Йорик се шегува Плътта е жесток и страшен учител. Плътта няма тайни, а само въпроси. Който знае - знае. И само мълчи. Който иска да знае - е просяк. И разбрали, усетили, че всичко е пепел - погрозняват очите ни като думи, подивяват душите ни слепи. Само мъртвата кръв в нас е умна. ... |
|
Има много причини да прочетете тази книга. В нея има магия и опиянение от думите, вдъхновение, откровение и дързост, преклонение... Авторът ни прави съпричастни към различните, към другостта им и слабостта им, захранваща тяхната сила. Красота, опасност, детство, самота... тези мотиви пронизват предизвикателно, дръзко и самомнително дълбини, мъчително трудни за изследване, освен ако не си дух, способен на лични, страховити самоанализи. Поетични монолози, които очакват присъдата на читателя, приканен към почти еротично съпреживяване. ... |
|
"Сините часове" на Георги Гаврилов е книга-медитация върху начала и краища, светлина и мрак, виждане и невиждане, сила и безсилие. Всеки, който прочете стиховете в нея, ще намери отговор на свой въпрос, зададен или незададен. Отворете тази книга, тя ще ви посрещне с наблюдателно око и отворено сърце." Катерина Стойкова - редактор Георги Гаврилов е роден на 15 юни 1991 в София. Учил е английски, френски и унгарски. През 2014 защитава за бакалавър по Физика в СУ "Св. Климент Охридски". От 2012 работи в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика. Автор е на публикации в периодичния печат - ... |
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
(Не)любовни стихотворения ... Да, това е новата книга на „поета на виното и любовта”, но в нея ще откриете не „любовни” стихотворения, а поетични творби, които ровят в раните на миналото и настоящето, за да ни изправят пречистени пред бъдещето. Включени са безусловни „класики” като „Паисий обикаля още” и „Крепост”, както и други шедьоври на поета. Макар и „нелюбовни”, те също са пропити от любов – към всичко онова, което ни прави българи и хора. Вижте другото лице на големия български поет Евтим Евтимов. Стихотворенията в тази книга ребром поставят пред всеки от нас въпроса: „Дали съм българин или не съм?”. Не само по- ... |
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
"Матей Вишниек е роден в Буковина, Северна Румъния, на 29 януари 1956. Твърде скоро открива свободно пространство в литературата, което се подхранва от Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон, и разбира се от неговия именит сънародник Йонеско... Обича сюрреалистите, дадаистите, театъра на абсурда, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосанксонски театър, накратко: всичко без соцреализма! По-късно заминава за Букурещ да учи философия, влиза в кръга на т.н. "поколение '80", което разтърси поетическия и ... |
|
Когато науката ти е поднесена в стихове, това е майсторлък. А семейството съдържа винаги нещо непремерено. Как ли изглежда в мерената реч? Настройва ни за изненади. "Семейноправна поема" на проф. Огнян Герджиков е нова творческа реалност, вълнуващо предизвикателство в полза на голяма, стойностна кауза - правно утвърждаване и уважение на изконни принципи и ценности, зачитане на семейственост и родство, които българите в своя нелек исторически път са следвали. ... |
|
"Чувствам се ужасно. Той не ме обича и аз си лягам нещастна. Усещам се безпомощна, защото лицето му е толкова красиво, че не мога да спра да го описвам, а не мога да стана да пиша, докато той спи." Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Книгата е двуезична като представените стихове в нея са на български и английски език. ... "Повдигам се на пръсти да целуна челото на настъпващата нощ, косата ми да стане нежно черна, луната да покаже своя брод." Бояна Николова "Още преди десетилетие се срещнах със стиховете на младата поетеса Бояна Николова. Тогава началото ме впечатли със своята свежа оригиналност и близост до естествените звезди. Днес литературата ни, жадна за нови пътища, ще открие в тази "Кутия" нови съкровени съкровища от думи. Вярвам, че бялата птица на Бояна ще покаже пролетта дори на моята есен." Любомир Левчев ... |
|
Книгата "Разгаданата усмивка", или "Книга на жените", е юбилейно издание по повод 90-годишнината на автора и съдържа произведения, създадени в периода 1961 - 2021. Марко Ганчев е поет, преводач, есеист, детски писател. На широката читателска публика е познат предимно като сатирик, но литературните критици винаги са допълвали, че той е многопластов поет, при когото лириката е сатирична, а сатирата - лирична. При неговия почерк по-скоро става дума за ирония, отколкото за злъчен сарказъм. Поетът навършва деветдесетгодишна възраст и седемдесетгодишна литературна дейност. Издал е около петдесет книги, ... |
|
Нови стихотворения ... “В третото измерение На третата планета, почти в третия свят, в третата възраст, на трето число на месеца, в три следобед си пия кафето. По-малко ли ще нагарча този ни живот, ако му сложа три лъжички захар?“ Димитър Стефанов ... |