Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма - Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия - Мартин Хайдегер и Жак Дерида. ... |
|
|
"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
|
|
Друг поглед към философията на Средновековието. ... "От хоризонта на мощния си изследователски опит Андреас Шпеер се застъпва за меродавно разбиране на философията и нейната история. Той подчертава необходимостта от разчупване на историографската статика, линеарното разделение по епохи. Поставя под въпрос колониалния прочит с неговите националистически и европоцентрични предразсъдъци. Акцентира върху историческия елемент на философстването и връзката му с общите социални процеси. Самото средновековие, доказва той, е твърде комплексно, за да бъде представяно от една перспектива, и то като хомогенно. Решаващите ... |
|
|
"Представените в книгата текстове са елемент от един общ контекст, който ги обединява смислово: университетската интелектуална традиция. Тази традиция обаче не е единствено плод на енергичността и съчетанието на интелектуалната активност на няколко емблематични за Средновековието автори (или не само това), нито е следствие от решение на папската или императорската власт, въпреки че тяхната властова санкция е била необходимо звено от историята на университетите. Тя се е оформяла в продължение на векове и за превръщането ѝ в реалност са способствали множество - исторически, политически, социални, културни и пр., ... |
|
|
XXI век ни изправя пред идейна и политическа дилема: край на историята (по Фукуяма, т.е. да се приеме, че капитализмът е окончателна даденост) или край на предисторията (по Маркс, т.е. да се очаква, че човечеството ще извърши скок от царството на необходимостта в царство на свободата). Авторът предлага троен отговор на този въпрос. Най-напред - чрез анализ на логическата структура на Марксовата теория. След това - исторически, като възпроизвежда аналитично сложната и противоречива научна драма на учението, създадено от Карл Маркс, чрез идейни портрети на ключовите актьори. И най-после - чрез равносметка на научните ... |
|
|
Философия на предаността (1908) е сред най-известните трудове на Джосая Ройс. Предаността, или осъзнатото посвещаване на каузи, отхвърля както егоистичния индивидуализъм, така и слепия обществен конформизъм. Да сме предани на предаността значи най-пълно да въплътим моралния закон, да придадем смисъл на живота и да проявим вечното на практика. В първото издание на Философия на предаността на български език е включено и есето Провинциализъм (1908), в което Ройс критикува присъщата на модерното общество тенденция към уеднаквяване и търси спасението на моралната личност в просветения провинциален живот. Книгата е част от ... |
|
|
Николо Макиавели (1469 - 1527) е италиански писател, заемал важни постове във Флоренция, преди да изпадне в немилост. Творчеството му проницателно изследва как държавниците могат да завоюват, запазят и загубят властта. Чрез изумително съвременно слово то онагледява политическия прагматизъм и похватите за управление."Добри са законите там, където са добри оръжията. На един владетел никога не липсват законни причини да се обоснове, когато не удържи на думата си. Който има добри войски, винаги има добри съюзници. Монархията лесно се изражда в тирания, аристократичното управление - в олигархия, а демократичното - в ... |
|
|
Теоретичният фокус на книгата е насочен към проучването и анализа на етическите кодекси и процесите на кодификация в сферата на етиката. Посредством проследяването на тяхната генеалогия и изясняването на същностните им елементи се извеждат основни характеристики на кодифицираната морална регулация. Разкрива се нейната структура, съдържание и динамика, като се очертават водещите тенденции в развитието ѝ. Критическият анализ на функциите на кодексите води до очертаването на тяхната роля и значение в ситуациите на риск. Книгата представя също така и изследване на взаимоотношението между моралната и правната регулации ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
|
|
Хората вечно правят опити да разгадаят какво е живот. Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят топлина, дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят. Но и температура се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика. На каква обаче структура би могло да бъде израз времето? Централна за нашия подход е идеята, че социално време може да се анализира чрез разглеждане на възникването и устройството на социалните предмети (строго казано: на посреднически структури). Време е последица от това устройство, бидейки негова неразбираема и сякаш вълшебна сянка. ... |
|
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
