Сборник с мисли и откровения за любовта, който обединява текстовете на едни от най-успешните и обичани автори на издателство Musagena - София Георгиева, Силвия Крумова, Спас Димитров, Валентина Йоргова, Лиса и Роза, Сузана Йорданова, Мирослава Тодорова и Соня Божкова. Всеки от тях споделя, вълнуващо и откровено, преживяванията си и размислите за любовта. С тази книга можеш да кажеш Обичам те по много и различни начини. ... |
|
|
Стихотворения и поеми. ... "Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове "Градът на амазонките" включва нови образувания като жанра на зирката ("жанрът на зирката е процеп в съня") и лирическия обект ("обектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка"). Книгата събира както вече ... |
|
|
"Законът задължава и самия законодател. В това ни уверява Сам Бог - световният Създател. И нищо в това чудно - законодателят нарежда, което непринудно и в Неговий живот провежда. Законът отразява Създателя си в пълнотата - по него се познава Духът Му и величината. Законът задължава и този, който повелява!" о. Димитър Петканов ... |
|
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |
|
|
Можем ли някога да се завърнем истински от войната? Доколко войната остава в нас завинаги? Това са въпросите, които не спира да си задава Фарук Шехич. Формално войната е завършила, но белезите от нея бележат спомените за цял живот и само на пръв поглед изместват по-силното присъствие на цивилния всекидневен живот. Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач (Босна и Херцеговина). Завършва Ветеринарен факултет в Загреб и Философски факултет в Сараево. През 1992 - 1995 г. воюва в 5 корпус на Босненската армия и достига до чин лейтенант. От 1998 г. публикува проза, поезия, есета, критика. Произведенията му са преведени на ... |
|
|
Несвършваща поема за парахода. Първата книга със стихове на Васил Чапразов - "Искам да съмне", "отлежава" в няколко издателства до началото на демократичните промени. Излиза през 1996 г. в ИК "Стигмати" на Малина Томова. През 2005 г. е публикувана другата стихосбирка на автора - "Циганско лято". Стихотворения на Чапразов са превеждани на унгарски, немски, турски, френски. Васил Чапразов е преводач, съставител на първото двуезично издание "Ромски приказки (Романи масаля)", съставител и съавтор на сборника "Звезден ромол - портрети на ромски творци", на сборника ... |
|
|
"Едно не е наполовина две. А събрани две едно са: в този сбор смърт няма,той величина не е; а от всички изброими най е пò от всеки безсърдечен ум невеж за таз чудна истина – пази се ти (целувката със скалпел ще разреже; мечтата алчно ще обезмечти) едно е химн на ангел и на демон: две – подлата лъжа на всяка тленност. Ще вехнете лъжци,назаем живи; (родени смъртни) ние ще порастваме и помним:любовта възсяда своята година. Губиш всичко, имаш цялост." Е. Е. Къмингс ... |
|
|
"Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие... За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия - той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си - пиесата "Поетът и планината"." Леон Даниел "Тънка пътека от ... |
|
|
"Осмият цвят на бялото" е естествено продължение на поетичните книги "Опаковани различия" и "Зеленика" като екзистенциална философия и на нейното естетическо поетично изобразяване. Авторът умело ни води от спомена към въобразеното; събира в една органична цялост далечното и близкото; рисува образи на предела на сетивното и от там - в безпределното; открива космоса в себе си и над себе си; ярко разграничава всичкото от единственото; търси различията между правилното и истината, между преходното и вечното. Тази книга, както и предишните две, са насочени към четящата поезия публика, без ... |
|
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
|
Андрей Захариев е роден в София през 1975 година. Той е доктор по философия, преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски" и учител в столичното 18 СУ "Уилям Гладстон". От десет години работи като журналист в Българската национална телевизия. Водещ е на предаванията "Библиотеката" и "История.bg“. През последните четири години е колумнист на Портал "Култура". Автор е на книгата "Метрополитен. Сезонни мисли", 2015 г. Носител е на наградата "Рицар на годината". "В листата на върбите виждам изписани инструкциите за оцеляване. Сега съм се покрил с природата си и ... |
|
|
В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
