Сигурно не е толкова лесно, след като си прочел стотици хиляди страници (от ученическа и студентска поезия до най-високите образци на световната поезия), да съставиш собствен том. Но Светлозар Игов е направил точно това - събрал е в една книга най-добрите свои стихотворения, създавани през годините 1963 - 2002. "Поетичните периоди" в неговия живот (циклите Критика на думите, Високи води, Там, Атически нощи, Отсъствие, Монолог за два гласа и т.н.) тук присъстват един до друг, създавайки нов и любопитен за читателя образ на автора, основно познат като литературен критик и историк, а дори и като чудесен прозаик ( ... |
|
"Читателите, които се интересуват от поезия, знаят името на Стефка Петкова. Сигурна съм, че търсят стиховете ѝ в социалната мрежа и ще се радват да прочетат и втората ѝ поетична книга. Очакванията им ще бъдат възнаградени. Стефка Петкова умее да привлича вниманието със самобитната си поезия, познавайки добре законите на поетическия изказ. Тя владее не само класическата форма, при това я владее безотказно, но и така модерният бял стих при нея свети, подчинен на умението ѝ да подрежда думите така, че да се обичат една друга и да завладеят сърцето, не само очите. Авторката знае наизуст правата на ... |
|
"Върху пясъците на времето" се издава от издателство "Български бестселър" поради голямото търсене от страна на студенти по българска филология, защото с помощта на моите стихове могат по-лесно да усвоят различните стихотворни форми, тяхната структура и художествените средства, започвайки от източната поезия, през Средновековието - та чак до наши дни. Оказа, че дори преподавателите се затруднявали да дават примери - никой български поет не е писал например в "рондо" - нито в осемстишие, нито в петнайсетстишие. А в моите стихосбирки, издавани в периода 1998 - 2004 г. има не само рондо, има ... |
|
50 безименни стихотворения ... "Кога човек разбира, че трябва да затвори една страница и да отвори нова? Може би след години на заблуда, може би след най-прекрасно изживените мигове, а може би просто се събужда една сутрин и животът му нашепва – да започне на чисто. Виктория Катранова вече е доказала със своята поезия, че краят е просто ново начало и с тези 50 безименни стихотворения тя отново влиза в сърцата на своите читатели, за да сподели с тях, че:"Новото – готово, старото – издиша. Вече – честно слово – друг роман ще пиша."Прочетете го! И чакайте продължението." Маргарита Петкова ... |
|
"Това е книга за корените и номадството - пространствено, емоционално и душевно - на едно поколение, което се рее като балон, търсейки опорна точка в себе си, която е реална, истинска, пресечна за земята и небето. Поколение, което се опитва да се помири с непоносимата шега на битието, да провиди през калима и да празнува себе си, преди да са ампутирали свободната воля на човека. Силен дебют на Кристина Апостолова и празник за младата българска поезия." Аксиния Михайлова "Калима" на Кристина Апостолова е книга на превръщането. Но не на цялостната метаморфоза до неузнаваемост, а на плавното и ... |
|
"Празновремие" е книга, която провокира читателския интерес още със заглавието си. В нея са събрани стихотворения, емблематични за вътрешния светоглед на младата авторка Дарина Шопова - Станчева, поетични откровения, които всеки от нас носи като усещане в себе си, ако спре в забързаното време и се огледа в езерната вода на чувствата си. Празновремието е това, което пропускаме в надпреварата си с времето, незапълнените пространства на битието ни. След всяко стихотворение читателят ще усети как всъщност стих след стих авторката пълни затлачените ручейчета на любовта, болката, недоволството и надеждата, за да ... |
|
"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена - без да е елементарна, рязка - без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето - нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко ... |
|
Текстовете от настоящото издание чертаят собствените ми поетически търсения, вместени в любовните перипетии между две други усилия, между две други книги. Не съм си и помислял да ги издавам, смятах да ги оставя на паметта и съдбата. И не поради вазовски свян и патриаршески съображения, а по-скоро поради някакъв естетски страх, за който споменах вече. Поместените текстове тук нямат характер на мистификация, макар идеята за подобно начинание дълго да отлежава в главата ми. Напротив, в тези редове авторът сваля доброволно воалите си, като дама, която разкрива даровете си, но не съвсем, защото внимателното око може да ... |
|
"Видимости" сякаш е продължение на първата книга с хайбуни "Невидимости" на Димитър Стефанов, който използва тази малко позната за нас литературна форма, за да предизвика нашето въображение. Засегнати са редици проблеми и идеи, за да се превърнат в образи, в съчетание на лиризъм и съвременно философско осмисляне. И се появяват хайбуните за "горския тероризъм", за "втория роден език", за буквичката и за думичката, за отсъствието на сегашно време между минало и бъдеще... Читателят има с каква неочаквана посока на чувството и мисълта да бъде изненадан. Хайбуните са написани с чист и ... |
|
Двуезично издание на български и испански език, съдържащо стихове от Хуан Антонио Берниер. ... Съмва се в гората Доближавам вратата. Въздухът е студен като леден чаршаф върху празно легло; макар и замаян, поглъщам го спокойно. Пеят невидими птици, привличат вниманието към листака – това ѝ е нужно на гората. Ниско над земята се приплъзва мъглица без корени. Опитвам се да не мисля. Искам да отговоря на познатия поглед, с който гората ни гледа. Взирам се дълго в безпаметната мъгла наоколо. Amanece en el bosoue Me acerco hasta la puerta. El aire es frío como el gélido lienzo de una cama vacía y, a& ... |
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |