Сьорен Киркегор уверява, че не познава човек, който поне веднъж в живота си да не се е конфронтирал емоционално и рационално с въпроса за самоубийството. Не познавам и аз. Има хора, които функционират като истински машини за обезценяване на собствения си живот. Човек, който обича себе си, възприема света като добронамерен. Още преди два века Гьоте извлече най-ценния урок от крушенията на живота: да бъдем по-малко сурови - както към другите, така и към себе си. А по-малко сурови значи по-жизнеспособни, по-оцеляващи. Себеприятелството, себелюбовта, високата себеоценка са все непреодолими бариери пред смъртта, зорки ... |
|
В книгата са събрани текстове на големия интелектуалец Цветан Тодоров, едно наследство от мъдрост и прозрения, които да напомнят за висотата на неговия ум. "За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог ("превеждач", казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни - по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ. ... |
|
"На мен ми се струва, че личният живот на всеки от нас е оформен от две неща: обстоятелствата, в които се озоваваме, и изборите, които правим. Относно първото можем малко да сторим, обаче за второто... е, добре, точно тук етиката влиза в действие. Нищо не е по-уместно в тези случаи от размишляването над проблемите за доброто и злото, правилното и погрешното, и правенето на избор, който ги отразява. Способността ни да изложим ясно възгледите си и да ги обосновем рационално, когато става дума за морални въпроси, е незаменим начин да подредим ценностите, според които искаме да живеем, и да подкрепим личната си почтеност ... |
|
"Резюме на книгата "Записки" Предлагам на читателите прочит на три древни досега неразчетени писмености и алтернативен прочит на още три, нова и може би революционна теория във физиката и философски възгледи като предпоставка за теорията и като записи разчетени в древните писмености. Една книга за теория, две теории за книгата. Едно проучване за писмеността извършено в продължение на две години и теория за физиката завършена за също толкова време. Знакът е изречение или цяла идея. Идеята на първата записана писменост е с учебна цел - физична и философска теория. След като наборът от изразни средства - точка, ... |
|
"Когато писах на Галина как според мен трябва да изглежда оформлението на първата ѝ книга - с нейна снимка на корицата, точно така, както изглеждат популярните на Запад и у нас издания с философска есеистика, аз получих удивен отговор: "Сигурно се шегуваш! Досега винаги съм била невидима!" Не знаех, че тя се смята за "невидима" в обикновения си живот. Нищо не знаех за него. Обаче "Моите мисли" не бяха "невидими". Този текст започва с житейската тъга и романтизма на младо момиче, ... |
|
"Ако гледаме не със сакрални очи, виждаме в Жената-Град извора на световното обновление. Именно откровенията на божествения свят непрестанно развиват културата и сменят нейните модели. Нима всички вълни и епохи не издават плана на великата Художничка? Не разказва ли тя хилядоликата притча - божествената епопея, минаваща през векове и страни?" Андрей Рождественский ... |
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |
|
Навик, норма, ритуал във философията на Чарлс Пърс. ... Книгата на Рени Янкова "Семиотични орбити. Навик, норма, ритуал във философията на Чарлс Пърс" е пътуване през полетата на философията, навигирано от стремежа към проясняване на три концепции - за знака, за навика и неговото нарастване до норма, за ритуала като удържащ гравитационен център на определени значения. Разделена на три основни глави, книгата предлага на читателя движение по три орбити, всяка надграждаща смисъла, кристализирал от предишната. Авторката постепенно стеснява перспективата от проблема за знака в различните епохи, през конкретното и ... |
|
Кога и защо се пишат басни - попитал един ученик учителя си. Когато човеците не чуват птичите песни - получил отговор. Но пък басните изострят слуха за песните - след кратък размисъл допълнил учителят. ... |
|
Тази книга е писана в продължение на двадесет години. Темата ѝ е животът на душата и нейното отношение към трансценденцията. Макар душата днес да е забравена и изтласкана, вибриращата ѝ реалност поражда в продължение на хилядолетия идеи, опити, събития. Настоящите разпознавания на нейното отсъстващо присъствие в европейската култура следват пътищата на някои от големите ѝ търсачи. Владимир Градев завършва езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" във Варна през 1981 г. и френска филология в "Софийския университет" през 1986 г. Докторската му дисертация "Генезис и преображения на ... |
|
"Може би някои читатели не са подготвени да възприемат едно към едно събитията в романа "Заветът на Медея". По-лесно изглежда да усвоят като лична естетическа норма присъствието в съвременния литературен процес на такъв безподобен автор, какъвто е Красен Камбуров. Той е значителен български писател, премълчаван като че ли целенасочено от повърхностните ценители на книжовността. Въпреки това, а може би именно заради това тъй типично нашенско отрицание на излъчващата свръхенергия дарба, аз долавям, че в настоящия роман Красен Камбуров ни води и към неизчезналите все още читателски поколения, отдалечени по ... |
|
Книгата се разполага в полето на философията на обикновения език и разглежда казването на истината като специфичен тип перформатив. Тя отговаря на два основни въпроса: Какво на практика правим, когато казваме "Това е истината!"? В отговор на този въпрос в книгата е изградена нова перформативна теория за истината: основна прагматична функция на перформатива "Това е истината!" да издига обявеното за истина до образец за следване. Но не по-малко важен е и вторият въпрос: 2. При какви обстоятелства признаваме "обявеното от някого за истина" за истина? В отговор е изградена една онтологична пост- ... |