И тази книга на Анатол Анчев от Етнографския институт с музей при БАН цели да подчертае големите възможности, които аналитичната психология предоставя при изучаване на българския фолклор. Докато в "Юнгиански подход към българския фолклор" ( Леге Артис, 2007) се разглеждат фолклорните жанрове пословици, гатанки, песни, приказки, анекдоти, вицове, то в настоящата монография вниманието на автора е насочено към вампирите - едни от основните демонологични същества в българския фолклор и към свързаните с тях по-общи въпроси за народната и юнгианската представа за душата, за смъртта, за прераждането, за демоните, за ... |
|
|
Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност пиринските танци имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура. ... |
|
|
Книгата представя за първи път публично краеведското изследване за Симеоновград и село Йорданово на Слави Недков (1875 - 1941 г.) - знаков и дългогодишен учител и културен деец в Симеоновград и Стара Загора, участник в Балканската война, оцелял и завърнал се след плен в лагера на гръцкия остров Трикери. Ръкописът, създаден от Недков в началото на 30-те години на ХХ век, е ценен с това, че е вероятно първият труд, описващ Търново-Сеймен (дн. Симеоновград) и село Йорданово. ... |
|
|
"Започнах малко плахо и неуверено, но постепенно работата ме увлече и когато всичко беше привършено и Левски се напечата в Летопис на Панагюрския край, П. Шопов беше първият, който ме приветства за монографията. След това се получиха благодарствени писма, рецензията на проф. проф. Ефрем Каранфилов. Не мога да не бъда признателен и за оценките на Мерсия Макдермот, на акад. Иван Дуйчев, на Ив. Унджиев, на акад. Хр. Христов, акад. Мих. Димитров и на други. Особено свидно остава за мене писмото на Симеон Радев по повод на първото публикуване на материалите за Панагюрище и ролята му в Съединенито на България през 1885 г. ... |
|
|
Неврокопска каза. Настоящият труд, като трета част от изследването, посветено на българските езикови следи в Беломорието и Южните Родопи през XVI в., представя антропонимни и ойконимни данни за българското християнско население в някогашната Неврокопска каза, открити в османски данъчни регистри с датировка 1569 - 1570 г. Териториалната единица Неврокопска каза включва части от Югозападните Родопи (дн. Гоцеделчевско), включително областта Чеч, както и районите на Южен Пирин, на Зърневското поле и Белотинската долина. Към нея спада също част от историко-географската област Мървашко. Последните три района, както и южната ... |
|
|
Етнографски, фолклорни и езикови проучвания на България. Сборникът разглежда традиционната народна култура на българите от район, който обхваща териториите на билото на Стара планина между Русалийския проход от запад до Прохода на републиката на изток, на север до най-ниските възвишения на Предбалкана. ... |
|
|
Книгата Село Балкан махала и община Лъки, Средни Родопи е втора за краеведа Петър Георгиев Петров, която излиза от печат в дните на неговата 80-годишнина. Тя представлява достоен венец на изследователското му дело в полза на село Балкан махала, откъдето е родом, и на останалите селища от родопската община Лъки. Както свидетелства сам авторът, работата му на проучвател започва във връзка с организирането на втората официална среща на балканмахаленските родове през 1987 г. и продължава до пролетта на 2024 г. В книгата основно място заемат историко-географските сведения, демографската характеристика, обществените събития и ... |
|
|
Настоящият сборник в памет на проф. д.ф.н. Евгения Мицева, озаглавен Митове. Фолклор. Етноси, съдържа текстовете на близо двадесет автори, обединени тематично в няколко раздела, предлагащи анализи в проблемните полета на митологията, демонологията и обредността, на фолклористиката, при това от различни ракурси, на културните и етническите специфики. Обособен е и раздел, озаглавен По пътеките на спомена, който предлага визии за човека и учения Евгения Мицева. ... |
|
|
Книга на песните е една от перлите в съкровищницата на древнокитайската словесност и култура. Най-древния сборник на китайска песенна поезия, съдържащ народни и авторски умотворения, създавани, претворявани и събирани в периода XI - V в.пр.Хр. В този период на територията на съвременен Китай съществуват множество самостоятелни поземлени владения - княжества, които реално притежават своя икономическа и политическа независимост и само номинално признават върховната сакрална власт на царстващата династия Джоу (XI - III в. пр.Хр.), а владетеля на Джоу - като Син на Небето. В сборника са събрани сводове от песни, оди и химни, ... |
|
|
Туй, дето не се запише днес, утре се забравя. ... "B тази книга документалното и художественото вървят редом, на места се отдалечават, на други се доближават, но усещането е за хармоничност, чрез която проследяваме предците ни в света им такъв, какъвто е бил и той не оставя у нас усещане за обикновен прочит, а за споделено изживяване. Няколко поколения българи спазват своите обичаи, грижат се за домовете и чедата си, обичат, трудят се, пеят, разказват приказки, страхуват се, смеят се, съхраняват се, бранят се, градят селото си. С чешми, дувари, пътища, бостани, кладенци, седенки, събори и традиции. Тази книга не ни ... |
|
|
Като отговор на нарасналия в обществото интерес към кулинарията, а и като възможност да бъде представен в пълнота богат и архаичен пласт от народната лексика, свързана с ежедневното и празничното хранене на българина, в Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език Проф. Любомир Андрейчин при Българската академия на науките се родиха идеите за два проекта: съставяне на Български диалектен кулинарен речник (БДКР) и изработване на Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (ИКК). ... |
|
|
Къде се крият тайните на българската душа? След задълбочени изследвания на чертите в поведението и душата на българския народ, Антон Страшимиров първоначално събира разсъжденията си в увод към своята книга Войни и освобождение. Това предизвиква широк интерес, което води към публикуването на Книга за българите, по-късно издадена в съкратен вариант със заглавие Нашият народ. Настоящата книга включва пълното издание на Книга за българите, издадена през 1918 г. Страшимиров си възлага смелата задача да опише българина по нашите земи такъв, какъвто е духом. Изследването му се спира на традиционно обособените групи българи - ... |
