Защо един музикален виртуоз е потърсил поетичното слово? Защо е заменил ефирната лекота на небесните консонанси със загрубялата плът на лишените от рими и ритъм строфи? Едно постоянно усилие за проумяване на дълбоката и може би неразгадаема тайна на живота и смъртта, на пътя и целта, на блаженството и скръбта, на миналото и това, което идва - всичко това подтиква Венцеслав Николов да остави за кратко настрани старинното виолончело и да посегне към перото. ... |
|
|
"В света на любовта. Като мелодия на цимбали, като бистър ручей, в който се оглежда небесното светило бих определил новата книга на Петя Йотова. Озаглавена Цигулка Страдивариус, тя е триптих от тематично допълващите се части Просто е любов, Отлитащото щастие и В осмисляне на битието. Да, любовта е оная нежна ласка, изваяла чрез магията на стиха, включените в изданието творби, които ни издигат над сивотата на битността, над дребните проблеми и мимолетни желания и докосват дълбините на душата ни. Лириката в този сборник е многоцветна галерия от чувства, откриващи пред погледа далечен хоризонт, над който небето е може ... |
|
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
|
Рибарю, не питай Рибарю не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Заоглежда ли се с пресъхнало сърце, значи търси своите удобства. Хрилете ѝ не ще да понесат безсолните ти спомени. Рибарю, не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Дави се в гръкляна на есенния ден блокираният ѝ страх. Има ли право на последни три желания? (Ще я спасят ли златните ѝ люспи?) Веселина Башова ... |
|
|
"Емигрант е сборник, написан с много чувство и любов, навеждащ до сериозни размисли и преоценки. Част от описаните истории са по действителни събития, някои от тях - лично преживени от автора. Настоящето допълнено издание включва четири нови разказа, едно интервю и няколко стихотворения." Издателство Еделвайс "Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро. Така си казах, когато прочетох Емигрант. Скромната, силна и естествена като въздух и камък правдивост тук предизвиква нещо като смут. Марти, Марти - ще ми се да му кажа в такъв миг, - благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си разкази, проникновени и ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
"Тясна пътека през душата и света на Димитър Анакиев е една наистина стойностна творба - красива като литература, честна като гражданска позиция и много информативна като фактология, но може би най-важното, най-ценното - с един уникален дух, който доближава читателя да автентичната японска естетика, философия и до онова, неуловимото, което прави Япония именно Япония, но ѝ дава и ново, съвременно и общочовешко лице." Габриела Цанева "За Димитър Анакиев хайку е съдба." Димитър Стефанов ... |
|
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
"Зад гърба - една крачка към онази част от битието оставяме встрани, зад гърба. Но не като загърбване и бягство, а като онова квантовомеханично ненаблюдение, което позволява едновременно съществуване на много възможни състояния. Зад гърба е сборник на безбрежието ма онези случвания на поезията, източните литературно-естетически форми и живописта, чието вплитане - във всеки смисъл на думата, променя очертанията на техните очаквания и пълнота. Един опит да намеря всичко неслучило се. Но не неслучилото се пропуснато, а онова, което ще се случи в друго бъдеще, основано на едновременността в развитието на цялата гама от ... |
|
|
Богоявление Очаквах да се появиш, когато видях за пръв път дете да излиза от майчината си тъмнина. Когато пукнах черупката на ореха, с клещите от бабиния шкаф очаквах, че си в гънките на тоя звук, че ще разпънеш срещу мен, както преди тия, които те познаваха най-добре. И ще замижа срещу светлината ти, нахлуваща през прозорците като юмрук, като развързан кон. Вместо това получих бележка под вратата с думите - Ела с мен да берем ябълки, времето става все по-студено, не отлагай. Велимир Макавеев Велимир Красимиров Макавеев е роден през 1996 г. във Враца, работи и живее в София. Публикуван е в Литературен вестник, ... |
|
|
"Книгата Дръвче зад прозореца се състои от две части, обединени от една идея, като между тях стои времето. Те са излизали в отделни книги през различни периоди, но свързани в диптих, предлагат една нова концепция, една завършена картина, чието послание е свързано с приемствеността на живота, с израстването на човека, със смисъла да се предадат знанията на новото поколение." Милка Стоянова "Милка Стоянова е един от най-нежните поетически гласове не само в Бургас, но и в България. Стиховете ѝ навяват лека меланхолия, едно усещане за носталгия и печал, които обаче не натъжават, а по-скоро ни карат да ... |
|
|
С керамични пана от Венелин Пенчев."Заглавието Смъртта на татко и други работни материали съдържа в себе си код, който отключва смисъла на малката по обем, но не само поради тази причина запомняща се съвсем цялостно стихосбирка. И стихотворение по стихотворение, и като енергетика на цялото тя е някак паметна, намерила единствено точните думи, за да разкрие обрано откъм емоции, почти лапидарно болката от загубата. Парадоксално, но тъкмо в липсата (на пръв поглед) на емоция е скрита самата емоция. Чувството, подобно точката сингулярност, във всяко едно от тези кратки стихотворения предизвиква свой отделен взрив на ... |
