По отношение на влиянието, което е оказал, Исус от Назарет е най-значимата фигура в човешката история. Неговата личност е и обект на най-много дискусии и описания. Най-ранният запазен документ, който се отнася до него (Първото Послание на Св. Павел до Коринтяните), е бил разпространен в писмена форма през петдесетте години от първия век след Христа, около двадесет години след смъртта на Исус. ... |
|
|
Осем кратки есета на авторката Жан Херш, повлияна във философските си публикации от философската традиция, наследена от Карл Ясперс. С времето, тя доказва също, че истинският философ - още от времето на Сократ и Платон - е онзи, който живо откликва на конкретните и често болезнено остри ситуации в обществото, онзи, който не стои безучастно отстрани: затова се ангажира с дискусиите по конкретни казуси и след събитията от 1968г. Пише "Правото да бъдеш човек" и "Осветяване на тъмното", едни от най-дълбоките познати философски анализи на правата на човека. В книгата са поместени и красиви черно-бели ... |
|
|
Настоящата монография, посветена на известния персийски поет и мистик Джалалуддийн Руми (1207 - 1273 г.) е написана на финия граничен език, който задоволява едновременно изискванията на специалиста и тези на неизкушения читател, непознаващ дори самото име "суфизъм". Авторът на книгата, Ева дьо Витре - Мейерович (1909 - 1999 г.) е философ по образование, родена в Париж, но посветила изцяло живота си на Ориента, където днес почиват тленните ѝ останки. Положена след смъртта си край сянката на самия Руми в турския град Коня, Ева Мейерович засвидетелства приживе необичайна преданост към личността и светогледа ... |
|
|
Книга за Влюбения и Възлюбения - шедьовърът на Рамон Лул, е една от най-своеобразните и удивителни книги за любовта в световната литература. Тя излага в 366 поетични афоризма, по един за всеки ден от годината, тайнствения опит на Божията любов, изразявайки със своята чиста и изящна архитектура неизречимото. Животът и делата на блажения Рамон Лул (1232 - 1316) - каталански благородник, поет, отшелник, учен, мистик, философ, проповедник - разказват за едно донкихотовско дирене на истината и любовта, вървейки винаги срещу насрещния вятър, което ни кара да се спрем за миг, да се замислим и да се запитаме какво са всъщност ... |
|
|
Книгата служи като мярка за гения и пътеводител към сюблимното в хода на човешката цивилизация. Тук носителят на "Пулицър" Уил Дюрант, наричан още "нежния философ" и "радикалния светец", с феноменалната си ерудиция и проза, издигаща се до висотата на поезия, осветлява големите върхове в историята на нашия вид. "Великите умове и идеи в историята" е открито хуманистична книга, събрала най-доброто от нашето интелектуално и културно наследство. ... |
|
|
В есеистичното си произведение В сенките на утрешния ден нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 - 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа - Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си - вражда и омраза, лъжа и вероломство. "Държава за държавата е вълк" - твърди той. В условията на нараснала опасност от ... |
|
|
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 - 1831 г.) е монументална фигура за философската наука като достижения и като принос за развитието на поколения мислители след това. Интелектуалната среда, която го обгражда от най-ранно детство в лютеранска Прусия, способства за високата му образованост и ерудиция, а фанатичната страст, с която интерпретира и надгражда мъдростта на вековете, предопределя нескончаемия размах на неговата мисъл. Хегел е сред бащите на класическия немски идеализъм, а диалектическият метод на философията му има характера на революция в теоретичното мислене. Дълбочинния анализ, който Хегел прави на човешкия ... |
|
|
Не може да си прочел "Изкуството на войната" на Сун Дзъ и да не прочетеш Лиедзъ. Подобно на вода от скачени във времето съдове, мъдростта на единия трактат се прелива в тази на другия. И двамата древнокитайски мислители ни очароват с простотата на своите съждения и с дълбочината на прозренията си. А славата и значението им отдавна са надхвърлили границите на Китай и са част от великото философско наследство на света. ... |
|
|
През 1945 г. в околностите на гр. Наг Хаммади в горен Египет е открита делва, съдържаща папирусни ръкописи. Те представляват 52 различни текста или фрагменти от тях. Поради лошото съхранение след откриването им част от текстовете биват допълнително увредени. Намерените съчинения са написани на наречия на коптския език, но се предполага, че са превод от гръцки език и евентуално от сирийски. Съответно се предполага, че текстовете са написани в райони, използващи гръцки език, а само някои от тях - в Сирия. Няма точна датировка на написването на съчиненията, но проучванията показват, че ръкописите са изготвени през първата ... |
|
|
"Тиберий и философията" съдържа философски есета и статии върху теми и автори от древността до наши дни: Анакреонт и музикално-святото, Климент Александрийски за музиката на траките, Макс Шелер, Николай Райнов, френските "нови реалисти", Тиберий, Бергсон, кубизма на Пикасо, Тагор, Хайдегер, д-р Кръстев, Леопарди, Волф и алетофилите. За специалисти и ценители на философията, както и за читатели с по-взискателни интереси. ... |
|
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
"Когато през 2010 г. получих покана от Центъра за хуманитарни науки в Лихайския университет да се включа в цикъл от лекции върху ексцеса, моят отговор бе ентусиазиран: винаги са ме привличали ексцесивните книги, ексцесивните автори, прекомерността във всичките ѝ форми - литературни и биографични. Няколко дни по-късно реших, че конкретната тема на моята кратка беседа ще бъде жестокостта, една от най-често срещаните форми на ексцес в изкуството, и разкрепостеният секс, с който жестокостта често е свързана. И нямаше нужда да разсъждавам много, за да реша, че ще се съсредоточа най-вече върху етиката на жестокостта - ... |
