Художник: Росица Георгиева. ... Атанаска Иванова е родена в с. Ставерци, обл. Плевен. Фамилията ѝ по баща е Радойска. Като малка, заедно със семейството си се преселва в гр. Троян, където живее, работи и до днес. Средното си образование завършва в гр. Ловеч - ИТ "Димитър Благоев", а висшето - в СА "Димитър Ценов" - гр. Свищов. "Лицата на любовта" е първата ѝ поетична творба - стихотворения от далечното минало до сега. Силната чувственост, отразена в тях може да накара всеки читател да се пренесе в "света на любовта", и да открие частица от себе си. Съдба Не се ... |
|
|
Защото любовта отключва всички врати... Стихосбирката "Код: Любов" е дебют за авторката Иванка Петрушева. Вдъхновена от красивите човешки емоции, тя пресъздава с думи любовта в нейните най-прекрасни измерения."Ще те създам, любов, от шепа пясък, ще вдъхна в теб живот и блясък, ще те наричам с нежни имена, ще втъкна в теб душа и светлина, за да те има в този свят голям." Иванка Петрушева ... |
|
|
Мила Ламбовска е психолог по образование. Стиховете в тази книга са плод на дълбокото и гмурване в океаните на съня, в дълбини, където тук-там проблясват отломки от минали животи. С подобни упражнения са се занимавали сюрреалистите и дадаистите, а Робер Деснос се е изхитрял да пише в състояние на автохипноза. Мила върви по техните следи, но към своя собствен свят. Привидна крехкост, копринена мекота, изящен минимализъм в употребата на поетичните средства – това е само първото усещане, което предизвикват у четящия думите в тази малка по обем, но богата на подсъзнателни внушения книга. ... |
|
|
Лиричната книга "Дръвче" избягва задръстванията по друмищата на съвременната ни българска поезия. Създадена в Италия, където нейният автор Румен Иванчев живее вече четвърт век, тя има дълбоки български корени. Поетът е събрал в нея най-хубавите си творби от своя дебют със "Сянка на река" (Народна младеж, 1983) до обширното му представяне в престижния римски периодичен сборник Paigne/Страници през 2017 г. Поместени са и три неизвестни писма, които също представляват интерес за изискания читател: от Валери Петров, Александър Геров и Кирил Топалов. Корицата и графичното оформление са дело на ... |
|
|
"Не не плаче пред хората не се оплаква не мълчи на масата не говори за себе си не припада и не вика бърза помощ не отива на психоаналитик не реже вените си не се драматизира не престава да работи не потъва в алкохол не се поддава на отчаяние не имитира щастие не се смее изкуствено не премълчава нарочно не изпитва агресия не изпитва жал не отказва цигарите не променя себе си не си взима отпуска не тръгва на стоп не ражда изкуствена самота не се обгражда с хора не прописва стихове не слуша различно музика не си води дневник не спира с четенето не престава да се люби не губи удоволствие не се отказва от насладата не ... |
|
|
Стихове за свободата. ... Потомствено Аз съм гордата българка с кръв непокорна, която от предците ни взела е плам. Затова, да послушам предания древни в гората, ходя, както се влиза във храм. Зная тайна мистична как боса да газя в жарава и будувам в тъмата без страх. Щом звездите угаснат и новият ден се задава в мен се буди най-звънкият смях - на детето невинно, на девойка свенлива и на зрялата вече жена. Най-тъжовните бабини песни със вятъра сливам, везам после с любов знамена. Светло в тебе живея, родино прекрасна. Хлябът чужд е горчив, затова зачисли ме във своята армия. Нека е ясно: нося храбра хайдушка глава. ... |
|
|
Християнска лирика. Съвременни псалмопения. ... Духът ще търси Бога, (а пък плътта - човека. Такава е съдбата) Давидова - нелека - този е лайтмотивът в новата стихосбирка "Давидова арфа" на Вениамин Пеев. Давидовият образ и псалми са само литературно-философската рамка на една съвременна духовна биография. Авторът се стреми да избегне догматическите и етическите клишета на християнството, като представя един многопластов образ на лирическия герой, крачещ уверено напред и препъващ се в примките на съблазни и нападения, зависти и омрази, враждебност и приятелска нелоялност и опитващ се да задържи мига на ... |
|
|
"Едно парче от гърдите лети с птиците. Понякога е само вятър. Друг път черното телце на мравката го мами в твърдата си решимост да построи къща. Понякога среща друго небе и цветовете им се прегръщат в красива мъглявина – сякаш стъпки от танц близо и надалече. Или пък израства градина. Случва се в тази градина никой да не скърби. Може да е благословията." Екатерина Григорова ... |
|
|
"Тук думите не пазят равновесие. И мен не пазят. А какво? - не казват... Танцуваме със тях по острието на въжето. И мисля си - какво ще стане, ако паднат преди мен, ако оживеят, ако проговорят..." Стефан Радев е роден в Пловдив през 1986 г. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град и продължава образованието си в Софийския университет, където учи Стопанско управление, а по-късно и Регионално развитие и политика. Живее и работи в София. Пише стихове и разкази, има публикации в сръбския вестник "Златна греда", поощряван е два пъти в конкурса "Магията любов" и др. Превежда от ... |
|
|
Ще се омъжа за морето и ще бъда до края му вярна Ще го ревнувам от небето, от вятъра, от чайките навярно! В шепи ще държа всяка вълна, с устните си ще я отпивам... И безбрежието на любовта с всяка глътка ще откривам! И слънцето и то с багрите му ще играе, за сърцето ми едно - нима, нима не знае!?... А ти на сушата ще чакаш, смъртен и обикновен, осъзнат чак сега, разплакан - брегът ти е отдалечен! Морето по-добре прегръща и разбира ме цяла! Цяла! Приема ме не вездесъща, сърцето си на грешника отдала... Но при теб няма се върна! Омъжих се нарочно тъй тайно Защо стоиш, май ревнуваш- от вятъра - на вятъра навярно?! ... |
|
|
Всички пътища водят в Рим. Даже онези, които не знаят това. Даже онези, по които всеки ден се завръщаме. Всички пътища водят в Рим. Мечтите са варвари, които връхлитат и ни прогонват от къщите. Принуждават ни да вървим, да вървим, да вървим. За брадите ни теглят, в гърбовете ни блъскат. Всички пътища водят в Рим. Там понякога всичко решават гъските. ... |
|
|
Юбилейно издание ... Андрей Германов (1932 – 1981) продължава да живее като необходим поет и преводач две десетилетия след смъртта си. Доказателство за това са преизданията на творбите му и този представителен том. Социално интонирани или интимно вглъбени, стиховете му изразяват значими състояния на мъдър и емоционален дух. Германов е чужд на трактатно интелектуалистичната поза, предпочита изповедно-психологическото себеизразяване. Ранните му творби изразяват по-общи народностни изживявания и състояния, докато зрелият поет преминава от съкровената възторженост към болезнено-стоическите визии на индивидуалното. Преломът ... |
