се отдават на овчето в себе си. Ще им се да вървят вкупом, да крачат стадно, в една посока, овца до овцата, а погледът – в краката. Затова много народи из Европа са в търсене на пастира и голямото овчарско куче.“ „Свободата е нещо, което не може да бъде обичано само по себе си, както не може да се обича само профила на една жена без тялото, което го поддържа. За да обичаш свободата, най-малкото е нужно да обичаш и средствата за нейното осъществяване, за осигуряването.“ Хосе Ортега и Гасет „ ... |
|
|
Днешната съвременност е от типа на „делта-съвременност“. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. „модернизъм“, станал впрочем вече „класика“, а само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите“, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства“ заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...) ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
