Основната задача, която Серж Московичи си поставя в "Машина за богове", е опровергаването на широко разпространената в социалната наука догма, според която социалните явления трябва да бъдат обяснявани със социални, а не с психологически фактори. За решаването на тази задача той анализира научното наследство на класиците на социологията Емил Дюркхайм, Макс Вебер, Георг Зимел и показва, че те не са могли да докажат постулирания от тях принцип: социалното - чрез социалното. При анализа на човешкото общество социалното може да бъде отделено от психологическото само абстрактно, в предмета на различни науки и в ... |
|
|
Разтърсваща книга за преживяната реализация на комунистическата утопия в България. Вместо очаквания в началото "цъфтеж на пролетта", настъпва "една дълга полярна нощ на леден мрак и сурови изпитания" (Макс Вебер). Изграждането на тоталитарната машинария е в два паралелни свята - на възторг и терор. Следствените изтезания и баналността на злото "приключват", когато тялото предава душата и сияйното бъдеще все повече се отдалечава... В края на краищата настъпва имплозията на системата. Господарката на живота и смъртта се загубва в дългата нощ... Изследването на проф. Фотев е пронизано от ... |
|
|
Една от основните поуки, които можем да извлечем от колапсите, в които изпадат обществата на маите, анасазите, на обитателите на Великденския остров и всички останали в миналото (а и от съвсем скорошното рухване на Съветския съюз), е тази, че стремителният упадък на едно общество може да започне само едно-две десетилетия, след като то е достигнало своя апогей като брой на населението, богатство и мощ. В този смисъл траекториите на тези общества не следват обичайния ход на живота на отделната личност, чийто упадък настъпва бавно и постепенно, със стареенето. И причината е съвсем проста: максималният обем на населението, ... |
|
|
Авторът на "Диалогична социология" проф. Георги Фотев изследва в настоящата си книга ключови проблеми на дисциплинарното знание в късномодерната/постмодерната ситуация. Разграничават се монодисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни науки, които образуват цялостната картина на съвременната наука. Монодисциплинарността е нож с две остриета. На едното острие се дължи прогресът (постиженията) на модерната наука, а поразяващото острие поражда опасна фрагментация на знанията за света, както и забрава на началото и смисъла на научното знание. На това се дължи критицизмът и нихилизмът към ... |
|
|
"Настоящата книга е главният социологически труд на Христо Тодоров, преподавал социология в Юридическия факултет и катедрата по Стопанска история със социология на СУ "Св. Климент Охридски". Името на Тодоров, както и на други социолози, с изключение на Иван Хаджийски, е покрито със забрава по времето на комунистическия режим в България. Съвременните поколения социолози не познават социологическите трудове на Тодоров. Настоящото съчинение възкресява делото на университетския социолог, демократ и хуманист. Наистина, съвременната социология е отишла напред в течение на повече от половинвековното си развитие. ... |
|
|
"Всеки има своя начин на среща с градовете: моят е да се загубя. Няма ново място, където да не съм се лутал с часове, да не съм пращан в обратната посока от шегобийци, да не съм се озовавал в застрашителни квартали. До едно време се ядосвах, после разбрах, че това е мой психически проблем, т. е. че си е така. Да се загубиш означава да преживяваш пространството: не само вървиш много повече, но се сблъскваш с все нови неща задънена уличка, мъчително познат афиш, фасада, която мислиш, че току-що си видял. Въпросът не е дали нещата наистина са нови, а че се появяват не там, където очаква; че се изплъзват от контрол.& ... |
|
|
Ли Инин е професор по икономика и почетен декан на Школа по мениджмънт Гуанхуа към Пекинския университет. Той е водещ икономист в Китай и автор на около двадесет книги и множество статии за реформите и развитието в страната и по широк кръг икономически теми. Носител е на много престижни награди и отличия за постижения в икономическите изследвания. Изявен привърженик на пазарната икономика, професор Ли има огромно влияние върху политиката за икономическа реформа в Китай през последните три десетилетия. Той е участвал в Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители. В книгата ще намерите ... |
|
|
"Привилегиите винаги са били предмет на остри спорове и дискусии, защото постоянно създават някакви социални неравенства в обществото. Тези изключителни права и предимства, произтичащи от политическата власт, се ползват от малка група хора /олигархия, върхушка, слой/ по отношение на други социални групи, които изцяло са лишени от тях. Чрез привилегиите се отделя даден малцинствен слой от общественото цяло, който единствено има достъп до различни блага и ползи в държавата, въз основа на привилегированото си положение във властта. Това проявление на привилегиите е заченато още в лоното на древността, където множество ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Какво е обществото, в което живеем? Може да се каже, че обществото ни заобикаля отвсякъде. Това са близките, приятели, съседи, хора, случайно минаващи покрай нас. Това са техните постъпки, отношения, взаимодействия, симпатии и антипатии, ценности, норми и правила, но ние живеем в града и на село, преместваме се на различни разстояния в зависим от целите със различни цели. Така обществото е място за живот - било то близко и родно, било то непознато, чуждо и далечно. Днес всичките тези, а и много други неща и обстоятелства в обществото, не само близкото, но и далечното като че ли стават ... |
|
|
Вече не е тайна, че успоредно с постоянно увеличаващия се брой хора на планетата земните суровини намаляват. През следващите години ще се стигне дотам, че машините, роботите и дроновете ще направят човешкия труд излишен. От гледна точка на рационалния и търговски мислещ "елит" ще останат т. нар. "безполезни хрантутници" - хората, които ще бъдат безработни, твърде необразовани или прекалено стари, но ще ползват ценните за продуктивната част на обществото суровини и хранителни продукти, и ще струват твърде скъпо като издръжка. Ситуацията се осъзнава от всички логично мислещи, но човекът с християнска и ... |
|
|
"Във времената на непълно развитото капиталистическо стопанство евреинът е минавал за представител на насоченото изключително към печеленето на пари стопанско виждане. Не "лихварството" го е отличавало от християнина, не и стремежът към печалба, нито трупането на богатство, а това, че не е вършел всичко скришом, вършел го е съвсем открито и си е признавал прямо това. Както и че е преследвал своите делови интереси безогледно и безпощадно. Ако като господари на търговията с менителници евреите са и основатели на съвременната фондова борса, то ние трябва да отбележим също и много важният факт, че те са ... |
|
|
Quidquid vides, currit cum tempore. Всичко, което виждаш, се изменя с времето. Тази сентенция от времето на древния Рим, много точно отразява радикалните промени в медиите и съответно в журналистиката. Сигурното е, че е твърде рано или поне не е дошло времето на реквиема, за медиите. И ако някога той бъде изпълнен, то със сигурност това изпълнение ще е едновременно със заупокойна литургия за политиката. ... |
