Историята на човешките общества е история на неравенствата - на свободата на господстващите и на несвободата на подчинените. Ала същата тази история може да се разгледа и под друг ъгъл - като история на борбата за морално и социално равенство между хората. Тези идеали изискват политическото право да се настани на мястото на отменения закон на по-силния. "За обществения договор" на Русо е сред първите опити за теоретично обосноваване на това изискване. Някъде през 1743 г., докато си изкарва хляба като секретар на френския посланик във Венеция граф дьо Монтегю, Жан-Жак Русо (1712 - 1778) се впуска в ... |
|
Николай Скарлатов е роден през 1943 г. Завършва гимназия и университет в София. Защитава докторат в Икономическия институт "Карл Маркс" (сега УНСС), София. Работил в областта на външната търговия в България и в чужбина. Автор е на книгите: "Развитие на икономическите отношения между България и Гърция", "Търговията между България и Гърция" (издадени в Гърция), "Корупцията и кризата в ЕС в периода 2008 - 2013 г.", "Гърция в прегръдката на "тройката". Автор на различни материали в текущия печат. Участвал в Международния икономически форум, Давос. В момента е изпълнителен ... |
|
Защо господстващият днес обществен строй, основан на неолиберален капитализъм и модерна демокрация, е с изчерпани възможности и подмяната му с по-прогресивна система е наложителна? По какви причини съчетанието на съвременния капитализъм с утвърдилата се на Запад политическа система оказват пагубно влияние на обществото? Трябва ли да се гледа на съвременното устройство на света като на природна даденост, или човечеството трябва да се стреми към неговото усъвършенстване? Има ли алтернативи на днешния модел и в каква посока следва да бъдат търсени? Има ли сред тях място социалистическата обществена формация? Това са част от ... |
|
Bulgaria's bordering practices and discourse during European Refugee Crisis (2015 - 2017). ... Книгата се опитва да изясни "мъглявата" позиция на България по миграционните и бежанските въпроси. Става дума за позиция, разкъсвана между две крайности. Първата крайност е на секюритизацията, т.е. разширяването на дневния ред по сигурността с дотогава маргинализирани заплахи (например радикализацията и връзките ѝ с миграцията като част от отечествената сигурност) и неотложните практически мерки, които се предприемат за справяне с тях. Другата е на политизацията (десекюритизирането) на заплахите в рамките ... |
|
Книгата разглежда значими събития и личности в някои държави от Латинска Америка и Африка като Фидел Кастро, Че Гевара, Габриел Гарсия Маркес, Уго Чавес, Луис Игнасио Лула да Силва, Дилма Русеф, Луис Карлос Престес и други, с част от които авторът се е срещал лично по време на работата си като посланик в съответните държави. Боян Михайлов е дългогодишен дипломат. Роден е през 1934 г. в гр. Твърдица, Сливенска област. Завършил е журналистика в Софийския университет Св. Климент Охридски. Преди да постъпи в Министерството на външните работи, е бил редактор във в. Септември в Стара Загора и кореспондент на БТА в Сливен ... |
|
Сборникът ознаменува 30-годишният юбилей на специалност Политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като предлага статии от водещи преподаватели, представящи основните насоки на изследователската дейност на катедрата в съвременния етап от нейното развитие. ... |
|
Защо се разпада Османската империя? Защо турците не признават арменския геноцид? Какво е мястото на исляма в обществото? Какво наричат "дълбока държава"? Защо Ердоган е популярен? Какви са отношенията с Иран? Защо в момента има толкова много сирийски бежанци в Турция? Има ли алтернатива присъединяването към Европейския съюз? Освен всичко друго, Турция привлича вниманието и като възможен модел за Арабския свят: висок икономически растеж, запазена национална идентичност, културен разцвет... На по-малко от сто години, тази млада република променя облика си след 2002 г. под ръководството на президента Реджеп Тайип ... |
|
Размишления и есета в контекста на прехода. ... Тази книга е посветена на човешката свобода като най-съществена човешка потребност и принцип на свободното общество, както и на проявленията на човешката сигурност в национален, интеграционен и глобален контекст. Авторът аргументира съмнения върху днешните неолиберални (пазарно-фундаменталистки) възгледи за ограничаване на ролята на държавата и изтъква нарастващото господство на големите капиталови субекти над останалите пазарни играчи и гражданското общество. Той анализира икономическите отношения между труда и капитала и свободата като предпоставки за изследване на ... |
|
Том 1 представя Веберовия принос от 1909 - 1914 г. към замисления от него мащабен проект "Основи на социалната икономика". Достигали до нас през годините като принадлежащи към композирания и озаглавен от Веберовите издатели "Корпус на Стопанство и общество", днес тези ръкописи се публикуват като автономни книги в рамките на Пълни събрани съчинения. В настоящия том се обсъждат отношенията между видовете общности, стопанството и правото през формиращата сила на политическите общности и през посредническата работа на "културния елит". Този том е ценен източник за социолози и социални философи, ... |
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
Настоящото изследване е провокирано от един от най-значимите случаи на злоупотреби през последните две десетилетия в България - фалитът на КТБ, четвъртата по големина банка. След кризата от 1996 - 1997 г., когато една трета от банките фалираха и на практика банковият сектор на страната бе сринат, това е вторият случай, в който огромен финансов ресурс "се изпарява", а негативните последици засягат широк кръг от институции, публични и частни субекти. Възникването на периодично повтарящи се кризи във финансовата сфера, с многоаспектни отражения върху обществения, икономическия и политическия живот, мотивира ... |
|
Проф. Петър-Емил Митев, доктор на философските науки, е дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", понастоящем ръководител на Института по социология "Иван Хаджийски". Един от основателите на специалност "Политология", в която разработва поредица от лекционни курсове: история на политическите идеи (трета част); политически идеологии; методи на политологичния анализ; политическият език; революция и реформа; източноевропейският преход; българският преход. Изследването на прехода е като ходене по острие на бръснач... Критичната и заедно с това обективна ... |