Изобщо не е вярно (дори във време на криза), че полезно е само онова, което носи печалба. Дори в западното общество, смятано за по-меркантилно, съществува знание, според много хора безполезно, което обаче се оказва по-полезно от другото, намирано априори за полезно. Книгата на Нучо Ордине е призив, манифест, както той самият го нарича, който си поставя за цел да обърне внимание (посредством мислите на класици като Платон, Аристотел, Овидий, Пико дела Мирандола, Монтен, Данте, Бокачо, Петрарка, Сервантес, Шекспир и др.), как обществото ни, обсебено от притежанието и завладяно от бесния стремеж към печалба, рискува ... |
|
|
Речта, в която е разгърнато учението на Пико за достойнството на човека и неговото място в универсума, е може би най-добре познатият философски документ от епохата на ранния Ренесанс. В много издания съчинението носи заглавието "Реч за достойнството на човека". Оригиналното заглавие е било просто Oratio ("Реч"). Допълнението "за достойнството на човека" било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Мирандола поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: ... |
|
|
"Пътищата на трансценденталния схематизъм" отвеждат към трансцендентално феноменологизиране на опита. Мисленето преминава през априорно-апостериорния портал. Там, на портала, се раждат феномените и започват своята свободна, ковариантна игра в опита. Феноменът не е явление, не е елемент на съществуващото, не е инвариант или хипервариант на променливото, но не е и мисъл, не е понятие. Той е трансцендентална рожба, резултат на трансценденталния преход през портала, продукт на самия портал. Феноменът работи на терена на опита и то единствено като трансцендентална форма на съзидаващото познание на човека. През ... |
|
|
Книгата съдържа статии на различни езици (основните езици, на които са написани трудовете са български, английски и немски), писани от Катерина Георгиева, Смилен Марков, Николай Петков, Симеон Младенов, Франческа Бонини, Атанас Шиников, Гергана Динева, Слава Янакиева, Олег Георгиев, Атанас Стаматов, Гергана Динева, Дивна Манолова и други. ... |
|
|
Книга за всички и никого. ... Богато илюстрирано луксозно издание на класическото произведение на Фридрих Ницше - "Тъй рече Заратустра". В приложението към книгата е публикувано прочутото есе на Пенчо Славейков - "Заратустра", биографиите на Фридрих Ницше и Мара Белчева и есето на сестрата на Ницше, Елизабет Фьорстер-Ницше - "Зараждането на "Тъй рече Заратустра". "За българския читател от началото на XX век книгата откровение на Фридрих Ницше - "Тъй рече Заратустра", се превръща в духовна реалност - част и участник в българския духовен живот. Само с това могат да се ... |
|
|
"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
|
|
Алманах на българско общество "Достоевски". ... "Първият том на алманаха "Достоевски: Мисъл и образ" е чудесен творчески продукт от първите две години активни и разнообразни публични изяви на "Българско общество Достоевски": лекции, дискусии, кръгли маси, театрални пърформанси. Първи от замислената поредица, настоящият алманах е своеобразно огледало за вече оформилия се богат интелектуален, естетически профил на това духовно начинание, полезно за творческата комуникация на постоянно нарастващия брой негови членове и симпатизанти: философи, филолози, психолози, юристи, актьори, ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... В книгата да събрани статии на Иван Билярски, Олег Георгиев, Янис А. Деметракопулос, Невена Димитрова, Гергана Динева, Александра Докова, Георги Каприев, Ива Манова, Смилен Марков, Тони Николов, Героги Петков, Герасим Петрински, Стефан Санджакокис, Андреас Шпеер. ... |
|
|
За естетиката на всекидневното. ... От Талес насам се знае, че философът размишлява за великите неща, а не съзира баналната действителност пред него. Такова игнориране на външната реалност може спокойно да се назове лукс, защото могат да си го позволят само онези, които са в състояние да пренебрегнат грубата действителност. Но може би същинският лукс във философията е съвсем другаде. Именно там, където тя приема на сериозно смеха на тракийката; където насочва погледа от небето към кладенеца; там, където започват размислите за онова, съвсем неприсъщо на философията, направо под достойнството ѝ; там, където не се ... |
|
|
С тази книга почитателите на хуманитаристиката (социология, философия, психология, културология) ще бъдат зарадвани с някои от най-хубавите есета на класика Георг Зимел (1858 - 1918). Той е сред бащите основатели на социологията, но в някакъв смисъл придобива особена актуалност днес, когато дисциплините стават все повече, а от друга страна социологията, психологията, философията и културологията преливат едни в други. Точно такъв е духът и на есетата в този сборник. Текстовете в книгата са подредени смислово, а не хронологично, така че да препращат тематично един към друг. Есетата обхващат няколко десетилетия размисли на ... |
|
|
Човешкият живот не може никога - и слава Богу! - да бъде дефиниран и оценяван еднозначно, с фелдфебелска категоричност, с геометрична еднолинейност, единствено в черно или единствено в бяло. Човешкият живот във всяка от своите (включително и в гражданската) проекции е многоцветен, богат на прояви и характеристики, организирани в определена преобладаваща тенденция, естествено, от ръководещите съответните персони несменяеми принципи (несменяеми, доколкото принципът за всекидневна смяна на принципите е също несменяем принцип). Актуалното и действено обединяване на всички тези прояви и характеристики, "съпреживяването& ... |
