Преамбюл Глава първа. Основни начала (чл. 1 - 24) Глава втора. Основни права и задължения на гражданите (чл. 25 - 61) Глава трета. Народно събрание (чл. 62 - 91б) Глава четвърта. Президент на републиката (чл. 92 - 104) Глава пета. Министерски съвет (чл. 105 - 116) Глава шеста. Съдебна власт (чл. 117 - 134) Глава седма. Местно самоуправление и местна администрация (чл. 135 - 146) Глава осма. Конституционен съд (чл. 147 - 152) Глава девета. Изменение и допълнение на Конституцията. Приемане на нова Конституция (чл. 153 - 163) Глава десета. Герб, печат, знаме, химн, столица (чл. 164 - 169) Преходни и заключителни разпоредби (§ ... |
|
|
Съставител: Аделина Хаджийска . ... С анотация по наказателнопроцесуални въпроси 2003 - 2023 г. Съдържанието на сборника е структурирано в единадесет раздела, които обхващат произнасяния на Конституционния съд както по фундаментни начала на Конституцията от значение за правилното и независимо функциониране на съдебната власт, така и по основни права на гражданите, чиято реализация в наказателния процес е смисъл и цел на правовата държава. Тъй като в конституционната демокрация автономията на законодателя да определя наказателната политика бива балансирана на основата на редица ограничения, записани в Конституцията и ... |
|
|
Под научната редакция на проф. дн. Георги Близнашки . ... Отношенията между държавата и религията са един от централните въпроси за конституционното право. Имат изключителна актуалност поради мястото и ролята на религията в съвременното общество. Опит за такова конституционноправно осмисляне на тази проблематика се прави с настоящето монографично изследване. Разгледано е конституционното развитие и произтичащата от него динамика на властовите отношения в релацията държава-религия през различните исторически етапи и в разнороден социо-културен контекст. Изследван е генезисът на формираните специфични конституционни ... |
|
|
Тази книга се издава на базата на защитен през 2016 г. дисертационен труд при Института за държавата и правото на БАН, който е първото самостоятелно конституционно изследване на института на извънредното положение (ИП), неговата историческа натовареност и съвременна конституционна уредба. ИП е авариен режим на функциониране на държавата, чиято цел е преодоляване на мащабна опасност за съществуването на нацията и запазване на демократичния конституционен ред. Еволюцията на конституционните концепции за ИП преминава от Карл Шмит, който разглежда ИП като анулиране на правния ред и неограничена дискреционна власт на суверена, ... |
|
|
Свитъци по Конституционно право . ... Книга 7 от Лекции по конституционно право на проф. Георги Близнашки ."Концепцията за конституционната идентичност се превръща в обект на повишено внимание през последното десетилетие в изследванията на учените в областта на сравнителното конституционно право и правото на Европейския съюз. Но изследванията, свързани с тази концепция, са характерна черта не само на академичната литература. Самата концепция намира отражение в чл. 4, ал. 2 на Договора на Европейския съюз, където се възлага на Европейския съюз да зачита идентичността на конституционния ред на всяка една от държавите ... |
|
|
Книга 5 от Свитъци по Конституционно право на проф. Георги Близнашки . ... |
|
|
Книга девета с лекции, част от поредицата Свитъци по конституционно право на проф. Георги Близнашки ."Принципите на Конституцията на Република България са интелектуалните основания, върху които се изгражда конституционната система на страната. По тази причина понятието принцип се определя в литературата най-често като начало, основа или изходно положение. В теоретически план принципите отразяват съществени свойства на обществените явления и процеси. Изведени и формулирани като ръководни идеи, принципите предопределят съдържанието на конституционното право като правен отрасъл. В този смисъл принципите изразяват ... |
|
|
Книга 6 от Свитъци по Конституционно право на проф. Георги Близнашки . ... |
|
|
Книгата "Търновската конституция в светлината на балканския конституционализъм от XIX век" проследява обстойно зараждането и развитието на конституционализма в балканските страни от края на XVIII и през XIX век. Предложен е цялостен сравнителноисторически и сравнителноправен анализ на Търновската конституция и конституциите на Гърция, Румъния и Сърбия от същия период. Изследването се основава на задълбочено проучване и позоваване на самите конституционни текстове в техните преводи на български език. На редица места сравненията включват и други, по-ранни балкански и западноевропейски конституции, както и ... |
|
|
Книгата представлява опит за изграждане на теория за конституционното значение на финансите като цяло и на публичните финанси в частност. Обосноваването на финансовата конституция, финансовата власт и финансовия конституционализъм като ключови концепции цели да създаде мисловна парадигма за изследване на проблема доколко съвременното конституционно право е в състояние да даде отговор на дилемите, поставяни пред сферата на политическото от еманципиралите се публични и корпоративни финанси. Предлага се и сравнителноправен анализ на институционалния дизайн на финансовата власт. Изследването обхваща още конституционните ... |
|
|
Предмет на изследване в този труд са едни от основните проблеми на конституционноправната наука - парламентаризмът и политическата отговорност на правителството. Тази материя е изключително актуална, тъй като у нас се осъществява процес на утвърждаване на парламентарната система за управление. Този процес заема основно място в демократизирането на държавната система. Авторът си поставя задачата да изследва зараждането и еволюцията на парламентарната система и нейния най-съществен принцип - политическата отговорност на правителството пред парламента. Акцентът е поставен на отговорността на правителството, която е абсолютен ... |
|
|
Книгата разглежда президентската институция отвъд традиционното описание и статичното разглеждане на нейните функции и правомощия. Ударението е поставено върху динамичната характеристика на компетентността на държавния глава и функционалните особености на взаимоотношенията му с другите висши държавни институции. Анализирани са отношенията "президент – Народно събрание", "президент – Министерски съвет" и "президент – съдебна власт – Конституционен съд". В съпоставка със световната конституционна практика са разгледани въпросите за президентския мандат, избора на президент и длъжността на ... |
