Най-ранните писмени сведения отнасят създаването на града Аполония от VII в.пр.Хр. Създаването на града било резултат от изселничеството на милетчани. Водач на изселниците от втората вълна бил не кой да е, а великият философ Анаксимандър. Така разположеният на малък скалист полуостров град се оформил и разраснал по образец на древногръцките полиси – имал свои обществени сгради, агора и акропол, свои храмове и жилищни квартали. Тук имало и гимназиархия (специален институт, който се занимавал с физическото възпитание на младежите). ... |
|
|
Измежду всички селища по Западното Черноморие Анхиало като че ли най-ревниво пази тайните на своето минало. Значително икономическо и културно развитие градът достига при Северите. В чест на император Септимий Север градът организирал специални спортни игри наречени “Севериа Нимфиа”. Названието “Нимфиа” не е случайно. То е продиктувано от голямата почит към нимфите – женски божества, персонификация на извори, гори, планини. В случая са почитани трите нимфи покровителки на минералните извори. ... |
|
|
Историко-археологическият резерват “Сборяново” е един от редките и щастливи случаи на хармонично съществуване на археологически паметници в една сравнително малко променена от времето на създаването им природна среда според палеогеографските изследвания. Той е уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност и кът от природата, съхранил редки животински и растителни видове. Текстът е придружен от богат цветен снимков и графичен материал. ... |
|
|
Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското Възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като най-ранния център на зараждащото се възрожденско българско изкуство. Исторически документирано, Трявна съществува от 1565 година. От края на XVII - началото на XVIII в., период, от който датират първите художествени изяви на тревненци, селището нараства много интензивно. За това свидетелстват запазените османотурски документи от това време. От документите е видно също, че населението е чисто българско. За бързия икономически подем на селото говори ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... "... разкопките в Старосел ще бъдат признати за най-голямото археологическо откритие за годината в света... Старосел промени значително погледа ни върху тракийската класическа древност. От историческа гледна точка паметникът е първостепенен извор за историята на Балканите от втората половина на I хилядолетие пр. Хр."Д-р по история Лолита Николова ... |
|
|
Един древен град, роден от срещата на две морета и разположен на два континента, днес е духовен мост между Изтока и Запада. Истанбул, носил различни имена през вековете, е бил столица на две могъщи империи, неразривно свързани с историята на българската държава още от създаването и до наши дни. Тук са получили образование много бележити българи, като се започне от светите братя Равноапостоли Кирил и Методий, цар Симеон учили в прочутата Магнаурска школа, Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, д-р Иван Богоров, Георги С. Раковски, Сава Доброплодни - в Патриаршеската духовна академия в Куручешме, Григор Начович, Добри ... |
|
|
Албум. ... Иконите, създавани през XVI век в градовете по Българското Черноморие, са белязани с висок професионализъм, характерен за миналите векове. Появяват се и някои нови насоки в иконописта. Строгите иконографски-канонични изисквания и традиционност, характерни за изобразителното изкуство от това време, отстъпват пред влиянието на социалните промени в българското общество. Традиционността често се нарушава, появяват се нови сюжети, изображенията в житийните икони често граничат със светските жанрове. Постепенно се променя и естетическото съзнание на българските майстори. Изгражда се възрожденска художествена система, ... |
|
|
Чаталхьоюк - археологическо пътешествие към зората на цивилизацията. ... Тази история е необичайна, скандална и донякъде с криминален привкус. През 1958 г. Джеймс Меларт, британски археолог и авантюрист, открива в Чаталхьоюк (малоазиатската част на Турция) най-големия град от епохата на неолита, основан 6000 години преди египетските пирамиди. Властите обаче замразяват сензационната находка, макар че хиляди поклонници от цял свят се стичат към свещената могила, за да видят първообраза на Майката-богиня. Майкъл Балтър, журналист в сп. „Сайънс" и участник в наскоро възстановените разкопки, връща спиралата на времето с ... |
|
|
Каталог на иконната колекция на Варненския археологически музей. В каталога са представени цели изображения и детайли от иконите. ... |
|
|
"Лекциите на професор Богдан Филов ни даряват възможността да пристъпим в лабораторията на един от най-мощните археолози през XX век в световен мащаб, съграждали тази наука и в България. През десетилетията, отминали след представянето им, се е умножил, усъвършенствал и усложнил изследователският апарат, разширил се е кръгът на обектите, неимоверно е нараснало числото на интерпретативната литература. Навярно тъкмо това удължава фокусното разстояние на наблюдението върху методите, критериите и ходовете на мисълта, присъщи на един от първомайсторите на археологията, приложени тук и към широк дял от изкуствознанието. С ... |
|
|
Първият цар, първото злато и първата цивилизация в историята на човечеството. ... Сборникът включва единадесет статии, с които авторът дава едно по-широко и популярно представяне на халколитния некропол Варна I и на халколитната култура Варна, превърнала се в първата известна цивилизация в света. Статиите дават обширна представа: за живота на хората през халколита; за златото, намерено в некропола, което е най-голямата колективна златна находка в света; за корабоплаването в Черно море през епохата, когато човекът не е разполагал с друг транспорт освен с морския, преди да опитоми коня и магарето и преди да изнамери ... |
|
|
В книгата автора представя, аргументира и прилага серия тези за теоретичната археология. В монографията и приложените статии и студия се следва емпиризмът като доверие към данните и фактите. Затова развиваните тези са подложени на изпитания в конкретни археологически и исторически казуси. "Дълбокото време" е метафора за невидимо бавните процеси на отлагане на археологическите структури - ентропиен продукт на култури от миналото. "Времето" е метафора за света като процес - няма чисто време, а преплетени и насложени процеси с различни скорости и мащаби. Процесът на човешкия живот - индивидуален и ... |
