В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |
|
|
Често пъти в общуването си ние използваме изрази като "ябълка на раздора", "ахилесова пета", "дамоклев меч", "зарът е хвърлен". И отлично разбираме какво означават те. Ала ако ни попитат как са възникнали, със сигурност бихме се замислили. Е, след прочита на тази чудесно написана книга това вече няма да е проблем. Авторът Владета Янкович, е известен сръбски политик, но наред с това и професор, философ, писател и литературен теоретик. Отличното му познаване на старата история и увлекателното му разказваческо умение си дават среща тук в книгата Мъдрости от Античността. Кратко, ... |
|
|
Етюди по средновековна литература. ... "Четенето на творби, отдалечени във времето, предполага раздвояване на съзнанието. От една страна, желанието да се потопим в друг свят с неговите исторически и естетически особености ни насочва към другост, която ни обогатява и в същото време поставя под въпрос. Четем старите текстове с готовност да се променим, поне временно. Така средновековната литература се оказва среща с далечно минало. От друга страна, ние се потопяваме в друг свят, съзнавайки или не, че живеем в 21 век. Четейки старите творби, ние утвърждаваме себе си. Приобщаваме към собствената си култура и ... |
|
|
Модерният недовършен роман на Музил - Човекът без качества успешно съперничи с Одисей на Джойс, бидейки по-философски. Настоящата книга разбулва немалка част от философските "заигравания" на Музил с: Ницше, Новия завет, немската мистика, Дилтай, Шелер, Зимел, Макс Вебер, Киркегор, Достоевски, Шпенглер, Фройд, Алтенберг. Разтълкуван е и неговият умел анализ на психопатичното душевно разстройство на Мосбругер. Препоръчва се за широк кръг отбрани читатели. Проф. дфн Красимир Делчев е преподавател във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. ... |
|
|
Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
|
"Тази книга е трети сборник с избрани мои статии - след "Byzantica minora" (София: ЛИК 2000) и "Византийски етюди" (София: Комунитас 2014). "Miscellanea" все пак се различава от другите два. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция - от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете - с едно изключение, от 1991 г. - са ... |
|
|
"Теология на висшето благо" е сред главните произведения на Пиер Абелар в периода на неговата творческа зрелост. Книгата е осъдена от синода в Соасон през 1121 г. По това време роденият през 1079 г. "Сократ на галите" вече има зад гърба си дълга серия събития от всякакъв, но неизменно впечатляващ характер. Читателят не може да не забележи ерудицията, демонстрирана от Абелар, обхващаща почти изцяло знанието, достъпно за учения човек от неговата епоха. Не може да остане незабелязана и спецификата на текста, привлякла в най-голяма степен гнева на заседаващите в Соасон: не толкова ... |
|
|
Това е най-прочутият, най-цитираният, най-използваният текст на Бенямин - един от най-забележителните европейски интелектуалци на XX в. Писан е по време на принудителното изгнание в Париж на бягащия от нацисткия режим германски философ и представлява истински програмен текст в теорията на изкуството и философската естетика. Тук Бенямин показва как съвременните технологии, правейки възможно масовото възпроизвеждане на произведенията на изкуството, водят до разпад на аурата им - легендарна формулировка, от която тръгва пълната с главозамайващи ефекти история на понятието "аура". Днес то е централно в историята ... |
|
|
Политическата либерална доктрина на Джон Ролс и нейното ръководно понятие за публичен разум представляват теоретическата систематизация на всичко, което се случва в края на 60-те години на миналия век - години на масови студентски бунтове и демонстрации, включително и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Това е университетът, където на дело биват извоювани принципите, които залягат в основите на Ролсовата концепция за справедливостта и нейните главни идеи, извеждащи на преден план интерпретираната теза на Кант за публичната употреба на разума, принадлежащ на общността на свободни и равнопоставени личности, визирани като ... |
|
|
Психическата трансформация на народите и последиците от Първата световна война. Моментът, в който всеки гражданин осъзнае, че победата на една или друга политическа партия или на една или друга вяра са безсилни да проправят пътя към абсолютното щастие, ще настъпи голямо социално развитие. По какъв начин бихме могли да променим мисленето на хората, след като и най-крайните закони са безсилни да го променят? Отговор на този въпрос дава уважавания социолог и психолог Густав Льобон. В "Светът по време на бунт", през призмата на психологията, е направен подробен анализ на движещите сили на народа по време на ... |
|
|
Сьорен Киркегор (1813 - 1855) е датски философ, писател, и теолог, един от най-значимите представители на модерната хуманитарна мисъл, когото приемат за основоположник на екзистенциализма. В произведенията си утвърждава свободата на личността, персоналната отговорност и самостоятелния избор като единствен път към постигане на съвършенство и нравствена хармония. Той е и свързващото звено между религиозната основа на хегелианството и същинската екзистенциална философия на модерността. Като един от малкото творци, при които животът и творчеството изцяло се припокриват, Киркегор често е определян ту като неоортодоксист или ... |
|
|
Обект на изследване е науката, но емпирично взета преди всичко като наука за науката. Проследен е процесът на науковедско опредметяване на науката. Представена е структурата на научното опредметяване въобще и на различните равнища - емпирично, теоретично и други. Проверката е направена върху историята на открития, изобретения, технологии и други типове резултати, продуцирани в различни науки. Получено е описание на системна йерархична процесуална структура, инвариантна към всяко научно съдържание, към всеки научен феномен - интегралност или на структурата в границите на всеки диахронен период - сама към себе си. ... |
