Човекът - мярка на всички неща. ... Книга първа "Градеж", от тритомното изследване "Изоставени от боговете", се отличава с много добри качества на идеи и сложни разработки. Трите книги предлагат изследване на проф. Мутафов - опит за теория на европейската цивилизация, което не е правено никъде. ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
Да разкрием древната история - камък по камък. През вековете хората възвеличавали своите водачи и общности и ги подготвяли за отвъдното, като издигали паметници, гробници и свещени места. Много от най-древните сгради са пострадали от времето или обстоятелствата и са обвити в загадъчност, тъй като строителите им пропуснали да ни оставят писмено свидетелство за тях или пък просто не разполагали със средството да го направят. Затова имаме много въпроси относно древните хора: Как въобще са измислили подобни постройки? Какво ги е вдъхновило да преместят тонове скали от едно място на друго, понякога на стотици километри? Как ... |
|
|
Фантастичното през античността се ражда като разговор за античните литературни прототипи на днешните жанрове фантастика и фентъзи. Разговор, станал в началото на 2010 г., когато от Студио 4 на радио София, в рамките на поредицата Библиотека български риалити-романи са излъчени дванадесет беседи. В тях доц. Гочев и водещите на поредицата Емил Янев и Кин Стоянов, обсъждат десет от най-известните антични романи - в търсене на генеалогията на съвременната фантастична художествена литература. Доц. Николай Гочев, познат като умел разказвач, особено в своите Писма до Егина, не пропуска любопитните детайли: сред тях е например ... |
|
|
Настоящето изследване е посветено на историята на античните племена в област, наречена тук условно Югозападна Тракия и включваща основно териториите около поречията на реките Струма и Места /античните Стримон и Нестос/. Определянето на този район като Югозападна Тракия е, разбира се, условно и се основава на лесно установимия факт, че в преобладаващата си част племенните общности, засвидетелствани в него през първото хилядолетие пр. Хр., имат тракийски характер. Основен обект на изследване са племената с тяхната история. Настоящето изследване се базира основно на опита възможно най-пълно да бъдат привлечени, анализирани ... |
|
|
Настоящата книга е продължение на излязлата към началото на 2003 г. "Александрия. Разкази за книги, хора и градове". Събраните в нея текстове са били публикувани като доклади от конференции, статии в списания и сборници, части от академични трудове и предговори на книги. Изключение прави поредицата "Между двете войни", която съдържа текстове на лекции от курса "Класическо образование и идея за Класическа древност в България" от магистърска програма "Антична култура и литература". ... |
|
|
Настоящото изследване е част от темата "Надгробни паметници от долината на Средна Струма". ... "Остотеките са особен вид погребални урни, които се появяват през елинистическата епоха в гръцкия Изток. Имат формата на малки сандъци (кутии) и наподобяват саркофази. Служат за съхранение на пепелта и костите, останали след изгарянето на трупа. През римската епоха този тип гробни паметници се среща само в източната част на Империята, и то най-вече в Мала Азия. Определението остотека е писмено засвидетелствано върху каменни сандъци от различни провинции на Мала Азия." ... |
|
|
"Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия слой на езика, "полюса на духовността", обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите. Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова. Той през цялото време е бил "редом" с руския народ и ... |
|
|
Дълго време гръцката история е започвала с Омир. След това е открита микенската цивилизация, а по-късно е дешифриран линеар Б1. Днес историята на Гърция започва много по-рано, още от началото на второто хилядолетие и почти всяка година археологията обогатява сведенията за "ранната епоха" на Гърция, която съвпада с бронзовата епоха. Ето защо в тази нова история на гърците е нужно да отделим особено внимание на този период, който обхваща почти едно хилядолетие. За него научаваме все повече, но и броят на въпросите нараства постоянно. Причината за това е, че сега разполагаме с писмени източници, но техният прочит ... |
|
|
Всекидневният живот в Древен Египет. ... Гл. ас. д-р Емил Бузов е преподавател по египтология в Нов български университет. От 2012 г. е заместник ръководител на разкопките на ТТ 263 в Египет, провеждани от Българския институт по египтология. Автор е на книгите: "Пътят на живота. Учението на древноегипетските мъдреци" - монографично изследване на дидактичната литература на Древен Египет и "Текстове от Древен Египет. Папирус Весткар" - превод, граматичен и исторически коментар на приказките от царския двор. Настоящата книга описва ежедневието в Древен Египет. Авторът разглежда мястото на човека в ... |
|
|
"Богът, чиято смърт и възкресение египтяните празнували всяка година, заменяйки скръбта с радост, бил Озарис, най-популярното от всички египетски божества. Ние имаме значителни основания да причислим един от неговите образи в категорията на Адонис и Атис - като олицетворение на големите ежегодни промени на природата, особено на житните растения. Но огромната популярност, на която се радвал в продължение на много векове, подтикнала преданите му обожатели да му препишат качествата и способностите на много други богове, та невинаги е лесно да го лишим, така да се каже, от чуждите пера и да ги върнем на истинските им ... |
|
|
Второ, подобрено и допълнено издание. ... Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в Средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците, в частност на траките. Настоящата монография е опит да се обобщят наблюденията на автора върху проблематиката на тракийската религия. Структурата на изследването последователно включва разглеждането на същността на доктрината за безсмъртието при траките и на ... |
