Икономически и социален, национален план. ... "Не смятам да съм многословен, но с цел да не губя времето ви, ще опиша накратко целта на тази разработка. Това не е утопичен роман. Това е цялостна програма за укрепване, възстановяване, обновяване и бъдещо развитие на България. Това е дългосрочен план. Защо обаче ни е необходим такъв? Аз твърдя, че всеки човек независимо то своето социално, икономическо, етническо и каквото и да е положение, планира. Въпросът е колко напред и има ли това някакво значение е нашия живот?" Мирослав Иванов Мирослав Иванов Иванов е завършил висше образование в УНСС София през 1997 г. ... |
|
|
Съставител: Петя Пачкова. ... Книгата анализира реалните миграционни процеси в Европа - техните основни причини, интензивността на процесите, основните социални групи мигранти, посоките на миграция. от друга страна, се формулират основните варианти за развитие на процесите в зависимост от поведението на решаващите фактори. ... |
|
|
Строга наука означава чиста наука. Отъждествяването на строга и точна наука е неправилно. Социологията е строга, но не се отнася към класа на точните науки, каквито са формалните науки, като математиката. Науката бива строга, синкретична, хибридна, квазинаука, наукообразна имитация или нещо подобно. Социологията е строга наука, когато остава в своите граници и избягва да се занимава и решава проблеми в други дисциплинарни полета. Социологическият империализъм е загърбване на научната строгост. Границите на социологията са подвижни, тъй като тя е полипарадигмална наука. ... |
|
|
Доброто съществува и има нужда да бъде подкрепяно."Книгата на д-р Христова представя един съвременен поглед към комуникацията на благотворителността в българското общество и възможностите за нейното прилагане и развитие. Спазени са стриктно изискванията за научна работа, но трудът излиза извън рамката на изследователския подход и успява да предложи данни и анализ, които могат да бъдат полезни на практици в областта." Проф. Толя Стоицова "Тематиката е интересна и слабо изследвана. Прави чест на авторката, че я разглежда не през познатия ракурс - дейности и форми на благотворителност, а извежда на преден ... |
|
|
Книгата "Антропология на изток от Рая" на издателство "Нов български университет" е написана в чест на 25 години департамент "Антропология" и 60-годишнината на проф. Пламен Бочков. ... "Предполагам, че този малък епизод хвърля известна светлина върху лекотата, с която с Богданов първоначално приехме както департамента, така и първата му магистърска програма да си присвоят етикета "социална антропология" - не само и просто неизбежно имитиране на външен образец, нито пък страстно прилепване към престижна емблема, но и един вид естествено встъпване в наследство, към което сме ... |
|
|
Книгата подчертава приноса на политическата антропология като научна дисциплина в проучванията, целящи по-добро разграничаване и опознаване на политическата област. Изследването разказва историята и определя метода, полето и рамките на политическата антропология. Жорж Баландие прецизно доказва, че всички човешки общества създават собствена политика и всички те са отворени за превратностите на историята. Политическата антропология зарежда с нов смисъл и живот както класическата политическа философия, така и класическата социология. Дълго време считана за маргинална част от антропологията, тази дисциплина дава интересна ... |
|
|
Книгата представя антропологическо изследване на православните българи, родени и живеещи вече няколко поколения в Истанбул. Теренната работа, чиито резултати са в основата на дискусията, е проведена в мегаполиса в периода 2010 - 2013 г. Целта на изследването е да се опишат и анализират в дълбочина процесите на формиране и организиране на общността на истанбулските българи, както и на изразяване на етническата им принадлежност. В различните глави се акцентира върху важни аспекти от живота на членовете на общността: паметта за миналото и установяването на предците им в Истанбул; битието им като градско малцинство, част от ... |
|
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |
|
|
Изследователският интерес в този текст е насочен към комуникацията като социална практика. Обект на изследването е комуникацията, анализирана като процес, съдържание и контекст. Интерпретирането ѝ като институция, а оттам определянето на комуникацията и медиите като социален институт, се явява и основна предпоставка в представената разработка. ... |
|
|
Повече от 50 години, социолози от различни школи на планетата ни, насочват изследователските си усилия в периметъра на масмедийното въздействие. Ефективността от функционирането на медиите се оказва не само една от най-комплицираните теми, но и територията с най-богато разнообразие от използвани изследователски методи - индивидуална пряка анкета, интервю, полеви експерименти, панелни изследвания и пр., включително иницииране и апробиране на нови методи - фокус интервюто, например, въведено от П. Лазарсфелд и Р. Мъртън, известно по късно като метод "фокус група". Най-големите приноси на редица класици на ... |
|
|
Историческа социология на наказателните политики в България. ... Аналитичният фокус на това социологическо изследване представляват исторически специфичните начини на упражняване на наказателната власт в три макросоциални контекста: българското капиталистическо, социалистическо и постсоциалистическо общество, с акцент върху разривите, прекъсванията и несъизмеримостите, но и върху континуитета, приемствеността и наследството, различията срещу повторенията. Да анализирам стратегиите на наказателната власт означава реално да уловя социалното функциониране на нейните механизми между две граници: между правните правила, които ... |
|
|
Историческа социология на наказателните политики в България. ... "Аналитичният фокус на това социологическо изследване представляват исторически специфичните начини на упражняване на на наказателната власт в три макросоциални контекста: българското капиталистическо, социалистическо и постсоциалистическо общество, с акцент върху разривите, прекъсванията и несъизмеримостите, но и върху контюинитета, приемствеността и наследството; различията срещу повторенията. Да анализирам стратегиите на наказателната власт означава реално да уловя социалното функциониране на нейните механизми между две граници: между правните ... |
