В тази парадоксална по своята тематична насоченост книга се осветляват основанията и предпоставките за зараждането на тезата за несъизмеримост и се анализират редица примери. Достига се до извода, че тази теза е методологично нееднородна и се разслоява както на верни, така и на самопротиворечиви и крайни твърдения. Направени са редица предложения за преодоляването, а не за отричането на тезата за несъизмеримост. Предложена е обща теория за значението на научните термини. ... |
|
"Нещата от живота" и "нещата от публичността" - това разбира се, е преводът на латинските изрази, фигуриращи в заглавието на книгата. Избрах ги, защото те дават най-краткото определение на нейното съдържание, а именна - кратки размисли върху теми от двете сфери на жизнения свят, в които по необходимост е потопен всеки. Да, това са размисли на християнин, но на християнин потопен в живота на полиса - член, в еднаква степен и на църковния "лаос" и на обществеността на гражданите и опитващ се да съвместява в мисълта си тези две различни (без непременно да са разделени) "принадлежности". ... |
|
Изследването е продължение на публикуваната вече монография "Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век" (2006) и проследява жизнените и научните пътища на представителите на тази философия (Д. Михалчев, К. Чолаков, Х. Николов, А. Бънков и др.) през втората половина на същия век. Както в първата разработка, така и тук са използвани документални факти, спомени, интервюта, архиви и т.н., въз основа на които се верифицира твърдението на Димитър Михалчев, че "ще дойде ден, когато нито аз, нито Тодор Павлов ще бъдем живи: тогава философското поколение, което ще ни наследи, ще може ... |
|
В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащи "човека", "човешката същност", "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига (от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на XX в.) са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия – трансценденталният идеализъм ( Имануел Кант ), "обективният" идеализъм ( Г. В. Ф. Хегел ); романтизмът – "сантименталната теология& ... |
|
Мишел Мафезоли, професор по социология в Университета Париж-V, работи предимно по въпросите на социалната връзка в общностите и нарастващата роля на въображаемото в ежедневието на съвременните общества. В книгата си "Ритъмът на живота" авторът показва как постмодерното преобръщане на ценностите, срутването на идолите на Разума, на Историята, на Прогреса отварят пътя към другостта, към ежедневието, към възобновените връзки със сетивното. В условията на заобикалящ ни песимизъм тази книга се опитва да ни помогне да разберем и живеем света такъв, какъвто е. ... |
|
Българска философска мисъл и българска култура ... Предлаганата антология “Ницше в България” представя рецепцията в България на един от най-известните немски философи – Фридрих Ницше. В нея са събрани текстове, публикувани в българския печат в течение на около един век. Преобладаващата част са статии от периодичния печат, които са препечатани в пълния им обем. Друга част са подбрани текстове от книги, които са посветени на философията на Ницше. Текстовете са от български автори. Представени са както последователи, така и критици на Ницше, а също и полемики върху философията на Ницше. Антологията е адресирана към ... |
|
"Книгата има за цел да покаже философската традиция в България от една много тясна перспектива. Това, разбира се може да се тълкува като недостатък, доколкото широтата на научното изследване обикновено се приема за безспорно достойнство. На предимствата и недостатъците на широката и тясна перспектива, на микро и макро-историческия анализ е посветена цялата първа част на книгата. Накратко, в нея се демонстрира тезата, че микроисторията на философията открива пред погледа много важни неща, които в широката перспектива на големият мащаб остават напълно невидими. В случая не се търси противопоставяне между малък и голям ... |
|
Нищо не прави Бог толкова близък, колкото ближният. Всеки миг от съществуването ни, ако върху него има божествен отпечатък, се превръща в монета на вечния живот. И е без значение от коя страна тук долу пада монетата - от страната на радостта или на болката - щом една вечно възобновявана игра я устремява нагоре към небето, където нейната стойност не се променя, а цената се изплаща винаги със същото чудо. Светът умее да практикува тайнствения занаят на мълчанието. Бездните, като добри свещеници, съхраняват тайната изповед на нещата. ... |
|
"Якоб Бьоме е един от най-великите гении на човечеството, но гении малко достъпни, оставащи в сянка. Четат го единствено малцина и цели епохи забравят за него... Хегел признава Якоб Бьоме за родоначалник на новата философия и го оценява много високо... Якоб Бьоме безспорно трябва да бъде смятан за най-великия християнски теософ (употребявайки тази дума не в съвременния опростен, а в стария благороден смисъл) и най-велик мистик от гностически тип." Николай Бердяев ... |
|
Настоящият сборник събира в едно теоретичните резултати на две философски събития: семинара "Производство и продуктивност"и теоретичната конференция на тема "Бездната Хайдегер". Семинарът се организира от Центъра за хуманитарни и социални изследвания. ... |
|
Философия на вкуса. ... Книгата разглежда отговорите на следните въпроси: "Познаваме ли моралните въздействия на храните?" и "Съществува ли философия на храненето". Тялото, към което подканя хедонистичният ангел, е изкуство, продукт на културата, на средата и на тайнствени взаимодействия с природата. От една страна нищо не може да се направи с тази плът, защото тя е резултат на твърде сложна алхимия, която убягва и на най-проницателните погледи. От друга - можем да желаем. Тоест, да решим да стоим нащрек, да изострим способностите си и да чувстваме, да практикуваме пламенен нарцисизъм, който позволява ... |
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |