Изданието съдържа две заглавия: "Духът на Япония" и "Изгубени птици". "Духът на Япония" е проникновено есе на Рабиндранат Тагор, посветено на самобитната японска култура и душевност и на извечното противостояние между Изтока и Запада. "Изгубени птици" е необикновена философско-поетична творба на Тагор, силно повлияна от японската естетическа традиция, написана по време на тримесечния му престой в Страната на изгряващото слънце. "В Япония демонстрацията на власт и богатство не е преобладаващият елемент. Тук човек вижда навсякъде символите на любовта и уважението, а не на ... |
|
Кабалистичното познание за човешката същност. ... Книгата синтезира кабалистичното познание за човешката същност и по много ясен начин ни превежда през сложната материя на въпроси като Каква е целта на Сътворението?, Що за същност е човекът?, Какъв е смисълът на съществуването? и Имаме ли наистина свободна воля или всичко е предопределено? Разбира се, че отговорите на тези и много други подобни екзистенциални въпроси, поднесени в книгата, няма да се харесат на всеки. Ако попадне в ръцете на човек, твърдо убеден, че Бог не съществува, а норми като душевна чистота, безусловна любов, милосърдие и прошка са далечни или ... |
|
Тази книга е за всички, които по някакви причини не са успели да четат за философията на живота (екзистенциализма). Тя поднася по един нов систематизиран и синтезиран начин основните знания за човека и обществото. Прави сложните научните постижения в областта философията достъпни. Всеки българин трябва да знае: историята на своя род и Родина; своя божествен разум и морал; що е общество и политика; да се бори за възраждане на България. ... |
|
Сьорен Киркегор уверява, че не познава човек, който поне веднъж в живота си да не се е конфронтирал емоционално и рационално с въпроса за самоубийството. Не познавам и аз. Има хора, които функционират като истински машини за обезценяване на собствения си живот. Човек, който обича себе си, възприема света като добронамерен. Още преди два века Гьоте извлече най-ценния урок от крушенията на живота: да бъдем по-малко сурови - както към другите, така и към себе си. А по-малко сурови значи по-жизнеспособни, по-оцеляващи. Себеприятелството, себелюбовта, високата себеоценка са все непреодолими бариери пред смъртта, зорки ... |
|
В книгата са събрани текстове на големия интелектуалец Цветан Тодоров, едно наследство от мъдрост и прозрения, които да напомнят за висотата на неговия ум. "За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог ("превеждач", казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни - по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ. ... |
|
"На мен ми се струва, че личният живот на всеки от нас е оформен от две неща: обстоятелствата, в които се озоваваме, и изборите, които правим. Относно първото можем малко да сторим, обаче за второто... е, добре, точно тук етиката влиза в действие. Нищо не е по-уместно в тези случаи от размишляването над проблемите за доброто и злото, правилното и погрешното, и правенето на избор, който ги отразява. Способността ни да изложим ясно възгледите си и да ги обосновем рационално, когато става дума за морални въпроси, е незаменим начин да подредим ценностите, според които искаме да живеем, и да подкрепим личната си почтеност ... |
|
Книгата е том 3 от поредицата "История на западната философия" на издателство "Skyprint". ... В третия том на това несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост произведение, е разгледано развитието на философията от Ренесанса до наши дни и нейните най-бележити представители през този период: Макиавели, Еразъм, Мор, Бейкън, Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок, Бъркли, Хюм, Русо, Кант, Хегел, Байрон, Шопенхауер, Ницше, утилитаристите, Маркс, Бергсон, Джеймс, Дюи. ... |
|
"Когато писах на Галина как според мен трябва да изглежда оформлението на първата ѝ книга - с нейна снимка на корицата, точно така, както изглеждат популярните на Запад и у нас издания с философска есеистика, аз получих удивен отговор: "Сигурно се шегуваш! Досега винаги съм била невидима!" Не знаех, че тя се смята за "невидима" в обикновения си живот. Нищо не знаех за него. Обаче "Моите мисли" не бяха "невидими". Този текст започва с житейската тъга и романтизма на младо момиче, ... |
|
"Ако гледаме не със сакрални очи, виждаме в Жената-Град извора на световното обновление. Именно откровенията на божествения свят непрестанно развиват културата и сменят нейните модели. Нима всички вълни и епохи не издават плана на великата Художничка? Не разказва ли тя хилядоликата притча - божествената епопея, минаваща през векове и страни?" Андрей Рождественский ... |
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |
|
Навик, норма, ритуал във философията на Чарлс Пърс. ... Книгата на Рени Янкова "Семиотични орбити. Навик, норма, ритуал във философията на Чарлс Пърс" е пътуване през полетата на философията, навигирано от стремежа към проясняване на три концепции - за знака, за навика и неговото нарастване до норма, за ритуала като удържащ гравитационен център на определени значения. Разделена на три основни глави, книгата предлага на читателя движение по три орбити, всяка надграждаща смисъла, кристализирал от предишната. Авторката постепенно стеснява перспективата от проблема за знака в различните епохи, през конкретното и ... |
|
Кога и защо се пишат басни - попитал един ученик учителя си. Когато човеците не чуват птичите песни - получил отговор. Но пък басните изострят слуха за песните - след кратък размисъл допълнил учителят. ... |