"Всичко това" е, най-кратко казано, лична антология от спасени думи, мигове, състояния, пространства и време. Може да се каже, че тази поезия - и поетика - е затворила кръга си, направила е пълна обиколка по него, опознала е себе си и сега се връща към изхода, извора, началото, реката (както се нарича едно от най-хубавите стихотворения в книгата), но вече с една Еклесиастовска печал, с дълбоката, но и успокояваща крайностите тъга на познанието, с онази печал, която е друго "докосване на светлината", ако използвам заглавието на втората Иван-Странджева стихосбирка, издадена в далечната 1984 -та. " ... |
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
Свобода О, няма свобода без смърт! Една във друга те горят. Свободна е оназ уста, крещяща миг преди смъртта. Затворникът неопростен свободен е във оня ден, когато тежката врата открехва най-подир смъртта и става голият зандан храм на свещена свобода. Свободен е войникът с меч замахнал в ръкопашна сеч, свободен е бикът хриптящ, забил рог в аления плащ, свободен - роба, в своята мъст спечелил гроб и шепа пръст. От страст и злъч искри умът, щом в него се прицелва смърт и в най-свободната ръка кипи отровния стакан. Надеждата или страхът са на живота кръв и плът. Как мразя жребих аз такъв! Срамувам се от свойта кръв, от ... |
|
"Драги читателю, Ако си зарязал за малко електронната си занимавка и си взел в ръце тази книга, ти си любител на литературата и трябва да знаеш, че това е третата книга на Златка Христова. Авторката е "в труден понеделник родена" и е от "поколението, изгубено в прехода", но личи, че е призована да бъде творец. Този път в лириката ѝ преобладават зимни пейзажи, но въпреки богато внушената идеална зимна белота, от тях не лъха хладина, а напротив, сгрява споменът за август и блещука мечта за юни. Лирическата героиня се приобщава към природата чрез различни метаморфози и също като луната е ... |
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
Стихотворения. ... Преди няколко месеца автора отпразнува своята 100-годишнина. Сан Франциско - градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години - нарече улица на негово име и обяви 24 март за "Ден на Лорънс Ферлингети". Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век - и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване. Лорънс Ферлингети e роден в Бронксвил, Ню Йорк. Завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет (1947) и докторат в парижката Сорбона (1950). Служи във флота в годините на ... |
|
Поезия и публицистика от Антон Н. Попов, най-близък съратник на Иван Михайлов, лидер на Вътрешната македонска революционна организация. Издателство Орбел подготви за печат книга, за чийто автор тепърва ще се говори, тепърва изследователите на македонското революционно движение ще определят неговото достойно място в йерархията на многолетната борба на българите от Македония за свобода и народност. Антон Н. Попов е роден през 1928 г. в с. Горна Брезница, Пиринска Македония. Той е от поколението млади хора с тежка съдба, поради продажната политика на българската комунистическа власт, допуснала отродяване и насилствена ... |
|
Третата книга на Дойчин Дойнов съдържа 90 лирически текста - стихотворения, четиристишия, хайку - впечатляващи с ритмическо разнообразие и смела пластика. Дълбоките изповедни тонове се въздигат до трудни признания, редуват се с игрови парадокси и лаконични словесни пейзажи. Поетът демонстрира вкус към различни лирически форми и по този начин предизвиква читателя да бъде нащрек: какво му готви всеки следващ текст - разтърсваща истина, присмехулна нонсенсова игра, надникване в другия свят на прозорливата лудост или импресионистично прозрение, предизвикано от една гледка, от един детайл. Книга за четене и препрочитане. ... |
|
"През живота си притичах запъхтяна, много радости и мъки преживях. Бях обичана и мразена, ругана, от удари и подлост прокървях, но толкоз много рани спотаени лекуваха приятелски ръце. И двамата ми сина бяха с мене с частицата от моето сърце. С добро ме помнят може би мнозина не всявах страх, не мачках, не крадях. Животът ми безцелно не премина. До края си ще съм, каквато бях! Съдете ме! Признавам, че живях!..." Из книгата ... |
|
С обяснителни бележки от Ани Илков, Владимир Левчев, Едвин Сугарев, Екатерина Йосифова, Йордан Ефтимов, Мартин Бодаков, Младен Влашки, Петър Анастасов, София Несторова. ... "Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята Две жени, може би клошарки, може би не, но на клошарки приличат четат вестници (извадени от кофите) в градинката до Джумаята вече втори час. Попиват и обсъждат, знаят всичко за всеки, за добрите кметове и добрите жени. Погледнах ги (клошарките), те са майка и дъщеря - приличат си."Той имал топло отношение, а те - мръсниците.& ... |
|
"Дори заглавието на тази книга е напомняне. Напомняне, че "знам" е начало, а не край на въпросите. Напомняне, че в "предзнаенето" това "пред" обикновено тихо води към "предразсъдък", а не към познание." "Янус" е преразказ. И съвсем нова книга, съставена от "познати" текстове. Тя е за Янус, но и за Еней, и за Ютурна, тя е за Рим, преди да бъде роден, и пак за него - като съдба, като предизвестие, но и надежда. Защото е книгата на Янус." ... |
|
"Петя Хайнрих - един от най-смелите и най-малко самоизтъкващите се поетически гласове, които познавам." Катерина Стойкова "За Петя Хайнрих мисля с радост и доверие. С чисто доверие. Доверие в автентичността, но и в ерудицията на нейната толкова енергична, толкова ярка поезия. Завидно последователна, а същевременно свежа и сангвинична, богата на геокултурни отпратки и на сетивни внушения." Екатерина Григорова "Винаги съм търсил изход от Поезията! Към друга Поезия, разбира се. Мечтал съм да се добера до наръчник на електрически автомобил и да го препиша, като думата Автомобил разменя с Любов. ... |