Битие Опитвам се с нокътя на показалеца да отлюспя люспата на времето, покриваща пирамидата на едно битие. Нокътят ми се счупи. Ивайло Груев Ивайло Груев е роден през 1955 г. в София в семейство на актриса и културен деец. Възпитаник е на 9 ФЕГ (Френска езикова гимназия) и следва във философския факултет на СУ Климент Охридски. Журналист е във вестниците Студентска трибуна и Земя. от 1990 живее в Канада, където работи като журналист и университетски преподавател в Отавския университет. Има научни публикации в Канада, САЩ, Англия, Германия, Русия. Преподава, изнася лекции и доклади в много университети: Memorial ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
В Китула, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото. Чрез автентичния ритъм на делничната реч и пънкарските рифове той формулира истини, заради които поетиката му често е изтласкана встрани от културния мейнстрим. Китула е книга за приятелството на цяло едно поколение, което никога не е било готово да се откаже от идеала за свобода, своеобразен негов символ и паметник. Въпреки меланхолията поради разпадналите се идеали и ценности обаче поетът ни кани да отплаваме с него, както каторжници - от златния кораб, защото ... |
|
|
"Откровения Василеви" е сборник със стихове от Василий Казимировски. Василий Казимировски (творческо име на журналиста Красимир Кривчев) е роден в Пловдив. Завършил е висше образование - българска филология във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Работил е като журналист във вестник "Отечествен глас", вестник "Глас", Радио Пловдив, вестник "Марица". През 2012 г. излиза първата му стихосбирка "Манастира между два свята", след това през 2013 - "Ендемитни оди от Едем", "Симфония Balcanica" и "Омразата е по-сърдечна" ... |
|
|
Първият том на Христо Цанков - Дерижан съдържа поезия, белетристика, публицистика, критика, създадени в периода от 1905 до 1919 година. Съставителството е дело на неговия син – Вили Цанков. ... |
|
|
"Без поводи" е последната книга на журналиста Петър Драгиев. "Пиша стихотворенията наистина без повод, за разлика от журналистиката. Но все пак в книгата ми няма нито една случайна рима, строфа, сравнение... Стихотворенията идват при теб, когато им е времето, раждат се спонтанно." Петър Драгиев ... |
|
|
В творчеството на съвременния румънски поет дисидент Мирча Динеску класическите традиции са изненадващо органично съчетани с едно смело новаторство, следващо традициите както на румънската, така и на световната поезия, при това пречупено по особен, неповторим начин. Стиховете на Динеску звучат странно, парадоксално, и може да се каже, че са оригинална и многостранна смесица от лирика и философия, фантастика и реалност, при един искрен, дълбоко хуманен поглед към света. ... |
|
|
"Аквариум" съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки взаимоотношения. Фината постройка на поетичните образи на Зита Ижо, немногословността на нейните стихове и символните фигури, които използва, създават уникален, трансцендентален по характера си ... |
|
|
"С въображението на много пътувал човек, чийто поглед се е научил да вниква отвъд естетиката на видимото, Антина Златкова успява да хване като в капка кехлибар душевните състояния на своите герои и героини. Мъжете умеят да копнеят, но не познават телата си, жените пък обичат да са пищни и розови и често слагат от всичко в повече, носталгията е ту в сепия, ту в мъгла, реалността е сюжетмеханика на светлина и показалец и в крайна сметка е важно да се събуждаш всеки ден, дори да виждаш как морето влиза в стаята ти." Емануил А. Видинск Антина Златкова е родена 1990 година в Монтана. Завършила е Публицистика и ... |
|
|
Аз съм на 50 години. Това тъй за Всекиго е хубава възраст за автобиография. Алфонс Доде е написал своя автобиография на 25 години и затова тя не е признат негов шедьовър. За шедьовър на автора обаче се смятат „Понеделнишки разкази". Аз ги преведох на български език когато бях на 25 години. Останах на понеделнишко ниво в преводите на художествена литература. На същото ниво останах и в личния си живот — все мислех, че всеки момент го започвам. В професионално отношение — като Журналистка, надявам се да съм стигнала сряда. Стиховете, които писах допреди 20 години, продължават да са в душата ми май всеки ден. А ... |
|
|
"Първата поетическа книга на Ваня Вълкова е литературният дебют на зрял визуален артист и дизайнер, работещ в традициите на руския конструктивизъм и Баухаус. "Градът като знак" (2019) залага на една търпелива концептуалистко-конструктивистка работа на паметта, която цели възстановяването на матрицата на авангардисткото сродство по избор между поезия и визуални изкуства, погребано под лавината от принудително винаги нови опаковки на обществото на спектакъла. Една жена преминава границата на разрушението на градската памет, за да направи разчетими ландшафтите на по-неустойчивите на разпад знаци на Града, ... |
|
|
"Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В така наречените тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество. Ролята на свободни роби уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан - сигурно заради липсата на исторически оптимизъм в стиховете му - неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си неудачничество той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш - те ... |
