Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
|
"Тази книга е трети сборник с избрани мои статии - след "Byzantica minora" (София: ЛИК 2000) и "Византийски етюди" (София: Комунитас 2014). "Miscellanea" все пак се различава от другите два. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция - от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете - с едно изключение, от 1991 г. - са ... |
|
|
"Теология на висшето благо" е сред главните произведения на Пиер Абелар в периода на неговата творческа зрелост. Книгата е осъдена от синода в Соасон през 1121 г. По това време роденият през 1079 г. "Сократ на галите" вече има зад гърба си дълга серия събития от всякакъв, но неизменно впечатляващ характер. Читателят не може да не забележи ерудицията, демонстрирана от Абелар, обхващаща почти изцяло знанието, достъпно за учения човек от неговата епоха. Не може да остане незабелязана и спецификата на текста, привлякла в най-голяма степен гнева на заседаващите в Соасон: не толкова ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
Напълно основателно "Два трактата за управлението" се смята не само за основното съчинение в политическата теория на Джон Лок, но и за един от най-влиятелните текстове в историята на политическата мисъл. Що е политическа власт? Що е собственост? Какъв е техният произход? Въпроси, на които Лок дава отговори чрез преосмисляне и въвеждане на основополагащи понятия като "естествено състояние", "закон на природата", "гражданско общество", "разделение на властта"... Богатството и оригиналността на неговите идеи и до днес са предмет на задълбочени и противоречиви анализи. ... |
|
|
Политическата либерална доктрина на Джон Ролс и нейното ръководно понятие за публичен разум представляват теоретическата систематизация на всичко, което се случва в края на 60-те години на миналия век - години на масови студентски бунтове и демонстрации, включително и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Това е университетът, където на дело биват извоювани принципите, които залягат в основите на Ролсовата концепция за справедливостта и нейните главни идеи, извеждащи на преден план интерпретираната теза на Кант за публичната употреба на разума, принадлежащ на общността на свободни и равнопоставени личности, визирани като ... |
|
|
Психическата трансформация на народите и последиците от Първата световна война. Моментът, в който всеки гражданин осъзнае, че победата на една или друга политическа партия или на една или друга вяра са безсилни да проправят пътя към абсолютното щастие, ще настъпи голямо социално развитие. По какъв начин бихме могли да променим мисленето на хората, след като и най-крайните закони са безсилни да го променят? Отговор на този въпрос дава уважавания социолог и психолог Густав Льобон. В "Светът по време на бунт", през призмата на психологията, е направен подробен анализ на движещите сили на народа по време на ... |
|
|
Праксеологически обрат, граници, легитимация. Ядрото на тази книга е проблематиката на езиковите игри на легитимация. Тя е вдъхновена от анализите на проблеми от ключови работи на Лудвиг Витгенщайн, които се отнасят до случилия се през XX век обрат на философския интерес към обикновения език в практиката и свързаната с него логическа проблематика. Книгата представя Витенщайновото проблематизиране на философията и нейните граници главно в неговите произведения "Логико-философски трактат" и "Философски изследвания", но удържа и силен акцент върху въпроса: какви са шансовете да се мислят актуални ... |
|
|
Подстъпи: 5 в 1. Озаренията на Хабермас и дори самите изковани от него термини до голяма степен са оформили начина, по който днес мисли обществото, политическото действие, демокрацията, медиите, езика, комуникациите. В тази книга, в 5 емблематични текста той самият ретроспективно обрисува целия спектър на мисленето си, докато същевременно резюмира половин век интелектуална история, върху която то не просто стъпва, но която мощно променя. Тези текстове - въведения в смисъл на подстъпи към 5 от най-високите върхове на усилията му - тръгват от сърцето на неговата революция, т.е. от питането що е комуникативно действие и ... |
|
|
Сьорен Киркегор (1813 - 1855) е датски философ, писател, и теолог, един от най-значимите представители на модерната хуманитарна мисъл, когото приемат за основоположник на екзистенциализма. В произведенията си утвърждава свободата на личността, персоналната отговорност и самостоятелния избор като единствен път към постигане на съвършенство и нравствена хармония. Той е и свързващото звено между религиозната основа на хегелианството и същинската екзистенциална философия на модерността. Като един от малкото творци, при които животът и творчеството изцяло се припокриват, Киркегор често е определян ту като неоортодоксист или ... |
|
|
Обект на изследване е науката, но емпирично взета преди всичко като наука за науката. Проследен е процесът на науковедско опредметяване на науката. Представена е структурата на научното опредметяване въобще и на различните равнища - емпирично, теоретично и други. Проверката е направена върху историята на открития, изобретения, технологии и други типове резултати, продуцирани в различни науки. Получено е описание на системна йерархична процесуална структура, инвариантна към всяко научно съдържание, към всеки научен феномен - интегралност или на структурата в границите на всеки диахронен период - сама към себе си. ... |
|
|
Съставител: Стилиян Йотов. ... Доклади от едноименната конференция на катедра История на философията към Философски факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски", проведена на 17 и 18 ноември 2017 година. ... |
