"На път към Хайдегер" е първият сборник у нас, посветен изцяло на творчеството на Хайдегер. Той е последица от конференция, организирана от департамент "Философия и социология" към Нов български университет, във връзка с 80-годишнината от публикуването на "Битие и време" и на българският превод на книгата. Събраните в настоящия том изследвания разглеждат различните страни на творчеството на Хайдегер: от феноменологията до херменевтиката, от езика до времето. Многостранният прочит на авторите, сред които най-изтъкнатите български специалисти по Хайдегер, както и свързани с различни полета на ... |
|
|
Етика е сред най-често употребяваните думи днес - е речи, в медии, във вихъра на ежедневието, при формално и неформално общуване. Но знаем ли какво точно означава? Дали е просто синоним на нравственост? Или изисква създаване на нови правила? И кой трябва да разсъждава над нейната същност? единствено мислителите, или всеки от нас? Утвърденият френски философ, писател и изследовател Роже-Пол Дроа проследява историята на думата и на смисъла, който се влага в нея през столетията. От десетте Божи заповеди до биоетиката на бъдното, от Аристотел до Ницше - той описва различните форми на проявление на етиката, тълкуванията на ... |
|
|
Второ допълнено издание ... "В настоящия момент, най-важното е собственото духовно извисяване, нищо друго, нито работата, нито семейството, нито храната и облеклото, нито дори физическото оцеляване, са по-важни. Събудете се, докато имате тази възможност!" ... |
|
|
Димитър Вацов е доцент по съвременна философия в Нов български университет. Той е Председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, както и главен редактор на сп. Критика и хуманизъм. Това е третата му книга след: Онтология на утвърждаването. Ницше като задача (Изток-Запад, София 2003) и Свобода и признаване. Интерактивните извори на идентичността (НБУ, София 2006)." В теоретичен план книгата се стреми да преодолее хиперболизациите или дискриминациите на властта от страна на автори като Фуко и Хабермас, за да тематизира индивидуалните властови перформативи и да ги дефинира като друг принцип - ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Войни и власт" от издателство "Сиела". ... "33-те стратегии за войната" е книга за същината на проверена от времето мъдрост, съдържаща се в уроците и принципите на военното дело. Книгата е предназначена да ви въоръжи с практически знания, които ще ви предоставят безкрайни възможности и предимства при срещата ви с неуловимите воини, атакуващи ви във всекидневните битки. Всяка глава е стратегически прицелена в решаването на отделен проблем, с който ще се срещате често. Включени са проблеми като битка с немотивирана армия пред вас, загуба на енергия чрез боеве на ... |
|
|
Междудисциплинарен анализ. ... "Човешките времена" е книга, която ни кара да се замислим - да се вгледаме в себе си и да се помъчим да си отговорим на безбройните въпроси за времето. Понятие и тайнствена същност, която можем да видим вътре, както и съвършено отделена и независима от нас. Всеки читател ще задава тези въпроси по своя си начин и аз си ги зададох по моя. Разбира се, използвам и улеснението, че съм имал щастието да бъда въведен в мисленето и на двамата автори от вече близо половин век и съм следял отблизо пътя им на развитие. Тази книга е поредната част от дълго вървяни пътища и ни предлага ... |
|
|
Информационната философия е рожба на световния научно-технически прогрес и е призвана да обяснява и обосновава информационното общество. Информационната философия е универсален и абсолютен материализъм на взаимната зависимост и единството на материя, енергия и информация Информационната философия признава и установява човешкия разум като най-висша форма и проява на информация ... |
|
|
Всяка цивилизация създава в разцвета си едно или повече енциклопедични произведения, които обобщават познанието, технологията, културата и философията на епохата. Читателите с непредубеден ум и чувство за хумор могат само да се забавляват и да получат необикновени прозрения като изследват заедно с Уилсън следните теми - бъдещето на киберпространството, особените връзки между мафията, ЦРУ и католическата църква, променените състояния на съзнание, както и много други значими духовни, психологически и обществени въпроси. ... |
|
|
Книгата на преподавателя по естетика в НАТФИЗ "Кр. Сарафов"проф. д.ф.н. Иван Джаджев представлява историко-теоретически анализ на основното направление на естетическата мисъл през XVIII век Просвещението. Разгледани са неговите обществено-исторически, гносеологически и художествени корени. Просвещението е определено като антифеодално и идейно движение, като замяна на "неразумния" ред с "царството на разума". Подробно е анализирано творчеството на най-изтъкнатите представители на философската и естетическата мисъл в Англия, Франция и Германия. Настоящото издание е адресирано към широк кръг ... |
|
|
В тази книга се разказват епизоди от задоволяването на "свещеното любопитство" на човека, което води до нови знания и до нови открития. Разказва се за това, как се е стигнало до възникването на нови науки, на някои нови технологии или до изобретения, които задоволяват постепенно все по-пълно практическите потребности на човека. Ако се разполага с необходимите методи за изследване, всяка наука би спряла своето развитие. Усъвършенстването на познатите и разработването на нови методи на изследване е друг израз на задоволяване на "научното любопитство" на търсещият творец. ... |
|
|
В духовната си еволюция Владимир Соловьов (1853-1900) е изпитал влиянието на мистическите традиции на Изтока и Запада, на платонизма и неоплатонизма, на немската класическа философия, възприел и трансформирал е идеи от различни мислители - Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман. За Соловьов обаче винаги са били характерни самостоятелността и изтънченият критицизъм, той е формирал собствения си светоглед оригинално. Философската му мисъл е последователно онтологическа, принципът за всеединство на битието при него е изначален и определящ не само онтологията, но и всички сфери на метафизиката му. Въпреки факта, че ... |
|
|
С настоящото проучване се назовава двусмислената подбуда един теоретичен проблем, какъвто е проблемът за времето у Хайдегер, многократно обсъждан и обременен с противоречива изследователска история, да се оттегли за преразглеждането му като иманентно на текста времево измерение, към детайлния прочит на отделни, сравнително кратки текстове. Краткостта им иде да улесни обгледимостта на обстойното представяне, наложително, впрочем, и поради това, че досега не са превеждани на български език. Така проблемът за времето у късния Хайдегер следва да възвърне проблемността си, проследен в комплицираността на отделни текстови ... |
