"Сътвореното от Людмила Балабанова е плод на мислене и чувствителност, доказващи съзидателното наличие на вкуса, на едно въображение, с което въплътява в запомнящи се образи видяното и преживяното. Досегът до реалното, до света на делничното, на привидно обикновеното съумява да одухотвори света, да го покаже откъм необичайната му страна, която често пъти остава незабелязана. Пределно лаконична в изказа си, Людмила Балабанова има безспорната дарба от съчетаването на само няколко думи да сътвори поезия. Да преобрази видяното в "снимка" на поетичното от битието в нас и около нас." Проф. Божидар Кунчев ... |
|
Кръстопът на сънищата е поредната книга на Габриела Цанева, която съчетава стихове, хайку и хайбуни с авторови картини, породени от поезията, или станали повод за поезия. Кадифе "Нощта е плътна - мрак и кадифе от безпрогледност и безплътност, които се просмукват надълбоко, бълбукат някъде в гъргорещото гърло, а после става тихо, много тихо и само ехото от липсващите удари в кръвта на китката ти ме удря като плесница. Да можех да сложа плащеницата на покаянието, на страданието, на угризенията... Да можех да пусна плъховете на скръбта да изгризат онова, което остана и не остана в кухата кутия на плътта. Там само ... |
|
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
"Когато стиховете достигат до сърцата и до разума ни, когато ги възприемаме не като плакатни, а като изпълнени с болка и с вяра картини на Фрида Кало, ние чувстване как "математиката" на силно въздействащата поезия руши капаните на времето и ни отвежда "в заслона на чувствата", "последен пристан", но и силно оръжие в ръцете на вярващите и на талантливите, отказващи да оставят света в гибелната прегръдка на не-човеците. Искрено се надявам, че вие, чувствителните читатели, ще оцените бялата магия в словата на Мария Цакова и ще оцените камбанния звън, който се разнася от Математиката на ... |
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
|
Тази книга изговаря висок хоризонт, като трансцендира умората на отчуждението, смиреното приемане и предметността, лелее въображението на любовта и го приютява. "В дебютната книга на Анна Лазарова има всичко за една изискана поетична вечеря. И приборите са на точното място. Също като онези позабравени ценности, които тези изчистени, лаконични в своята образност стихове защитават в обърканото ни и разнопосочно време. Ценности, които ни връщат при корените. И ни остойностяват като човеци. Няма значение към кои от приборите ще се насочи най-напред читателят, защото в обсега на ръката му винаги ще има щрих от сезони, ... |
|
"В ръцете си държите моята втора стихосбирка. Тя закъсня с цели 15 години. Някои от стиховете в нея вече са текстове на хубави български песни, други бяха отличени в различни поетични конкурси. Всяка дума е отделна вселена и около нея гравитират сезоните, височините, равнините и полюсите на всяко раждане. Самата аз съм родена в една дълбока зима, от онези, които вече не съществуват. Била съм кротко бебе, но станах емоционална, темпераментна, свободолюбива, изискваща (от себе си), искаща (от другите), дълбока... като преспите сняг по време на раждането ми. Обичам високите предизвикателства, високите върхове и, не ... |
|
"Морето е старостта на реките. То лежи върху каменното си ложе и жадува пак да поскита, както някога... А не може." ... |
|
"Чувствам се ужасно. Той не ме обича и аз си лягам нещастна. Усещам се безпомощна, защото лицето му е толкова красиво, че не мога да спра да го описвам, а не мога да стана да пиша, докато той спи." Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
|
"Тази книга проследява пътя на една идея. Но каква е идеята? Знам ли... Да се пее и пише с очи към звездите. Да пеем!, няма да се скапе едничка само песента, вдън космоса да я изпратим с разчекнати от гняв уста." Ани Илков ... |