Считан за гениално надарен ексцентрик, чиито произведения се гушели в периферията на английската литература и изкуство през XVIII и XIX в., днес Уилям Блейк е признат за един от най-големите поети на английската и световната литература. Този сборник разкрива лиричната и едновременно мистична представа за света на Блейк, с неговия съвършен художествен изказ, направили го любимец на критика и читатели по целия свят."Непроизхождащ от предшественици, непринадлежащ на съвремието си, невъзможно да бъде повторен или заместен от бъдещи последователи." Уилям Росети "В който и век да беше живял Блейк, той винаги ... |
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Днес няма никакво съмнение, че Димчо Дебелянов е името на най-големия наш лирик след Ботев. Единият - ехо на най-високите подеми на българския дух, другият - гласът и музиката на най-дълбоката ни елегична същност. ... |
|
"Познавам таланта на Петя Хантова още от първите ѝ стихотворения. Цял живот тя търси себе си и като напише нещо, продължава да изкачва следващата планина, а ако няма такава - си я измисля. Радвам се, че тя намери свое място в българската поезия и това е заслужено признание. Докато едни обричат своите творения на вятъра, за себе си тя казва, че е на обич орисана. Може би затова в нейното творчество има много срещи и раздели, и въпреки това за нея усмивката е дар Божи, а любовта - болест, от която няма спасение. Тази нова книга показва нейното талантливо развитие. Тя отдавна е осъзнала, че писането на стихове е ... |
|
Поезия и публицистика от Антон Н. Попов, най-близък съратник на Иван Михайлов, лидер на Вътрешната македонска революционна организация. Издателство Орбел подготви за печат книга, за чийто автор тепърва ще се говори, тепърва изследователите на македонското революционно движение ще определят неговото достойно място в йерархията на многолетната борба на българите от Македония за свобода и народност. Антон Н. Попов е роден през 1928 г. в с. Горна Брезница, Пиринска Македония. Той е от поколението млади хора с тежка съдба, поради продажната политика на българската комунистическа власт, допуснала отродяване и насилствена ... |
|
В стоте фрагмента на ”Ноев ковчег” пред очите ни се изгражда една цялостна “поетика”, която няма нищо общо с нормативните изисквания на този род съчинения. С позициите си “Ноев ковчег” на А. Баев не напомня нито за класицистичните забрани, нито пък за модернистичните доктрини или актуалния литераторски жаргон. Вероятно именно тази изключителна коректност и “толерантност”, с която авторът се отнася към словото и неговите носители, му помагат да каже толкова много неща с толкова малко думи. В този смисъл не е случайно голямото внимание, което “Ноев ковчег” отделя на проблема за мълчанието в поезията. Самата фигура от ... |
|
Хасан Еркек е роден през 1970 година. Завършва "Театрално изкуство" във факултета по език, история и география на Анкарския университет, където впоследствие защитава магистратура и научната степен доктор. От 1991 г. насам преподава във Факултета по изящни изкуства на университета "Анадолу" в гр. Ескишехир. Професионалната творческа насоченост на проф. Хасан Еркек е съсредоточена главно в областта на драматургията. Пише пиеси, сценарии и театрална критика. Автор е на повече от двадесет книги в споменатите жанрове и три книги с поезия, преведени на много езици. Хасан Еркек е отличен с редица национални ... |
|
Стефи Петкова е едно обикновено момиче на 22 години. Обича да рисува, да танцува и да се смее. Едно от най-любимите ѝ занимания е да наблюдава хората. Благодарение на това свое хоби тя има зад гърба си вече две издадени книги. В "Писма до теб" тя отново събира животите и чувствата на различни хора, които срещна през изминалата година и половина. Този път по-голямата част от разказите за хората тя пресъздава в стихове... Може би някъде сред тези редове е и твоята история! Може би някъде тук си и ти... Разгърни тези страници и потърси... Едно от нейните "писма" може би е до теб... ... |
|
Понякога се питам Дали съществувам Или така съм втренчена В света Промъкнал се в мен Че очите ми Са само тунели Към себе си Откъдето Няма връщане. * Срещнах един човек усмихнахме се любезно И Харесахме Силно Толкова силно След дълго колебание Защото знаем Какво това Означава Си разменихме шапките После В знак Че знаем Какво това означава На пръсти Си тръгнахме Незабелязано За да не се наскърбим На сбогуване ... |
|
Отраснала сред романтичната синева и вдъхновяващия бриз на гр. Варна, младата авторка от години мечтае да издаде собствена стихосбирка. Дебютната ѝ книга "Сезони" представя подбрани произведения, които Кристияна е писала през последните четири години. Тематиката в творчеството ѝ е филантропски романтична и макар да звучи интровертно засяга екзистенциални проблеми като любовта, самотата, вечното търсене. Мотивът за пътя тя разглежда като постоянно изкачване и слизане в името на духовно израстване и градация на личността. Поетесата разсъждава върху противоречивите емоции в човешката душа, и ... |
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
"Стоях между три високи дървета, кръстосал сянката си с най-близкото. Сред автомобили, мотори, скейтъри, велосипедисти, бързащи минувачи... Забравих къде отивам. И какво искам. Мълчах, останал без сили. Надявах се, че едва ли някой скоро ще разбере." Из книгата ... |
|
Катя Белчева е родена и живее в гр. Пловдив. Завършила е “Славянска филология” в ПУ “ Паисий Хилендарски ” (втора специалност - “История”). Публикува свои текстове и преводи от полски в периодичния печат (вестниците “Труд”, “Литературен глас”, “Литературен вестник”, “Марица”, “Арт Клуб”, “Северняк”, “Пловдивски университет”, “Български студент” и списанията “Глоси”, “Страница”, “Участие”, “Море”, “Кръг”, “Славянски диалози”...). Лауреат на редица литературни конкруси. "Когато майка ми постави хартия на огледалото не виждах лицето си, нито твоето. Кафява беше хартията и твърда. Стърчаха плитките ми и все по-остра ... |