Читателят ще открие в книгата изследвания върху Платоновото разбиране за справедливост, според който тя освен вътрешна нагласа, качество и добродетел, представлява и ситуация на отношение между хората - кратковременна, когато вършим действие в преследване на някакво благо, но и дълговременна, когато живеем с другите по определен начин. И на второ място: че освен отношение към другите, справедливостта е и отношение към себе си. Това според автора е второто голямо завещание на платонизма в сферата на политическите добродетели: че справедливостта представлява и ситуация на живот в истина със себе си. Освен проблем на ... |
|
|
Съставители: Боряна Ангелова-Игова, Жил Льокок. ... Съвременни френски философи за спорта е първата по рода си антология на български език, включваща изследвания в областта на хуманитарните и социалните науки, посветени на съвременната култура на спорта. Те са дело на водещи изследователи и преподаватели, обединени в работата си около въпроси, свързани с философията на тялото, феноменологията на движението, философската, културната и физическата антропология, етнометодологията, етносценологията и естетиката. Събраните в тази книга текстове са образцово въведение в калейдоскопичния свят на спорта като социокултурен ... |
|
|
Предлаганите десет авто-реферата заемат особено място в произведенията на Рудолф Щайнер. Те възпроизвеждат в концентрирана форма съдържанието на лекционния цикъл, обявен на френски език като La Philosophie, Kosmologie et la Religion, comme parties de l'Anthroposophie и изнесен от него по време на Френския семинар от 6. до 15. Септември 1922 в Гьотеанума, Дорнах. ... |
|
|
Книгите на Габриеле Нисим имат една особеност: те са едновременно задълбочени научни изследвания на събития, личности, социален и политически контекст и емоционално описание на човешки съдби, толкова невероятни, че изглеждат като измислени. Във книгата Възможното добро миналото и настоящето присъстват с мисъл, обърната към бъдещето. Сякаш авторът е следвал мисълта на Епиктет отпреди почти две хиляди години: "Помни, че не можеш да промениш миналото, че бъдещето е винаги несигурно, но можеш да действаш в сегашно време." Така действат и героите на дванадесетте истории, разказани в книгата - в своето сегашно време. ... |
|
|
"Развитието на философията през двайсете години на XX век бе съсредоточено предимно върху езика на науката и за този на пръв поглед необичаен развой имаше много причини. Философите в началото на XX век бяха уморени от метафизика и онтология, бяха уморени от школната философия и нейните азбучни истини, наследили духа на последните архитектоници във философията. Величието на една идея е в това да бъде развенчана. Ако парадигмата на Коперник не бе заменила парадигмата на Птолемей, щяхме ли да ценим нейна-та значимост, или просто щяхме да я приемаме като досадна очевидност, толкова досадна, колкото безброй пъти да ... |
|
|
"Целта на тази монография е да разшири и задълбочи философско-психологическите аспекти в тълкуването на Димитър-Димовите романи от перспективата на психоанализата, дълбинната психология и екзистенциализма. Тези аспекти са закодирани в членението на предлаганата книга на три части. Първата част, под надслов Димитър Димов и българският литературен канон, ситуира творчеството на автора във и извън канона на българската литература и изследва опозицията родно - чуждо в романите му, като приема метафората навътре към чуждото за рецептивна стратегия. Втората част Димитър Димов - създател на новаторски образи е посветена ... |
|
|
На пръв поглед взаимообвързването на марксизма и месианизма изглежда странно и парадоксално. Но между тези две линии на мислене и разбиране за света има повече общи неща, отколкото можем да предположим. По отношение на философията на историята и двете представляват рефлексия върху настоящето, чийто смисъл се задава от срещата в него между бъдещето и миналото. Това настояще е хетерогенно и винаги изплъзващо се, но все пак разкриването на заложените в него възможности е задача на всяка една критическа рефлексия върху историята. Не по-малко важно е и това, че и марксизмът, и месианизмът четат именно в настоящето знаците на ... |
|
|
"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване. Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата ... |
|
|
Немската класическа философия - тръгнала през 1517 г. от 95 Тези на Лутер и превода на Библията на народен език, селските въстания и стремежа към имуществена общност - е незаобиколимата идейна част на световно-историческите промени. С примери от биографиите, сравнения и обяснения на основните понятия и разностранното влияние на мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Фойербах и техни последователи и критици, тази философия се представя за пръв път у нас в пълния си облик, онагледен и с преводи на части от най-въздействащите произведения. Това представяне се опитва да излекува хроничната ... |
|
|
Съставител: Христо Карагьозов. ... "Представяме на вниманието на любознателния читател една малка, но доста основополагаща за развитието на естетиката книга. Теодор Липс (1851 - 1914 г.) е немски философ и психолог, чиято творческа дейност протича в Бон, Бресау (сегашен Вроцлав, Полша) и в Мюнхен, където основава Мюнхенския психологически институт. Липс е този, който прави връзката между психология и естетика, като създава теорията на емпатията (или вчувстването). Според нея субектът не е само възприемаща мисловна единица, рефлектираща обекта на художественото произведение, а се намира в сложни резонансни отношения ... |
|
|
"Много случайности съпътстват всяко човешко същество. Аристофан не прави изключение от общото правило. Но неговата поява върху литературното поле на древна Атина не е случайна, независимо от всички случайности, които могат да се открият и тук. Като изключим ония субективни предразположения към творчество, които не могат да се сведат изцяло към историческите условия, тя, казано най-общо, е подготвена от социалната действителност и от литературния процес. Изразяваме се общо, защото далеч не всички социални обстоятелства и литературни факти, които биха ни интересували, са ни известни. Във всеки случай дори в малкото, с ... |
|
|
"В книга си Съзерцание на безкрая, Иван Гранитски съзерцава света и хората от издигнатата гледна точка на поет-мислител. Естествено е, като човек с кауза и ерудиция, той да се обърне към древната философия от етапа, когато тя е още неотделима от митопоетичното, когато използва фигури и начин на мислене, свойствени за архаичния човек. В много от поемите душата търси своя Път - друг изключително важен архетип в архаичното мислене. Пътят е предначертан, но не детерминиран. Неговата посока и неговият край зависят от личния избор, въплътен в земното поведение: дали сред звездите или при лодкаря, който вече чака. ... |
