През 2022 се навършват 130 години от рождението на един от най-високите умове на европейската духовност - Валтер Бенямин. Световната хуманитарна общност отбелязва и 100 години от появата на един от неговите най-легендарни текстове: "Към критика на насилието". Това е достатъчен повод да се обърнем към студията, макар че специалното ни внимание има и други причини. Част от тях се обяснява от онези блестящи отговори на текста, каквито са давани през десетилетията от мислители с главозамайващ ранг - Жак Дерида, Джорджо Агамбен, Джудит Бътлър... Но вниманието ни е породено преди всичко от актуалността на текста в ... |
|
В тази кратка, но много четивна книга майсторът на теорията на световните системи Имануел Уолърстийн представя сбита анатомия на капитализма през последните петстотин години. Отчитайки начина, по който капитализмът се е променял и еволюирал през вековете, и какво се е запазило за постоянно, той очертава основните му характеристики. Особено внимание обръща на появата и развитието на световния пазар и на пазара на труда; Уолърстийн твърди, че капитализмът е довел до обедняване на страните от Глобалния юг. Докато те остават в рамките на световния капитализъм, заключава Уолърстийн, икономическите и социалните проблеми на ... |
|
Съставител: Евгения Калинова. ... Актуалността на темата за сложното минало на Балканите не подлежи на съмнение. Анализирането с инструментариума на историческата наука е един от пътищата за намиране на адекватни решения по тази сложна материя. В духа на това разбиране през 2018 г. в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" на Университета бе реализиран изследователският проект "България и Балканите през XX век: външна политика и публична дипломация". Замисълът му бе да се изследва дипломатическата история на балканските държави ... |
|
Краят на Балканите е пета книга на журналиста, специалист по международни отношения, Йоргос Деластик. Първата ѝ част се занимава със събитията и политическата ситуация във всяка отделна страна на Балканите. Макар и накратко представени, те са необходими, за да се схване по-добре днешната балканска действителност. Във втората част се анализират стремежите на американската, германската и руската политика на Балканите и се представя ситуацията, възникнала в резултат на действието на външните, но и на вътрешните фактори. Третата част на книгата разглежда проблемите, предизвикателствата и възможностите, пред които е ... |
|
Невероятната история на атомната бомба и 116 -те дни, които промениха света. ... 12 април 1945 година - след години на кървав конфликт в Европа и Тихия океан Америка е зашеметена от новината за смъртта на президента Франклин Д. Рузвелт. В един миг вицепрезидентът Хари Труман, който е държан извън планирането на войната и не знае нищо за свръхсекретния проект Манхатън, чиято цел е разработването на първата в света атомна бомба, трябва да поеме командването на нация, която воюва на множество континенти. Обратно броене 1945 е завладяваща истинска история за бурните дни, седмици и месеци, които следват, и които водят до ... |
|
Залезът на Запада се разгръща пред очите ни, и то точно когато смятахме, че сме достигнали цивилизационни висоти. Как стигнахме дотук? И по-важното - какво да направим днес, за да спасим своето утре? Вече е късно, вероятно твърде късно, да се върви в друга посока и никой не знае какво ще произлезе от сблъсъка между политически коректното мислене и реалността. И все пак трябва да продължим да живеем: да живеем в упадъка на Европа; да живеем с увереността, че утрешният ден ще бъде по-лош от днешния; да живеем със съзнанието, че дните на западната цивилизация, каквато я познаваме, са преброени. Как да изградим живота си? ... |
|
"Трябва да се помни, че няма нищо по-трудно за планиране, с по-съмнителен успех, нито по-опасно от това да се управлява нова система. Защото инициаторът има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции, и сравнително равнодушни защитници в лицето на другите, които печелят от новите." Николо Макиавели Днес, когато Владетелят не е владетел и инициатор на обществена промяна може да бъде всеки, сплотяването на гражданите - и заинтересованите, и губещите, около обща цел се превръща в необходимо условие за постигането ѝ. Тогава и планирането става възможно, и вероятността ... |
|
Настоящето издание е част от поредицата "Европейски изследвания" и има за цел да проследи развитието на външнотърговските отношения между ЕС и Руската федерация в периода след студената война (1992 - 2018), като анализът почива на теорията, че Ес и Русия ще продължат известно време да са между стратегическото партньорство и "студения мир" в своите търговски и геополитически взаимоотношения, като двата вида взаимоотношения ще си влияят взаимно. "Стратегическото партньорство" може да бъде катализатор за растежа и развитието на икономиките, стимул за пазарната среда с цел разкриването на нови ... |
|
Монографията е посветена на методологиите и подходите на изследване на системите на местно самоуправление в сравнителен контекст. Дискутират се историческото развитие на сравнителните изследвания на местното самоуправление като дял от сравнителната политология и значението на този род изследвания за практиката на местната демокрация в национален и международен контекст. ... |
|
Монографията предлага решения за редуциране на равнищата преждевременната и на детска смъртност в България и за смекчаване на негативните последствия и възползване от преимуществата, до които води остаряването на населението в страната сега и в бъдеще. Изследва минали и очаквани в бъдещето тенденции в демографското и социално-икономическо развитие. Анализира закони, стратегии, политики и практики в здравеопазването, дългосрочната здравно-социална грижа, пенсионната система, доходите и бедността, участието на възрастните в гражданския консултативен процес, пазара на труда и заетостта, образованието и интелигентната ... |
|
"Татяна Томова успешно е систематизирала теоретичната база на публичните политики и социалната политика в частност, водещите исторически казуси на формиране на социална политика, българската практика в тази насока за целия период на прехода след 1989 г. Намирам за перфектно доказана тезата, че пътят в българската социална политика тръгва от прехода, а не от държавния социализъм, както и че моделът на социална политика у нас се е превърнал в модел, който не създава икономически предимства, не допринася за европейската интеграция, а също така създава обществени нагласи, които разделят, а не обединяват." Проф. ... |
|
Битката се ожесточава. ... |