Една от основните поуки, които можем да извлечем от колапсите, в които изпадат обществата на маите, анасазите, на обитателите на Великденския остров и всички останали в миналото (а и от съвсем скорошното рухване на Съветския съюз), е тази, че стремителният упадък на едно общество може да започне само едно-две десетилетия, след като то е достигнало своя апогей като брой на населението, богатство и мощ. В този смисъл траекториите на тези общества не следват обичайния ход на живота на отделната личност, чийто упадък настъпва бавно и постепенно, със стареенето. И причината е съвсем проста: максималният обем на населението, ... |
|
Авторът на "Диалогична социология" проф. Георги Фотев изследва в настоящата си книга ключови проблеми на дисциплинарното знание в късномодерната/постмодерната ситуация. Разграничават се монодисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни науки, които образуват цялостната картина на съвременната наука. Монодисциплинарността е нож с две остриета. На едното острие се дължи прогресът (постиженията) на модерната наука, а поразяващото острие поражда опасна фрагментация на знанията за света, както и забрава на началото и смисъла на научното знание. На това се дължи критицизмът и нихилизмът към ... |
|
"Стегнат, ясен и предизвикателен опит да се постави тероризма в исторически контекст и да му се припише идеология. Двамата автори изваждат на бял свят множество данни от различни общества и култури и разглеждат проблемите за колективната памет, вината и възмездието."Economist ... |
|
"Настоящата книга е главният социологически труд на Христо Тодоров, преподавал социология в Юридическия факултет и катедрата по Стопанска история със социология на СУ "Св. Климент Охридски". Името на Тодоров, както и на други социолози, с изключение на Иван Хаджийски, е покрито със забрава по времето на комунистическия режим в България. Съвременните поколения социолози не познават социологическите трудове на Тодоров. Настоящото съчинение възкресява делото на университетския социолог, демократ и хуманист. Наистина, съвременната социология е отишла напред в течение на повече от половинвековното си развитие. ... |
|
"Всеки има своя начин на среща с градовете: моят е да се загубя. Няма ново място, където да не съм се лутал с часове, да не съм пращан в обратната посока от шегобийци, да не съм се озовавал в застрашителни квартали. До едно време се ядосвах, после разбрах, че това е мой психически проблем, т. е. че си е така. Да се загубиш означава да преживяваш пространството: не само вървиш много повече, но се сблъскваш с все нови неща задънена уличка, мъчително познат афиш, фасада, която мислиш, че току-що си видял. Въпросът не е дали нещата наистина са нови, а че се появяват не там, където очаква; че се изплъзват от контрол.& ... |
|
Ли Инин е професор по икономика и почетен декан на Школа по мениджмънт Гуанхуа към Пекинския университет. Той е водещ икономист в Китай и автор на около двадесет книги и множество статии за реформите и развитието в страната и по широк кръг икономически теми. Носител е на много престижни награди и отличия за постижения в икономическите изследвания. Изявен привърженик на пазарната икономика, професор Ли има огромно влияние върху политиката за икономическа реформа в Китай през последните три десетилетия. Той е участвал в Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители. В книгата ще намерите ... |
|
"Привилегиите винаги са били предмет на остри спорове и дискусии, защото постоянно създават някакви социални неравенства в обществото. Тези изключителни права и предимства, произтичащи от политическата власт, се ползват от малка група хора /олигархия, върхушка, слой/ по отношение на други социални групи, които изцяло са лишени от тях. Чрез привилегиите се отделя даден малцинствен слой от общественото цяло, който единствено има достъп до различни блага и ползи в държавата, въз основа на привилегированото си положение във властта. Това проявление на привилегиите е заченато още в лоното на древността, където множество ... |
|
Второ преработено издание. ... Какво е обществото, в което живеем? Може да се каже, че обществото ни заобикаля отвсякъде. Това са близките, приятели, съседи, хора, случайно минаващи покрай нас. Това са техните постъпки, отношения, взаимодействия, симпатии и антипатии, ценности, норми и правила, но ние живеем в града и на село, преместваме се на различни разстояния в зависим от целите със различни цели. Така обществото е място за живот - било то близко и родно, било то непознато, чуждо и далечно. Днес всичките тези, а и много други неща и обстоятелства в обществото, не само близкото, но и далечното като че ли стават ... |
|
Вече не е тайна, че успоредно с постоянно увеличаващия се брой хора на планетата земните суровини намаляват. През следващите години ще се стигне дотам, че машините, роботите и дроновете ще направят човешкия труд излишен. От гледна точка на рационалния и търговски мислещ "елит" ще останат т. нар. "безполезни хрантутници" - хората, които ще бъдат безработни, твърде необразовани или прекалено стари, но ще ползват ценните за продуктивната част на обществото суровини и хранителни продукти, и ще струват твърде скъпо като издръжка. Ситуацията се осъзнава от всички логично мислещи, но човекът с християнска и ... |
|
"Във времената на непълно развитото капиталистическо стопанство евреинът е минавал за представител на насоченото изключително към печеленето на пари стопанско виждане. Не "лихварството" го е отличавало от християнина, не и стремежът към печалба, нито трупането на богатство, а това, че не е вършел всичко скришом, вършел го е съвсем открито и си е признавал прямо това. Както и че е преследвал своите делови интереси безогледно и безпощадно. Ако като господари на търговията с менителници евреите са и основатели на съвременната фондова борса, то ние трябва да отбележим също и много важният факт, че те са ... |
|
Quidquid vides, currit cum tempore. Всичко, което виждаш, се изменя с времето. Тази сентенция от времето на древния Рим, много точно отразява радикалните промени в медиите и съответно в журналистиката. Сигурното е, че е твърде рано или поне не е дошло времето на реквиема, за медиите. И ако някога той бъде изпълнен, то със сигурност това изпълнение ще е едновременно със заупокойна литургия за политиката. ... |
|
Текстът, който ни представя Офелия Кънева, привлича вниманието не само на специалистите в областта на детското развитие и грижата за децата, но и на всеки, който се интересува от съвременните предизвикателства пред позитивното детско развитие. "Дигиталното дете" е не просто детето със смартфон в ръце, то е дете, което се развива в един свят практически без граници, но и без ограничения. Този свят, със своята свръхдостъпност до всичко, сякаш не оставя много място за развитие на детската фантазия, на въображението. Офелия Кънева привлича вниманието ни именно към срещата на дигиталността като основна ... |