Съставител - Никола Инджов. ... Антологията на латиноамериканска поезия "Пламък на вятъра" е уникално творческо дело на поета и преводача Никола Инджов. Тук има поезия на маите, ацтеките, митични епически поеми, епични исторически поеми, лирика, съвременна поезия от всички страни на континента. Изданието е обогатено от необходимите пояснителни бележки на преводача и библиофилски оформено от художника Петър Добрев. ... |
|
В будизма числото 108 символизира преодоляване на препятствие и извисяване на ново ниво. Сто и осем стъпала водят до много от храмовете в Корея, сто и осем са зърната на броеницата за отбелязване на рецитираните сто и осем мантри, сто и осем земни изкушения трябва да бъдат преодолени за постигането на нирвана. Сто и осем са и поемите в тази първа по рода си стихосбирка, представена на български език. Творбите, подбрани в „Дзен поезия от Корея“ принадлежат на жанра, известен на корейски като сонши. Дзен е японското наименование на течение в махаяна будизма, което на китайски се нарича чан, а на корейски – сон. Поради ... |
|
Почти всички японски поетични антологии след Майношо са създадени по императорски укази. Едно от малкото изключения е антологията "100 стихотворения от 100 поети". Всъщност има няколко антологии с такова заглавие, но сред тях най-представителна е тази на Фудживера но Тейка, известен като Фудживера но Садаие (1162 - 1241). Именно за нея става въпрос тук. Тя се изучава от каноничните (императорски) антологии преди всичко по това, че стиховете в нея са подредени хронологично, а не по тематични цикли. По този начин в нея е представена историята на японската поезия от древността до началото на XIII век. ... |
|
Юбилейно издание - стихосбирка, по случай 55 години от основаването на МУ-Варна. Стихосбирката съдържа подбрани стихове от автори, част от историята на Медицински университет Проф. д-р Параскев Стоянов - преподаватели, служители, студенти. Всеки един автор е въведен с кратка биографична бележка и снимка, както и със специално изготвена за изданието малка анкетна карта. Включените поети на МУ-Варна са Ганчо Папуров, Йонко Йонков, Добрин Паскалев, Красимир Методиев, Сергей В. Глинков, Радко Зл. Радев, Христо Цеков, Милена Пашева, Михаил Делийски, Събина Йоскова, Ерсин Исмаил. Дейностите по първоначалния подбор на авторите ... |
|
За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя махмурлука с чаша бира? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя на маслината солта вечерна с глътка сутрешна вода? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя скуката на половия глад с красивата женска досада? ... |
|
"Стихотворенията на Чухов? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
Стихотворения ... "Под словореда на нощта, след приказките за изкуство и какво ли още не, наметнал те е близкият грижовно. Небето плаче спокойно над тебе.""Когато отворих тази малка червена книжка за пръв път, беше като разходка в къща – но не каква да е, а къща с много стаи и много истории, и много минало. После си казах, че може би това не е най-точното сравнение, защото всъщност къщите на художниците са галериите. И така, докато четох, имах чувството, че се разхождам из галерията на неговия живот. По стените висяха картини от думи. Картини, защото истинският художник никога не спира да рисува и винаги го ... |
|
Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни, напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов, едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието. Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност не ... |
|
Обичай ме навеки е творческият дебют на Виктория Милчева. Тя получава голямата награда от европейската асоциация за поезия Euro Poesie - Париж за стихотворението си С целувка нежна глътка вино да отпием."Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама. Сърцето ми зове те, любими, без драма. Искам телата с постеля топла да обвием, с целувка нежна глътка вино да отпием." Из С целувка нежна глътка вино да отпием ... |
|
"Често се натъквам на словосъчетанието обещаващ дебют и не го разбирам. Какво е длъжен да ни обещава един дебют? Нищо. А понякога към обещаващ се добавя и дързък - получава се нещо много сериозно, един обещаващ, дързък дебют. Е, тази поезия не е дръзка, нито пък се е втурнала да обещава нещо на читателя. За сметка на това тя споделя с него едно и също любопитство, едно и също желание да опознава и разбира. Тази поезия е вглъбена, но не спира да гледа наоколо с очи на откривател - честна в ентусиазма си да хване за момент неуловимото (насън или наяве) и да ни срещне с него. Завидната за годините на автора зрялост не ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Александър Блок озаглавява своя спомен за Владимир Соловьов "Рицарят монах" (1910) и наистина трудно биха се намерили други две думи, които да изразят по-добре духовната природа на великия руски мислител. Защото огромният труд на книжовника е благородното оръжие на рицаря, сражаващ се с тъмните сили за победата на доброто, а безумната му отдаденост - човешка и философска - на любовта е сякаш облечена в монашески одежди. "Макар да сме навеки приковани с вериги към отвъдни брегове, кръгът да извървим сме ... |
|
Виолета Пенушлиева е родена в град Плевен. Театърът, поезията чертаят пътя ѝ. Лауреат е на третия републикански фестивал за художествено слово. След дългите години театъра, днес има само поезията. Издала е 11 книги. Главен секретар на Съюза на Независимите български писатели. Член на комисията за преглед на поезия. Има награди за хайку поезия. Получила е и престижната голяма награда за поезия на СНБП "Йосиф Петров". Член е на Световната хайку асоциация. Била е председател на жури в конкурси за хайку. "Кое кара поетесата Вили Пенушлиева да прибира в гардероба шлифер с минзухарен цвят и есенен кестен ... |