Съставители: Хараламби Паницидис, Димитър Божков, Петър Горанов. ... За индивида тялото е поименна гранична зона, в пределите на която се простира вселената на неговата позната неизвестност. Тялото е първата и последната спирка на живота, стига този живот да бъде схванат в своя буквален, достатъчен и не-преднамерен смисъл. За образите на тялото от всекидневно и теоретично естество; за телесните идеологии от консумативен и аскетичен, от митичен и поетичен порядък; изобщо за усърдието и старанието на буквалния живот, съхранен в тялото, отваряме дума тук. ... |
|
|
Каква полза извличаме, когато говорим косвено за нещата? С какво разстоянието, на което заставаме спрямо хората и нещата, позволява да ги открием по-добре, да ги установим по-добре? Смятаме за нещо обикновено и нормално да се изправим лице в лице със света. Но каква полза можем да извлечем от косвено пристъпване? С други думи - до какво ни дава достъп заобикалянето? Има много причини да се интересуваме от Китай. Поради богатството на неговата цивилизация или заради нарастващото значение, което той придобива в света, или защото неговата цивилизация, която е една от най-древните (и това още много рано е записано в ... |
|
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
|
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |
|
|
Тялото започва като самоусещане, съзнание за време и за съдба. "Тялото текст" смело нахлува в противоречията на "постмодерната ситуация" посредством самата тъкан на тялото. Проследява промените в подходите, моделите и употребите на тялото и телесността. Откровеността и изразителността на тялото го превръщат в текст на самото съществуване. Като носител на човешко съдържание, на постигнат смисъл и разбиране, анализът показва как тялото от очевидна форма на живота се трансформира в съществен инструмент на културата. То се явява пред прогледа, съблазнява в докосването, променя се във времето и остава ... |
|
|
Какво ще стане, когато машините надминат хората по интелект? Дали това ще е нашето спасение, или напротив - ще доведе до унищожението ни? На човечеството му предстои да се изправи пред огромно предизвикателство - срещата със създаден от него, но съкрушително превъзхождащ го изкуствен интелект, който авторът нарича свръхинтелект. Силен и аргументиран опонент на ентусиазираните призиви за бързо развитие на изкуствения интелект, Бострьом обръща специално внимание на рисковете от тази перспектива и възможните превантивни мерки. Доминиращото си положение на планетата Земя човекът дължи на разширения набор от способности на ... |
|
|
Has the proverbially "a(nti)-historical" analytic philosophy taken a "historical turn" as some analytic "insiders" have heralded recently? In this densely argued and extensively referenced book, Blagovest Mollov argues that it has not, mainly because the only relatively determinate meaning the term can be given derives from a dubious and equally vague "historicist" perspective. Outside, and even within, the latter, the author holds, what has come to be discussed as "the historical turn (of analytic philosophy)" is neither historical nor a turn, in the sense other " ... |
|
|
Едно от имената, които безспорно са останали значими не само в историята на философията, но и в историята на литературата, културата, теологията, е Сьорен Киркегор - мислител, който трудно се вмества в дефиниции. Неговото тематично богато творчество е било и е катализатор на идеи, които вдъхновяват с ясните си послания и ориентацията си към нещо светло и възвишено. Киркегор е достатъчно известен на българския читател, той е датчанин по произход, роден през 1813 г. в Копенхаген. Определян е като първия философ екзистенциалист. Това определение е вярно от гледна точка на развитието на философската и теологическата ... |
|
|
Предмет на тази книга са няколко важни теми от интелектуалното наследство на Средновековието. Тя проследява автентичната философска метафизическа природа на мисленето на средновековните автори: от идеята за трансцендирането на Аз-а до митовете, подобни на този за "плоската Земя". Авторът оспорва мнението, че средновековните автори интерпретират идеи, а не използват собствения си опит. Това автентично представяне цели да постави идеите на Средновековието по различен и достъпен начин, за да привлече дори предубедения читател. ... |
|
|
За разлика от класическата, средновековната реторика е преди всичко образователна дисциплина. За обучителни цели през V-VI в. Неизвестен преподавател съставя обемен наръчник, който запознава поколения ученици и студенти с основните клонове на реторическата материя. Така се ражда "Канонът", обединяващ пет трактата по теория на реторическите упражнения, по теория на спора, по аргументация и по стилистика. Реторическият Канон е ключ към богатото писмено наследство на гръкоезичния свят между третото и петнадесетото столетие. Без този ключ средновековният текст остава мъртъв, скучен и трудноразбираем. ... |
|
|
В настоящата книга се изследва идеята за случайността през нейното историческо и концептуално развитие и са отделени основни и типични понятия. Анализът тръгва от класическите примери – Платон, Аристотел, Кант и Хегел, и стига до съвременния контекст на случайността, който е представен през теорията на вероятностите и теорията на сложността. Някои от изведените понятия са формализирани и имат по-логически, математически или пък информационен характер, а други са по-скоро физически или субектни, но всички те са представени в една обща историческа типология. В нея се включва и парадигмата срещу случайността, която има ... |
|
|
"Теории за истината" е изследване, в което се аргументира академичната, изследователската и въобще дискурсивната стойност на истината. Монографията предлага съвременна теория, конструирана с цел отстраняване на натрапчиви дефекти, характерни за разнообразните концепции по темата за истината в преданалитичната и аналитичната философия. ... |
