Настоящата книга предлага някои оригинални идеи по вечни философски въпроси, които вълнуват човешката мисъл от древността досега. Авторът анализира проблема за присъствие на миналото в настоящето и бъдещето. Основната идея е свързана със запазването на определени компоненти в явленията и единството между промяна и постоянство в тях. Въз основа на това се правят изводи за появи на нови зависимости между повтарящи се явления. Засегнати са въпроси, като този за част и цяло, за граница между явленията, за развитието на материята и за смисъла на съществуването. Освен за философи книгата ще представлява интерес и за ... |
|
В монографията се разглеждат теоретичните проблеми на медицинската наука, съотнесени към някои основни философски категории, като се проследява влиянието върху медицината на главните направления в съвременната философия. Но разработките на автора в тази насока не носят чисто теоретичен, абстрактен характер. Пряко или косвено, те са свързани с проблемите на клиничната медицина, а оттук - и с практическата дейност на лекаря и медицинския екип изобщо. Важно място в тази връзка заемат въпросите за причинността в медицината, за целостността на организма, за йерархията на неговите функции, за неговата адаптация и саморегулация, ... |
|
В тази парадоксална по своята тематична насоченост книга се осветляват основанията и предпоставките за зараждането на тезата за несъизмеримост и се анализират редица примери. Достига се до извода, че тази теза е методологично нееднородна и се разслоява както на верни, така и на самопротиворечиви и крайни твърдения. Направени са редица предложения за преодоляването, а не за отричането на тезата за несъизмеримост. Предложена е обща теория за значението на научните термини. ... |
|
"Нещата от живота" и "нещата от публичността" - това разбира се, е преводът на латинските изрази, фигуриращи в заглавието на книгата. Избрах ги, защото те дават най-краткото определение на нейното съдържание, а именна - кратки размисли върху теми от двете сфери на жизнения свят, в които по необходимост е потопен всеки. Да, това са размисли на християнин, но на християнин потопен в живота на полиса - член, в еднаква степен и на църковния "лаос" и на обществеността на гражданите и опитващ се да съвместява в мисълта си тези две различни (без непременно да са разделени) "принадлежности". ... |
|
Изследването е продължение на публикуваната вече монография "Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век" (2006) и проследява жизнените и научните пътища на представителите на тази философия (Д. Михалчев, К. Чолаков, Х. Николов, А. Бънков и др.) през втората половина на същия век. Както в първата разработка, така и тук са използвани документални факти, спомени, интервюта, архиви и т.н., въз основа на които се верифицира твърдението на Димитър Михалчев, че "ще дойде ден, когато нито аз, нито Тодор Павлов ще бъдем живи: тогава философското поколение, което ще ни наследи, ще може ... |
|
В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащи "човека", "човешката същност", "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига (от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на XX в.) са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия – трансценденталният идеализъм ( Имануел Кант ), "обективният" идеализъм ( Г. В. Ф. Хегел ); романтизмът – "сантименталната теология& ... |
|
Мишел Мафезоли, професор по социология в Университета Париж-V, работи предимно по въпросите на социалната връзка в общностите и нарастващата роля на въображаемото в ежедневието на съвременните общества. В книгата си "Ритъмът на живота" авторът показва как постмодерното преобръщане на ценностите, срутването на идолите на Разума, на Историята, на Прогреса отварят пътя към другостта, към ежедневието, към възобновените връзки със сетивното. В условията на заобикалящ ни песимизъм тази книга се опитва да ни помогне да разберем и живеем света такъв, какъвто е. ... |
|
"Книгата има за цел да покаже философската традиция в България от една много тясна перспектива. Това, разбира се може да се тълкува като недостатък, доколкото широтата на научното изследване обикновено се приема за безспорно достойнство. На предимствата и недостатъците на широката и тясна перспектива, на микро и макро-историческия анализ е посветена цялата първа част на книгата. Накратко, в нея се демонстрира тезата, че микроисторията на философията открива пред погледа много важни неща, които в широката перспектива на големият мащаб остават напълно невидими. В случая не се търси противопоставяне между малък и голям ... |
|
Нищо не прави Бог толкова близък, колкото ближният. Всеки миг от съществуването ни, ако върху него има божествен отпечатък, се превръща в монета на вечния живот. И е без значение от коя страна тук долу пада монетата - от страната на радостта или на болката - щом една вечно възобновявана игра я устремява нагоре към небето, където нейната стойност не се променя, а цената се изплаща винаги със същото чудо. Светът умее да практикува тайнствения занаят на мълчанието. Бездните, като добри свещеници, съхраняват тайната изповед на нещата. ... |
|
Философия на вкуса. ... Книгата разглежда отговорите на следните въпроси: "Познаваме ли моралните въздействия на храните?" и "Съществува ли философия на храненето". Тялото, към което подканя хедонистичният ангел, е изкуство, продукт на културата, на средата и на тайнствени взаимодействия с природата. От една страна нищо не може да се направи с тази плът, защото тя е резултат на твърде сложна алхимия, която убягва и на най-проницателните погледи. От друга - можем да желаем. Тоест, да решим да стоим нащрек, да изострим способностите си и да чувстваме, да практикуваме пламенен нарцисизъм, който позволява ... |
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |
|
Целта на настоящото изследване е да се очертае в общи линии теоретичният, тематичният и проблемният релеф на основнонаучната философска школа в България върху основата предимно на публикациите в сп. „Философски преглед“, кореспонденция, спомени и др. Разработката не е само теоретичен анализ, но и „разказ“ за представителите на тази школа – Димитър Михалчев, К. Чолаков, Никола Илиев, Александър Илков, Атанас Попов, Славчо Димитров, Петър Теохаров, Добри Панайотов, Грозьо Грозев – като реални и живи хора. Ето защо фактологията в това отношение на места е представена по-цялостно, като стремежът е да се обобщи максимално ... |