"Непримиримостта, изгарящата воля на лирическия герой на Въглемир Тъжин, тоест Искрен Веселинов, на моменти има богоборчески характер. Той знае, че може да счупи стъклото на страха, да открие края на кръга, където достигналите съвършена пълнота се превръщат в мъдри синове на есента. Любовното опиянение се трансформира от неудържим копнеж в стоическо страдание. Той усеща, че нощта превръща преплетените тела на влюбените във водопади, чиито безмълвен грохот на страстта оглушава всичко, но е убеден, че по-значима е братската любов на сродните души, любовта към Отечеството и към висшите нравствени ценности, които отделят ... |
|
|
"Мога да вървя по вятъра,... когато ме прегръща..." Милена Тод. Христова ... |
|
|
Книгата "Като кристален аметист" съдържа стихове от Диана Атанасова. ... |
|
|
"Милка Стоянова е от поетите, които не афишират себе си често, не дирят да публикуват навсякъде, където е възможно, да участват във всеки конкурс, наумил си да закрепи през изкуството собствен авторитет. Не, тя е прибран поет - може би каквито трябва да бъдат истинските поети - поет, който тихо, но с постоянство гради своите стихове, своето поетическо битие. "Крайбрежен триптих" в това отношение е характерен за нейния поетически натюрел: писане без крясък, викове и шумотевица, а вътрешно съсредоточено, с една примирена носталгия. В същото време това не е тъжна книга, а окуражаваща: окуражава с това, че ... |
|
|
"Тихо е. по-тихо и от падаща снежинка върху устните ѝ, които така и не доближих." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013),"Твърде лично& ... |
|
|
Избрани стихове и поеми. ... От 2006 Кристина Лугн заема пожизнено 14 -то кресло в осемнадесет членната Шведска Академия. Тя е в състава на Нобеловия комитет за литература, който всяка година селектира и предлага кандидатите за Нобеловата награда, от които Академията да излъчи един лауреат. ... |
|
|
Желание Толкова ми е спокойно - искам да умра край тези детелини. Тишината кротко да се бистри в мигове, отекнали в годините. Да ме милва нежно чичопея, да съм клонка и листо от габър. В залеза безмълвно да се влея с разпиляното по хълма стадо. Да изтичат силите. Жаловно да проплаква тънка окарина. Момина ръка да спре съдбовно над четирилистна детелина. Люба Александрова е родена през 1942 година. Завършва Химическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира и работи предимно в областта на приложната екология. Има публикации в сп. Пламък, Жената днес, Отечество. Автор на стихосбирките: Безоброчно (1996), ... |
|
|
"Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми: Със свободата си. Да Е и да пише: не се вплитам в навалицата. Да не се интересува как текстовете ѝ ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до... До когото трябва. До нас. До себе си. Свободно да заиграва: с местоимения вместо имена, с чувства и надмогвания, със всяка вътрешна ситуация (външните обстоятелства са обикновени, нечии чужди игри. Това, което Е). Разбиране, несуетност, кураж. Ми бодливи думите отвързани, сянката ми непревита. Браво Светла!" Екатерина Йосифова ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Помниш ли, тогава бяхме в планината, ти си бе закичила със цветя косата, Слънцето към залеза вече се отправяше и звезда-вечерница нежно ни задяваше... Нейде над върхарите на тъмните дървета сърпа на Луната светна на небето... Бухал във гората някъде забуха, стреснал тишината, поначало глуха... Още се страхувах аз да те целуна, всеки бор вибрираше нежно като струна, вечерният вятър в стволовете стройни свиреше мелодии от горските усойни... След това в оная запустяла хижа огънят разпален сенките ... |
|
|
Тази илюстрована стихосбирка държи будно чувството на гордост и преклонение пред нашите сърцати личности и герои ( Левски, Ботев, Вазов и други) - за да помним героизма в битките, за да подсилваме патриотичното в себе си и да го отгледаме, и в децата ни. Да обичаш и милееш за Родината си е привилегия и дар, присъщи на хора - осъзнали нетленното в себе си. Извисили се над материалното, злободневното, меркантилното, които вдишват, съграждат и мечтаят. И се прекланят пред нашите предци, които през вековете са били безстрашни, жертвоготовни, родолюбиви и жадни за свобода - за да я има България! Данаил Таков е автор на ... |
|
|
Лилия Кашукеева (halfangel) е поетеса, преводач и редактор. Родена е в Благоевград през 1983 г. Първите си стъпки в литературата прави в местния клуб "Оксиморон". До момента има две издадени стихосбирки "Дворец на мечтите" ("Бон", 2009) и "Сърдечни отенъци" ("Литературен форум", 2013). Втората ѝ книга става факт, благодарение на националния поетичен конкурс "Димитър Бояджиев" - Пазарджик, на който става лауреат. През 2015 г. печели първа награда в раздел "Поезия" в литературния конкурс "Рада Казалийска". Публикува в редица електронни и ... |
|
|
"Достатъчно носталгия" на Русен Дойков е дебютна книга. Поезията като начин на изразяване е близка на автора от поне десетилетие, като в тази книга той събира едни от най-новите си стихотворения. Авторът е скулптор, завършва "Национална художествена академия" през 2005 -та година. През 2009 -та защитава докторантура на тема: "Някои аспекти на възприятието за време в скулптурата", с научен ръководител доц. Христо Добаров. ... |
