В настоящото издание от поредицата "Българска класика" на издателство "СофтПрес" са включени всички творби от учебната програма в българските училища, както и редица други произведения, излезли изпод перото на патриарха на българската литература. Сборникът е подходящ за ученици и кандидат-студенти. ... |
|
|
Настоящото издание на най-четения и най-българския роман запазва цялото богатство на Вазовия език, без да го осъвременява или адаптира. Предназначено е за ученици, както и за всеки друг читател, привлечен от образния свят на Вазовата творба. За улеснение на читателите, страдащи от лека или средна форма на дислексия, е използван специален шрифт, който да подпомогне четенето и пълноценното възприемане на текста. Допълнителната маркировка в полето има за цел да обозначи конкретни пасажи, които биха могли да се пропуснат, без това да наруши логиката и последователността на романа. Изданието съдържа още: кратко резюме в ... |
|
|
Вдъхновяващ сборник с пътеписи от Иван Вазов."Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави. Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля, и райски картини! И колчем ги пак видя, като че то е първи път, аз се възхищавам от тях и душата ми се обръща на лира и иска да пее... Бъди благословено, отечество мое; бъди честит, балкански раю! Бъди голяма и славна, о, чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми, дето ще се зеленее ... |
|
|
Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски, Бенковски, Паисий Хилендарски, Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
|
Социалната поезия на Иван Вазов е преди всичко образ и характеристика на обществото, на неговата способност и готовност да изпълнява задачите, които историята и актуалното време му поставя. Обществото преминава в различни състояния. Различно е и състоянието на хората в него, поради което те по различен начин се отнасят към длъжността си да бъдат част от обществения организъм и да работят за неговото здраве. Но преди да заработят за здравето му, те трябва да го установят и преценят степента, на която е; да проучат причините, поради което то е нарушено и дали има възможности да бъде закрепено и продължено. Тези причини ... |
|
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Специално издание за ученици" на издателство "КВЦ". ... За това издание романът "Под игото" е съкратен за учебни цели, без да се губи сюжетната нишка с акцент върху изучаваните глави по новата учебна програма. Включени са и техните анализи. Целта на изданието е да помогне както на преподавателите така и на учениците в подготовката им за най-важните изпити по литература. ... |
|
|
"Това, което придава особена увлекателност на пътеписните бележки на Иван Вазов, е постоянното редуване на описателни и разказвателни моменти, смяната на пейзажи със събития, преминаването от света на природата към света на човека. Нишката на пътуването е композиционната линия, по която се нареждат всички моменти на произведението. На първо място са, разбира се, живописните картини от природата - най-вече планинските места: върхове, долини, устиета, гори реки. Изгледите, които се разкриват при изкачването на Мусала, Белмекен, Юмрукчал (сега Ботев връх) и други върхове на Рила, Родопите, Стара планинаа, Витоша, ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
