Изповед на един бивш богохулник. ... Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич напомнят за военните картини на Гоя. Те повтарят с днешен акцент трагическото откритие на испанския художник, че сънят на разума ражда чудовища. Чудовища, които се разпореждат с живота и смъртта ни. ... |
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |
|
За Христо Ботев се пише трудно. Бих казала... почти невъзможно. Респектирани от гениалността на поета, всичко написано ни се струва слабо и недостатъчно. Но докосването до личността на Ботев е вече знак за пътуване към съвършенството. Мисля си, че е така... Но не съвсем... Или просто се пише като въздишка на песен, като полъх-усещане на пролетен вятър, като внезапност на майски дъжд, като допир на жигосващ слънчев лъч... Точно тук е неуловимото... Опитах се да се докосна. Може би в това е смисълът. ... |
|
"Едно красиво женско тяло пред огледалото когато се съблича и когато се облича в едно красиво женско тяло пред огледалото когато се съблича и когато се облича ражда се жена и всичко се повтаря отначало на небето две луни изгряват а жената е една." Демир Демирев ... |
|
"Колко е хубава тази земя лъчезарна! Как със нейната хубост да се разделиш! Господи, ако с дълъг живот ме дариш, ще ти бъда през цялата моя смърт благодарна!" ... |
|
"От другата страна на тъгата ни запознава с един свят на преживяването - аз и другите, аз и света, при което всичко е свързано с всичко. В този свят миналото и бъдещето са отстъпили място на настоящето. Запознава ни с поезия на образа, който те грабва с изненадващата си знаковост. Казваш си: Да, така е! Като че ли съм бил на прага да го забележа, но трябваше някой да ми го каже. Запознава ни с текстове, които не те карат да търсиш, а ти помагат да намираш. Това е и поезия на превъплъщението, с което ни среща всяко от стихотворенията, при това без да имаме чувството, че пред нас стоят маски, защото най-ценното в ... |
|
Любовна лирика. ... "Навлязла тихо в храма на съвременната поезия и наблюдаваща сякаш отстрани живота във всичките негови измерения, Мария Романова само с един щрих може да отрази най-нежното трептене на сърдечните струни. Нейните стихове се възприемат без никакъв скептицизъм, а такива, каквито са се подредили върху листа. Авторката не предявява вече така често срещаните претенции за модерна поезия, защото чувствата, които я вълнуват - любовта, приятелството, вярата в доброто и в човека, никога не излизат от мода. За тях се пише с перо от ангел." Маргарита Петкова ... |
|
Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. "Климент Охридски" и византийска - новогръцка култура в Атинския университет. Като студентка в Гърция превежда български поети на гръцки език. А като дългогодишен редактор в БНТ е автор на телевизионни филми, сред които: "Овидий", "Сафо", "Демостен" (награден през 1984 г. от СБП като най-добър филм по литературно произведение), "Безсмъртието на твореца", "Най-древният златен отблясък", "Богинята Майка-Земя", както и на телевизионното състезание "Знаете ли... български". От 12 ... |
|
"Стиховете на Иван Матанов са създадени в тайни духовни скривалища, недопустима светая светих на любовта и свободата. Този кът не е замък, а храм, който има само едно прозорче. През него се вижда бряг и се чуват вълни, които казват: "Не споменавай морето". Любомир Левчев ... |
|
"За тази безпрецедентна стихосбирка трябва да се изкажат Ницше, Маркс и Фройд. Но и Фуко и Дельоз. Ако беше жива, щях да помоля Мария Вирхов, може би най-радикалния глас от моето собствено поколение, да ми я обясни." Марин Бодаков Станимир Панайотов (1982 г., Сливен) е философ и поет, доктор по сравнителни джендър изследвания от Централноевропейския университет, Будапеща. Понастоящем е преподавател в Школата за перспективни изследвания, Университет на Тюмен, Русия. ... |
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
Стихотворения. ... Ферида Дуракович (1957, Олово) е изтъкната босненско-херцеговинска поетеса. "Дълга е нощта" включва избрани стихотворения от книгите "Сърцето на мрака",1994 и "Locus minoris",2007 и нови творби на поетесата. "И непрекъснато, упорито, безпогрешно сънува един и същи сън. Че се е върнала вкъщи, а къщата цяла-целеничка, нейните цветя наоколо, котаракът спи на стария фотьойл на верандата, тя излиза от къщата ведра, окъпана, събота е и ние ще дойдем на обяд, а надвечер на скара, а тя някак си не смогва да свърши всичко, и я обзема и и я души. Боже мой, някакво безпокойство, ... |