Книгата е в удобен джобен формат: 10.8 x 14.5 cm. ... Войнът е самотна птица (Изповедта на Аорон) Погледът ми е джедайски меч С него аз воювам в Мрака. И щом във Тишината Ме докоснат зов и стон - Изстрелвам го, За да помага. Така със себе си Сражавах се С години - Войната стана Моят занаят. Изпепеляван, Аз възкръснах И неспирно Леките ми стъпки Пак шептят. И ето - аз съм тук И чакам. В готовност е И моят меч. На неговия връх Живее Свободата, Която ще изгони Мрака надалеч. Аухен Сонпа Илюстрации: Руа Езекийл ... |
|
|
"Преди да настъпи последният ден от един живот, се отправят послания. В необичайната си проза Пенка Славчева ги втъква в червни нишки. Метафорично кръвта ѝ прелива в чаша, непреляла от очаквани радости. Залезът ѝ - червен като всекидневните ѝ рокли, като изгревите, които посреща, като червената роза, пръскаща ухание и греховност. Късите ѝ изречения са глътки от виното на празниците ѝ - празници-разпятия. Тя не отпъжда Ева от себе си, не се отказва и от Магдалена. Хваща се за ръка с обитаващите и свободната, и робската земя. Изповядва, че е невъзможно една душа да живее в една плът, не ... |
|
|
След почти десетгодишна пауза и предумишлено (по думите му) профилактично отсъствие от книжния пазар, 34-годишният поет и журналист издава втората си стихосбирка, озаглавена "Без упойка". Редактор на книгата е Елин Рахнев. Авторът подчертава, че включените в изданието стихотворения са остра реакция на упойващите сетивата на съвременния човек политически и медийни клишета във времето на продуктовото позициониране на образи и събития за еднократна или многократна употреба. Той споделя, че залага на внезапното и директно писане, което обаче не бяга от дълго утаяваните метафори и откровената ирония, с която по свой ... |
|
|
"С теб се познаваме от години, минахме през сезоните на детството, младостта, зрялата възраст и сме на прага на мъдростта. Срещнахме се по пътя и аз си взех нещичко от тебе - думичка, смях, усещане за съдбовност, обич, приятелство, размах и увереност, че не е било случайно. Новата ми книга е в ръцете ти. Ето, връщам ти това, което си взех - стих, в който ще откриеш себе си. Не съм се щадила, претворих всичко, което ме развълнува, което преживях, което ме засипа в едни особени сезони - любов, среща, раждане, смърт... война... Сезони, които ме водеха по безлунните пътеки, където търсех себе си и... теб!" ... |
|
|
"В началото на тази книга "зреят осем обли молитви", в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря - не, изкрещява "айдаааа" - първа дума, първо "хайде" и колелото на времената се завърта бясно. Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога ... |
|
|
Кирил Аврамов е худжник по призвание, но излага произведенията си за първи едва на 74 годишна възраст. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Десетилетия работи в сферата на културата. Член на СБП, автор на стихосбирки, той се занимава и с изобразително изкуство. По-системно започва да рисува през последните години, когато оформя собствена стилистика. "Един човек върху земята да остане той пак за любовта ще пее." Кирил Аврамов ... |
|
|
"Ние сме програмирани за обикновения свят, за пазара на всекидневния живот. Ето защо поетичната книга "Нищо повече" изглежда много различна. Защото тя е предизвикателство. Защото в нея трябва да разчетем легендата за съкровището на света и да разберем човека, който "чака доволен потопът да го отнесе". Стиховете провокират и събуждат многопосочни асоциации. Тази книга е една от малкото в съвременната българска поезия, която успява да ни покаже самовглъбението на един поет и заедно с това да ни научи как да се вглеждаме навътре в нас; да държи очите ни отворени за външното и в същото време да ни ... |
|
|
Малка книга за паметта. Не се забравя Казват, че е като каране на колело - едната дума пред другата. Пазиш баланс и ускоряваш, но само толкова, колкото да спреш навреме. Накрая усещаш сладка умора и болка тук-таме - напомняне, че си жив и че има още какво да те боли. Златина Димитрова Златина Димитрова е родена през 1989 г. в Стара Загора. Завършва медии и журналистика в УНСС, а по-късно - литература, кино и визуална култура в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като журналист. Награждавана е на литературните конкурси "Боян Пенев" и "Веселин Ханчев". Нейни стихове са публикувани в " ... |
|
|
Свилена Минк е псевдоним на Свилена Минкова Христова. Тя е родена в гр. София, работила е като преподавател (немска филология, 1980 г., специализации в Дрезден, Мюнхен, Лайпциг, Виена) и кинопедагог (специализация "Кинопедагогика" във ВИТИЗ, 1985 г.). Заедно с кинокритика Тодор Андрейков е съосновател на кино "Глобус" (1988 г.). Сътрудничи на периодичния печат с интервюта, статии, филмови материали и с публикации във военни издания (журналистика, СУ "Св. Климент Охридски", 1994 г.). Тайна страст: писане на стихове, част от които са в тази книга. В тиха нощ В тиха нощ ръми тих дъжд над ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
Съставител: Румяна Пенчева. ... Между европейското и родното."Знаем много за Мара Белчева - за поезията ѝ, за себеотдаването ѝ на Пенчо Славейков, за увлечението ѝ по учението на Петър Дънов... И все още твърде малко познаваме живота ѝ, преди да се преплете с този на Пенчо Славейков. Още по-малко знаем за Христо Белчев - любимия съпруг, приятел, наставник... Все още сме длъжници на паметта на обещаващия поет, остроумния сатирик, на пламенния патриот, превъзходния финансист и невинния политик Христо Белчев. В тази книга представям на вниманието ви писмата, които Христо Белчев изпраща до ... |
|
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
