Залезът на Запада се разгръща пред очите ни, и то точно когато смятахме, че сме достигнали цивилизационни висоти. Как стигнахме дотук? И по-важното - какво да направим днес, за да спасим своето утре? Вече е късно, вероятно твърде късно, да се върви в друга посока и никой не знае какво ще произлезе от сблъсъка между политически коректното мислене и реалността. И все пак трябва да продължим да живеем: да живеем в упадъка на Европа; да живеем с увереността, че утрешният ден ще бъде по-лош от днешния; да живеем със съзнанието, че дните на западната цивилизация, каквато я познаваме, са преброени. Как да изградим живота си? ... |
|
Неолиберализъм, пандемия и спешната необходимост от радикална промяна. ... "Тази книга с интервюта на Ноам Чомски просто трябва да се прочете в тези смутни времена. Разделена на три части, тя започва с острия като бръснач анализ на Чомски на неолиберализма, империализма, ЕС, ролята на религията в политиката, класовата поляризация. Втората разглежда президентството на Тръмп и излага дългата история на американската външна политика, както и други въпроси, като здравеопазването, глобалното затопляне и образователната политика. Накрая разглежда различни варианти - анархизъм, комунизъм и социализъм. Това е отличен ... |
|
"Трябва да се помни, че няма нищо по-трудно за планиране, с по-съмнителен успех, нито по-опасно от това да се управлява нова система. Защото инициаторът има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции, и сравнително равнодушни защитници в лицето на другите, които печелят от новите." Николо Макиавели Днес, когато Владетелят не е владетел и инициатор на обществена промяна може да бъде всеки, сплотяването на гражданите - и заинтересованите, и губещите, около обща цел се превръща в необходимо условие за постигането ѝ. Тогава и планирането става възможно, и вероятността ... |
|
Един пояс, един път: Светът е за всички. Разривът между богатство и бедност, както и неразбирателството между хората, са най-належащите предизвикателства, пред които са изправени всички държави. Ние сякаш сме приели т. нар. глобализация за даденост; фактически, тя е по-скоро частична и се отнася само за крайбрежните и развитите райони. В модерните времена населението нараства от първоначалните няколко милиона в Европа до стотици милиони в САЩ, а после - към милиарди в нововъзникващите страни. Морските пътища, създадени от Европа, и правилата, въведени от САЩ, вече не могат да регулират отношенията на такова многобройно ... |
|
Настоящето издание е част от поредицата "Европейски изследвания" и има за цел да проследи развитието на външнотърговските отношения между ЕС и Руската федерация в периода след студената война (1992 - 2018), като анализът почива на теорията, че Ес и Русия ще продължат известно време да са между стратегическото партньорство и "студения мир" в своите търговски и геополитически взаимоотношения, като двата вида взаимоотношения ще си влияят взаимно. "Стратегическото партньорство" може да бъде катализатор за растежа и развитието на икономиките, стимул за пазарната среда с цел разкриването на нови ... |
|
Димо Казасов (1886 - 1980) е виден български политик и журналист. Роден е в Трявна, учи в русенската гимназия, а през 1918 г. завършва право в Софийския университет. Членува в БРСДП от 1902 г., а след нейното разцепление става част от групата на широките социалисти и влиза в партийното ръководство. През 1927 г. е един от основателите на политическия кръг "Звено", а от 1943 г. е деец на Отечествения фронт. През годините Димо Казасов е депутат, министър в няколко кабинета и дипломат. Участва в редактирането на редица периодични издания и е автор на пътеписи, есета и разнородни книги за обществено-политическите ... |
|
Монографията предлага решения за редуциране на равнищата преждевременната и на детска смъртност в България и за смекчаване на негативните последствия и възползване от преимуществата, до които води остаряването на населението в страната сега и в бъдеще. Изследва минали и очаквани в бъдещето тенденции в демографското и социално-икономическо развитие. Анализира закони, стратегии, политики и практики в здравеопазването, дългосрочната здравно-социална грижа, пенсионната система, доходите и бедността, участието на възрастните в гражданския консултативен процес, пазара на труда и заетостта, образованието и интелигентната ... |
|
Един различен преглед към премиерския мандат на Н. В. цар Симеон II. Цветелина Узунова е журналист, експерт по PR и публична дипломация. Работила е 10 години като водеща на "По света и у нас" в БНТ. През 2001 г. става прессекретар на цар Симеон II. В мандата му като министър-председател (2001 - 2005 г.) оглавява Правителствената информационна служба в Министерския свет. Продължава да работи с царското семейство години след това. За първи път споделя любопитни случки от кухнята на царската и правителствената публична комуникация, преплетени с факти от политическия живот в страната. Книгата е истински учебник по ... |
|
Битката се ожесточава. ... |
|
В издадената през 2003 г. "Постдемокрация" Крауч твърди, че зад фасадата на силни институции в много от развитите общества демокрацията бива изпразвана от съдържание, при което главните ѝ мероприятия се превръщат в кухи ритуали, тъй като властта все повече преминава в ръцете на елитарни кръгове от богатите делови среди и към една все по-изолирана класа. В много отношения провокиращият аргумент на Крауч бе потвърден от събитията в последно време, които обаче разкриха някои слабости на първоначалната му теза и показаха, че положението днес е дори по-лошо. Глобалната финансова дерегулация, която бе най- ... |
|
"В света, в който живеем, сме изправени пред редица енигми и предизвикателства. Когато започнах да подготвям настоящата монография, вярвах, че регионалната политика може да бъде същински национален приоритет за България. Смятах, че регионалното развитие може да бъде новият жалон в социално-икономическото развитие на България в Европейския съюз. На практика това се оказа трудна работа, защото българските управляващи не само не разбират философията на регионалното развитие, а се оказаха заложници на една остаряла имперска теза за модерно развитие на съвременната държава. Темата за способността да се дефинира ... |
|
Свършва ли епохата на свободата? Започва ли ерата на страха и контрола върху човека? Какво зависи от нас? Какво следва след популизма в България? Как ще се промени животът на следващите няколко поколения и кои ще са факторите, които решават дали гражданите на дадена държава ще живеят добре? Намираме ли се в повратен момент от политическата история на човечеството, такъв, в който хората изобщо, независимо дали "обикновените" или "необикновено овластените", ще вземат все по-малко решения? Доколко политическите и социалните процеси са обективни и доколко можем да ги управляваме? Какво зависи от нас?" ... |