Стихотворенията са предназначени за всеки, обичащ изкуство и опитващ се да разбере себе си, човек."Чувствата са основно проявление във всеки отдел на изкуството. Чрез написаните стихотворения исках да разкрия как малкият човек възприема тези чувства, докато преминава през трудностите и онези незабравими мигове от живота. Какво научава, как усеща и как разбира света. Стихотворенията пишат една съвременна история, преплетена с направлението модернизъм, което променя гледната ни точка и ни кара да видим реалността като не само една количествена, а качествена и изпълнена с душевна уязвимост безкрайност. Главният герой и ... |
|
|
Детска стая под наем е втората поетична книга на Анна Лазарова."По някакво странно стечение на обстоятелствата напоследък се случи да попадна на стихосбирки, написани след повече или по-малко продължително мълчание на автора. Причините за това смълчаване са различни, но симптоматично е, че след паузата се появяват по правило силни и вълнуващи строфи. Изкушен съм да предположа, че в дълбокото е немотата на поета. В дълбокото - на чувството и мисълта - е поезията на Анна Лазарова, в онази човешка дълбина, в която се срещат и сливат делничното и вълшебното, добре познатото ни и връхлитащото ни чудо. И ние, читателите ... |
|
|
"Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в Блудни синове нежно притваря последните останали човешки рани и приспива мрака в сън, равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Мой малък, уплашен по рождение човек, ти си връхна дреха на душата ми, ти си едно жестоко изключение в синдромите на тоя свят... Мой малък уплашен човек, вкопчан в опашката на времето, положителен антигерой на епохата - все едно ли е нищожен ли си, или унищожен? Ти участваш в хаоса, в движението - от къщи на работа, от работа - вкъщи, ти имаш собствен слънчев часовник и собствен малък уплашен човек, но зависи ли нещо от теб, щом си зависим от всичко? Мой малък, забравен, готов за подвиг човек - аз не съжалявам лудите си братя и никога не съм се хилил на хората, замислени за цвета на ... |
|
|
"От моето сърце за твоето. Скъпи читателю, тази книга не се чете с ума, а със сърцето. Всяка дума е минала през моето сърце, за да стигне и до твоето. Изживей думите ми както ги усетиш. Разбери ме както ти самият пожелаеш. Ако те разплача - излей чувствата си, за да ти олекне. Ако те усмихна - предай тази усмивка нататък. Изпитала съм хиляди емоции, докато пиша. Желая само да достигнат до теб в правилния момент. И ако днес тази книга е в ръцете ти, той е дошъл. Оставих част от себе си тук. Ако сега решиш да разлистиш страниците, знай само, че всъщност разлистваш и сърцето ми. Благодаря ти, че ми помагаш да сбъдна ... |
|
|
Птици тръгнах си вълненията ми стихнаха като море след буря цветът ми беше равното синьо на небето в края на август нищо не можеше да ме докосне разбирах птиците летиш и летиш без да можеш да кажеш откъде знаеш посоката. Мария Гетова Мария Гетова е родена в Русе през 1999 г. През 2022 г. придобива бакалавърска степен по Културология. Публикувала е поезия в различни електронни списания и е носител на втора награда на Националния конкурс за поезия Веселин Ханчев, 2022 г. ... |
|
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
|
"Необуздана хармония Гони към нас Неизбежното ни приближаване Вежди до вежди Чело до чело Тяло до тяло Едно цяло Там, насред нищото Изпълнено с всичкост От нашата отдаденост." Антон Кабрански ... |
|
|
Бръмбарите Бръмбарите сричат бавно-бавно от любовната читанка. Там навсякъде е сладка тайна, те са златни и са малки. Те са сетива и се заплитат в края. Почват отначало. Времето, на чудеса преситено, тук смълчано се е спряло. Небесна сова Тъма е, тя небето не заглежда, с насекомите ще се пресити. Събужда се от вечната надежда: кротки пилета да са звездите. Да ги пази, да ги пощи сладко, с тях да прелети безкрая, близо до вятъра безсмъртен, който в райската гора самотен слиза."За Илко Славчев поезията е "началото крехко, откъдето почва безкраят", а любовта е стихия - мощна и малко тъжна." ... |
|
|
"Читавата поезия стреля право в сърцето и последното нещо е да останеш безразличен. Определено е качество, че авторката владее класическия стих така, че да не я ограничава. Но по-красивото ѝ качество е, че има очите и душата на поета. За да забележи чуждата болка и да я погали с метафорите си, за да получи хорски плесник (разбирай - неразбиране) и да отвърне с поетична прошка. Толкова е уютно и истинско между тези две корици!" Камелия Кондова Светлана Николова е филолог, журналист и PR, експерт по дипломация и международни отношения. От 2017 година е зам.-директор на професионалната гимназия Захари ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
