"Докосването до истински изящното слово е винаги вълнуващо и изненадва. Поезията на Димитрия Чакова поражда точно такова вълнение и изненада. Великолепната образност на нейните стихове идва от дълбоко личното им преживяване - те са интимен и напълно оригинален поглед върху света, отношенията между хората, копнежите и мечтите, които осмислят техния живот. Силата на чувствата в тази поезия е наистина стихийна и силно контрастна с условностите и рутината на всекидневието. Това е най-голямата ценност на тези стихове - те са ново прозрение в състоянието на човешкия дух и човешкото съществуване - изненадващо, красиво и ... |
|
Християнска лирика. Съвременни псалмопения. ... Духът ще търси Бога, (а пък плътта - човека. Такава е съдбата) Давидова - нелека - този е лайтмотивът в новата стихосбирка "Давидова арфа" на Вениамин Пеев. Давидовият образ и псалми са само литературно-философската рамка на една съвременна духовна биография. Авторът се стреми да избегне догматическите и етическите клишета на християнството, като представя един многопластов образ на лирическия герой, крачещ уверено напред и препъващ се в примките на съблазни и нападения, зависти и омрази, враждебност и приятелска нелоялност и опитващ се да задържи мига на ... |
|
Есен край морето Мътномлечното море сред мъглата бяла спи до късно. Есен е. Нищо не прехвърква. Слънцето и то къде вече час е спряло? Свърши лятото и тук стана всичко мъка. Рибите избягаха, раците се скриха. Няма ги медузите - никой не минава. Бризът шепне с пясъка - толкова е тихо. Само в жълтите листа лятото остава. Павлина Павлова Павлина Павлова е завършила УНСС в София. Тя е авторка на поетични книги, повечето от които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки. Носителка е на много награди за радиожурналистика и поезия, на национална награда за детски роман 1989 г., и на няколко Европейски ... |
|
Книгата "Къща от език" (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки - "Барбара и варварина" (1990 г.), "Соломонов печат" (1995 г.) и "Rosa mystica" (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта - единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева, Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш, Едвард Коцбек, Рилке, Тагор, ... |
|
Като роза Прелитам като мъничка комета над родната земя и над Балканите. От Черното море солта попивам, на чайките лекувам раните... На Витоша пристъпям по морените, на мурите докосвам върховете. И птица ли съм или вятър, или на българската роза цветовете. Десислава Цветкова ... |
|
Рибарю, не питай Рибарю не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Заоглежда ли се с пресъхнало сърце, значи търси своите удобства. Хрилете ѝ не ще да понесат безсолните ти спомени. Рибарю, не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Дави се в гръкляна на есенния ден блокираният ѝ страх. Има ли право на последни три желания? (Ще я спасят ли златните ѝ люспи?) Веселина Башова ... |
|
"Сътвореното от Людмила Балабанова е плод на мислене и чувствителност, доказващи съзидателното наличие на вкуса, на едно въображение, с което въплътява в запомнящи се образи видяното и преживяното. Досегът до реалното, до света на делничното, на привидно обикновеното съумява да одухотвори света, да го покаже откъм необичайната му страна, която често пъти остава незабелязана. Пределно лаконична в изказа си, Людмила Балабанова има безспорната дарба от съчетаването на само няколко думи да сътвори поезия. Да преобрази видяното в "снимка" на поетичното от битието в нас и около нас." Проф. Божидар Кунчев ... |
|
Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия "П. К. Яворов" в Пловдив (1967) и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност История (1974). Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. "Военноисторически сборник" при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста "Изток - ... |
|
"обичам твоите коси които се кълбят по тясната уличка между мене и теб по улицата на небето наречена над езерото ще дойда чак на ръба на страстта откъдето ще се срина над езерото пеят седем прочути тенори които ги няма а само за мен е вечната музика на подводните скали и любовта" Из "Обичам" ... |
|
"Сладкото от смокини -"само за сватби и погребения"свалям венеца страшна ли е смъртта? ах, какви хубави стихове има за нея няма вече кибритени клечки речникът по унгарски е ненужен отново вали ще закача жълтия балон на полилея защото няма слънце..." Поли Муканова ... |
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
Стихотворения и размисли. ... Стихосбирката му "Старците умират в края на света" (2013) получава две национални награди: съпътстваща на името на Христо Фотев и наградата "Дамян Дамянов". През 2019 г. фондация "Terra Culta" издава в Словакия сборник с негови стихове, "Potopa svetla", в превод на Катарина Седлакова. Стиховете му са превеждани на полски, словашки, турски, румънски, руски, английски, немски, испански. Председател е на сдружението на писателите в Добрич, главен редактор на списание "Антимовския хан". Женен, с брада. ... |