В либералните демокрации гарантирането на свободата и човешките права се използва парадоксално като претекст за налагането на ограничения върху упражняването на властта от народа. Демокрацията е резултат от сдвояването на две логики, свързани съответно с идеите за равенство и свобода, които никога не могат да бъдат помирени напълно. "Демократическият парадокс" на Шантал Муф си поставя за цел да осветли това основополагащо за модерните демокрации напрежение."Когато разберем, че напрежението между равенството и свободата не може да бъде преодоляно (...), става ясно, че с изчезването на идеята за алтернатива ... |
|
„Контрадемокрация”, това са всички онези нерегламентирани, стихийни намеси в политическия живот на самоупълномощилите се да контролират властта граждани... В настоящата книга ще ни се говори за онова нерегламентирано, хаотично, често агресивно участие, правото на което гражданите извоюват ден след ден против волята на институциите, а понякога и за ужас на политолозите, които виждат в него заплаха за демократичния ред. Провокацията в анализа на Розанвалон, която ще ни накара да прочетем книгата, е в преобръщането на страховете ни. В невероятния изблик на контрадемократична активност днес - в епохата на интернет и ... |
|
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - "хитрост на разума" и "ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като "големият грабеж" и "голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои "иронията на историята" на ... |
|
"Имах шанса да бъда държавен глава в един относително градивен период от новата българска история... поради това, че нацията повярва в силите си и защото имахме разумни, коректни, по правилата на демокрацията отношения. Това беше период, доминиран от словото на толерантността - не само политическата, но и религиозната, и етническата, и социалната." Георги Първанов ... |
|
Събития, факти, идеи. ... "През десетте години на двата ни мандата с вицепрезидента Ангел Марин сме се старали периодично да отчитаме работата си - под формата на обръщение към Народното събрание, обстойни пресконференции и други. Правили сме го не защото конституцията и законите са ни задължавали, а заради моралния ангажимент към гражданите, за равносметка на свършеното, пропуснатото и грешките. Като свидетелство на позициите на президентската институция подготвихме книга с речи, лекции и други, с ясното съзнание, че това не дава пълната картина. Мисля, че е редно в края на втория ни мандат да публикуваме такъв ... |
|
Членовете на либералното политическо семейство са известни. Някои от тях продължават да структурират политическото пространство и днес (ДПС, НДСВ), а други, които вече са отстъпили по встрани (РДП, ЛСНИ, ЛДА), би трябвало да са опазили все още спомените за вчерашния ден. С този сборник от интервюта се опитахме да запазим "автентичните гласове" на част от либералите, които от първо лице споделят оценките си за прехода, за своите успехи и провали, надежди и разочарования. С помощта на фондация "Фридрих Науман" успяхме да интервюираме 31 политици от различни либерални "поколения". Не сме ... |
|
Турция се връща на Балканите ... Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. ... |
|
"Управляващите политически партии в България" е историческо изследване за водещите политически сили в обществото ни от Освобождението до наши дни. Представена е историята на 39 политически партии и организации − водачи, ръководни органи, външнополитическа ориентация, участието им в законодателната и изпълнителната власт, предпочитана форма на държавно управление, членска маса, социален състав, политически намерения, печатни издания. Книгата съдържа огромно количество информация, част от която се публикува за пръв път. Тя дава възможност на читателя да се запознае с основните политически процеси, протичащи ... |
|
Как стана така, че за 20 години на цена, която меко казано може да се определи като твърде висока (крах на образователната система, колапс на здравеопазването, подриване на устоите на държавността), Балканите успяха от периферия на Изтока да станат периферия на Запада? Книгата ще бъде полезна за онези, които търсят отговора на този въпрос. Проф. д-р Любиша Р. Митрович (1943) е редовен професор по социология във Философския факултет на Нишкия университет, Република Сърбия. Завежда катедрата по обща социология, ръководител на следдипломното обучение по „Социология на общественото развитие”. Бил е декан на Философския ... |
|
„Българската политология пред предизвикателствата на времето“ е сборник с есета, посветен на 60-годишния юбилей на проф. Георги Карасимеонов. Автори са водещи български политолози. Книгата покрива широк спектър от политически науки. Разгледани са проблеми, свързани с политическите партии и партийни системи, българската политика, политическата теория, международните отношения и проблемите на сигурността. ... |
|
Какъв е смисълът на кралската институция? Какво правят по цял ден кралете и кралиците? И как ли би се чувствал човек, ако е един от тях? Отдавна е отминало времето, когато кралете са твърдели, че управляват по силата на Божествено право. Но те все още съществуват – защо? Интелектуалните аргументи в полза на премахването на монархията звучат убедително и все пак кралските сватби, юбилеи и погребения са в състояние да накарат стотици хиляди хора да излязат на улиците – с какво тези привилегировани личности владеят все още човешкото въображение? В това извънредно забавно и същевременно интелигентно проучване Джеръми Паксман ... |
|
Теоретичното наследство на Джон Стюарт Мил (1806 - 1873) е най-внушителния принос към развитието на либерализма след това на неговия основоположник Джон Лок. Подчинението на жените (1869) е убедителна защита на радикалния за Викторианската епоха принцип за равенството на половете. Теоретична прецизност, безукорна аргументация, унищожителна критика на статуквото, смел поглед към бъдещето - неотразимата сила на тази комбинация е оценена още приживе от привърженици и опоненти. Близо век и половина по-късно тя е превърнала Подчинението на жените в част от знаменитата триада (заедно със За свободата и Съображения за ... |