Съставител: Борис Христов. ... На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не вижда злото, когато по-дълбоко забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си ... |
|
|
"Моля, всички злополуки да се явят на гише номер 13, с валидна лична карта за регистриране." Виолета Златарева "Животът е низ от злополуки и нашите дълбоки вдишвания отмерват разстоянието между тях. В тази книга границата между щастието и меланхолията е толкова неосезаема, че имаме нужда нужда от регистър, за да не изгубим посоката. А може би и в живота е точно така Поезия, която определено си заслужава! Александър Иванов Виолета Златарева е родена в град Велинград през 1992 г. Автор е на сборника с разкази Академия за китове (изд. АРС, 2021 г.), адаптиран и посветен на сцена от театър Виа Верде. ... |
|
|
"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност." Кирил Василев ... |
|
|
Вулкан и камък Сърце като лава - обич изригва към утробата на Земята-Жена и в огнена клада злото изгря. Плещи като камък - я темела на къща да легне, звънки гласчета да я напълнят с предчувствие за вечност. Просто мъж. Лияна Кирилова "Това е една чудна поезия, изпълнена с вълнуващи портрети, картини, с мъдростта на вечността, едно споделено съкровение, вдъхновение и възхищение, сякаш въздишка на времето и живота, пълен с живот..." От издателя Лияна Кирилова е журналист и редактор от гвардията на легендарния вестник Отечествен фронт. Той не излиза от 1992 г., след опит да бъде приватизиран, въпреки ... |
|
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
|
Книгата има две лица и е двуезично издание - на български и немски език. ... Приземяване Няма вече илюзии мислите ми са постни като постна манджа гълтам и съм сита за кратко после пак гълтам оздравявам и провиждам времето минава нямам минало това съм аз момичето което гони вятъра защото бяга щастието го дърпа за полата но то пак бяга ще спра ще се обърна нека падна да усетя земята тя е дъхава и топла нека ме погалят тревите горе е студено синева самотна без ръце и устни гробище за звезди. Къде са дърветата и цветята, страшното море? Пускам си телевизора! И теб пускам ветре да си вървиш всяка истинска жена си има мъж ... |
|
|
Песни за секс, любов, смърт и всичко останало. Тайните желания, големите страхове, тъмните мисли и кътчета в душата, за които рядко говорим. Изисква се храброст и невероятно майсторство да ги превърнеш в завладяваща поезия, която звучи като красива музика. Толкова смели, директни и истински са стиховете на Иво Беров, победител в IV Национален конкурс Вие пишете, ние четем, Любовта не е метафора, поезия, 2022 г. Той ни изправя пред онези въпроси, които нерядко избягваме. Ако (безкрайна песен) Ако ти подари поне една от уморите си, ако те приюти между колената и гърдите си, ако ти проговори така, че да чуеш само дъха & ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език с избрани стихове и проза. ... Юнна Петровна Мориц, един от най-значимите световни поети през последните повече от шест десетилетия, е родена на 2 юни 1937 година в Киев. Предците ѝ, както много други евреи, са били изгонени от Испания преди векове, живели са в Германия и накрая са се установили в Русия. Баща ѝ е имал две висши образования - инженерно и юридическо. Работел е като инженер в транспорта. Майка ѝ е вършила много неща - давала е уроци по френски и математика, била е медицинска сестра, занимавала се е с художествени занаяти, била е дори дървосекач. ... |
|
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
|
Временно общество Беше толкова красиво, че имаше само едно задължение - всеки ден да си недостъпна. И ти го изпълняваше. С омагьосваща усмивка - очите, зъбите, устните - страх ме е да ги описвам, ще сгреша в подробностите. Красива и предизвикателна, С изкусителна чупка в кръста, ставаше неочаквано общителна - тогава изглеждаше притворна. И колко се възмутиха всички, когато сутринта разбраха, че отдавна си в неговата стая. На онзи, най-лудия от нас, който всеки ден монотонно ти се обясняваше в любов. Беше ли му повярвала? Или се умори да не вярваш. Палми Ранчев Палми Стоянов Ранчев (София 9.02.1950 г.) ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
"И пак занизаха се чудни нощи с гласа ѝ леко дрезгав населявани..." Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно - музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко - и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от ... |
