Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
"Когато през 2010 г. получих покана от Центъра за хуманитарни науки в Лихайския университет да се включа в цикъл от лекции върху ексцеса, моят отговор бе ентусиазиран: винаги са ме привличали ексцесивните книги, ексцесивните автори, прекомерността във всичките ѝ форми - литературни и биографични. Няколко дни по-късно реших, че конкретната тема на моята кратка беседа ще бъде жестокостта, една от най-често срещаните форми на ексцес в изкуството, и разкрепостеният секс, с който жестокостта често е свързана. И нямаше нужда да разсъждавам много, за да реша, че ще се съсредоточа най-вече върху етиката на жестокостта - ... |
|
Книга деветнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Определян от едни като "най-великият теоретик на обществената мисъл", а от други - като "бащата на двуличието в политиката", Николо Макиавели е безспорно сред най-дискутираните философи вече повече от пет века. Роден във Флоренция през 1469 г., той получава отлично за времето си образование, което му осигурява завидни постове в държавното управление - дипломат, военен стратег и политически съветник. Непреходната му слава обаче идва с идейно-политическите му трактати, които разкриват такова дълбоко ... |
|
"Темата на предлагания труд е структурата на историческото познание. Доколкото анализът на познанието има гносеологически характер, дотолкова настоящето изследване се отнася към областта на, така да се каже, приложната гносеология. Доколкото пък историческото познание има мисловен, а не сетивен характер, дотолкова трудът ни има приложно-логически характер. Следователно областта, към която принадлежи предоставената работа, е областта на приложната или специализираната гносеология и логика. В този смисъл нейната тематика може да бъде окачествена като методологическа, ако приемем, че по степен на общност на предметите ... |
|
Бернард Мунтян (1919 - 2006) е български философ, преподавал в Софийския университет "Св. Климент Охрисдки" от 50-те до 80-те години на миналия век. Автор е на студии по фундаментални философски въпроси като причинност, пространство и време, материя и движение... Става член на дисидентския Клуб за подкрепа на гласността и преустройството през 90-те години."...Обществото е незряла функционална система. А човекът, видът Homo sapiens sapiens, е достигнал до своя limes, до гранична станция. Кръстопътят има две насоки. Едната е продължаващо блокиране на глобалните проблеми и последваща неминуема катастрофа. ... |
|
Сборникът включва доклади от конференция в чест на шестдесетгодишния юбилей на проф. Александър Андонов, проведена през май 2006 г. Темата на конференцията е подбрана като израз както на спецификата, с която онтологичната проблематика се разработва във Философския факултет на Софийския университет, така и на една отвореност на философската онтология, разбирана не непременно като подредба и йерархизация на съществуващото. ... |
|
Настоящият том 1 от двутомното изследване на проектите за формално третиране на алетичната модалност има две основни цели: въвеждане в апарата на съвременния модален формализъм и сравнително детайлно изложение на усилията за формализиране и систематизиране на модалното диференциално мислене от Античността до края на ХХ век. ... |
|
Фигурата на героичния човек, изведена от Янко Янев, следва идеята за свръхчовека, подлагайки на радикално преосмисляне основни традиционалистки концепции за обществото, любовта и брака; атакува предразсъдъци и стереотипи от Античността до съвремието; разгръща своеобразни визии за нравствеността. Понятието за героичния човек е актуално в тогавашната европейска култура, заедно със завишеното внимание към расата и нацията. В Европа в навечерието на Втората световна война темата за героя е и съвсем конкретно свързана с вагнеровско-ницшеанските рефлексии, актуални най-вече в Германия през този период. За автора: Д-р Янко ... |
|
Английският поет и публицист Джон Милтън (1608 - 1674) публикува "За образованието" и "Ареопагитика" през 1644 г. В първото съчинение авторът разкрива своите възгледи за правилния път към получаването на знания като начин за възстановяване на "разрушените останки от нашите първородители" и на нашата способност "да познаваме Бог правилно и оттук - да Го обичаме, да Му подражаваме, да бъдем като Него, което е възможно в най-висока степен чрез изпълване на душите с истинска добродетел"; във второто съчинение, написано броени месеци по-късно, той разгръща цялостната си защита на ... |
|
Книга осемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Алжир, в семейството на френски заселници. Израства без баща и нелекият му житейски път сериозно повлиява формирането на философските му възгледи, които гравитират около темите за страданието, абсурда, свободата и морала. Централно място в творчеството му заема и активното отношение към политическите процеси и в съвремието му. Самият той участва във френската съпротива по време на Втората световна война, но верен на своя хуманизъм и чувство за справедливост, се отдръпва и се ... |
|
Това монографично изследване няма да ви научи да мислите ефективно, а как да прилагате инструментите на логиката и приложните логически дисциплини - реторика, еристика, диалектика, топика, евристика, за да разкривате грешки и манипулации с нейните правила, да конструирате силни аргументи и да отхвърляте необосновани твърдения, да успявате да убедите другите в своята теза в разговора и в дискусията, да установите предимствата на критическото мислене пред всекидневното в използването му в научното познание, комуникацията и практическата дейност. Логиката се разглежда като "практическа логика", или практическо ... |
|
Изследването е насочено към два различни периода на XII в., през които протичат философски и богословски дебати между латински и византийски мислители в Константинопол. Първата половина на века е съществена за Западния свят, доколкото т.нар. борба за инвеститурата е подкопала основанията и е разрушила структурата на очевидностите, характерни за ранносредновековната западна култура. Казано метафорично, светът е разрушен и трябва да се сглоби нов. Претенциите за универсалност на неговите архитекти изискват включването и на сферата на източното християнство. макар на нея вече да се гледа като на "нашето чуждо". ... |