"Поет и пътешественик, изследовател на морета и океани, но също и на трепетите на човешката душа, във Вятъра прегръщам Теодор Троев ни повежда на чудно пътешествие в света на словото, музиката и багрите. В предишната си стихосбирка Там някъде той ни говореше от сърцевината на бурите. Във Вятъра прегръщам той вече е партньор на вятъра и ни повежда на танц с този незрим и неуловим спътник. Прегърнал вятъра, той може да се носи из пространства и времена. И да се докосва до необозримото както край нас, така и вътре в нас. Тази хармонична цялостност великолепно се допълва от песните по негови стихове, създадени в ... |
|
|
"Деньо Денев е божа дарба, светъл автор, владеещ с такова спокойствие, но и с вътрешна напрегнатост словото, че всяка негова дума излъчва поезия. Тънката граница между живота и смъртта сякаш преминава и през неговите стихотворения, за да ги направи по-тревожни, но и по-нежни и справедливи, за да изрази драмата на модерния човек." Панко Анчев ... |
|
|
Билет за никъде другаде е сборник от 46 стихотворения за отсъствията и присъствията в живота на мигриращия човек. Движението се превръща в успокоение, случайността във фабула, а непостоянството в единствения възможен дом, където любовта е тайната червена стая. Стихосбирка в традициите на романтизма, добавяща магично измерение към патината на света, страст към минорното, музика към меланхолията."Досега мислех за Нели Станева като за един от най-интересните и многообещаващи гласове в младата българска поезия. След прочита на Билет за никъде другаде мога със симпатия и уважение пред таланта ѝ да кажа: всички ... |
|
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
|
"Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив ... |
|
|
"Усещане за пълна хармония между енергията на думите и вибрациите на сърцето. Внимание към всеки щрих в картини, нарисувани с думи. Смелостта на младостта, приела словото за свой път. Поезия, която оставя след себе си въпроси. И дълъг антракт за отговори. Лични и дълбоки." Мария Лалева "Родих се в грешно време. Време, в което много малко хора биха отворили книга с поезия, пошло време, в което изкуството е приемано за даденост, не е ценено, не е градивно, не е търсено. Тази масова материалност на света, тази липса на духовност, ме убива, кара ме да искам да избягам. В момента ти четеш моето бягство от ... |
|
|
Книгата съдържа 90 стихотворения и хайку, разпределени три дяла. И ако първият цикъл е своеобразен дом на любовта, където интимната изповедност достига крайния предел на пълното отдаване на мисълта за любимата, вторият цикъл очертава небесното измерение на личния свят - високата метафизична цена, която всеки човек неизбежно заплаща, за да удържи високия на смисъл на съществуването си. Третият дял на книгата не просто е посветен на войната срещу Украйна, а осъществява най-трудното - сливане с болките и надеждите на воюващите за свободата си украинци и изживяване чрез българското слово на украинската участ като българска ... |
|
|
Тихо като в църква Искам да е Тихо. Тихо като в Църква. Да е Тихо - Честно. Да е Тихо - Смело. Тихо - Съкровено. Като във Параклис. И като Причастие. Да се чува само огънят на Свещите. Да разкъсам Старото и да го изхвърля. Да остана гола. После да наметна и да се завия с Времето Безкрайно. В изповед гореща да склоня главата си. В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен. Да простя на другите. Да простя на себе си. Тихо да приседна с Благодарност Свята - С обич и към Другите. С обич и за себе си... Ива Тупарева ... |
|
|
Вървя С блокирана походка. С тояга здрава във ръка. Вървя... С коляно, счупено на две. Куцукам трудно през света. Вървя... Във дупка черна падам рязко. Заострена стрела във мен – Боли... Проскърцват чарковете мои. Те имат нужда от мехлем. Лечебен... Захапвам волята си здраво. И вярата си - фанатично. За кой ли път... Изправям се полека-лека. И стъпвам смело на инат... и пак вървя... Тоягата - приятел личен. Изритвам с нихилизъм зъл. Вървя... Опъвам аз напред въжето. И то е Пътят Мой. Вървя... Безумен акробат съм аз. С баланс. Напред. Вървя... Походката изправена е вече: Със ритъм нов. И с хъс. Вървя... Живота ... |
|
|
"He увяхва нивга Българската Роза, оросявана от небесната дъга! Образ Свят на Христа! (Аз съм цвете Сароново). В Розовата долина оградена с планини, да я вардят от злини тя, Царицата Роза - Блажено си царува с аромат на красота ни дарува. Тук в средата на света в чудно красивото кътче съм се родила, израснала сега продължавам да живея и работя в него - в малкото, китно селце Куртово. Занимавам се с отглеждане на розова градина, всеки ден посрещам изгрева на Слънцето, играя Паневритмия - максимално ползвам Природните Блага. Тук непринудено запявам всички тези песни и ги записвам с текст и музика. Това в едно от ... |
|
|
"Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото никой от нас не разбираше, че на човек му е необходимо малко, за да е щастлив.""Поникват спомени като кокичета във стъпките му през величието нежно на пролетта. И клоните разцъфват от него нарисувани, протегнали надежди към мене във съня. И ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски. Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
