"Деньо Денев е божа дарба, светъл автор, владеещ с такова спокойствие, но и с вътрешна напрегнатост словото, че всяка негова дума излъчва поезия. Тънката граница между живота и смъртта сякаш преминава и през неговите стихотворения, за да ги направи по-тревожни, но и по-нежни и справедливи, за да изрази драмата на модерния човек." Панко Анчев ... |
|
|
"Гьоко Здравески е един от ярките представители на средното поколение поети в Република Северна Македония и е добре познат на съвременната литературна сцена в родината му, а и извън нея. Според редица литературни критици поезията му се характеризира с шармантна авангардност, като резултат на отворения му ум и рафинираната му чувствителност. Това е екзистенциална поезия със силна метафоричност, енигматична лапидарност и медитативност. Характерно за поезията му е също така рядко срещаното съчетание между тишината и съзерцателността на вътрешния човек и безпокойството на духа, дори бунтът срещу неправди в социума, но не ... |
|
|
Дългоочакваната втора стихосбирка на един от най-нетрадиционните съвременни български поети и понастоящем най-известният поет-градинар. Това е откривателска и неземна стихосбирка. Тя първо достига до опиянения поток на живото и мъртвото чрез еротично поглъщане на природата в собственото ни тяло и чрез майсторско преобразяване на езика в сетива. От този дзен-поток се пораждат нови и известни същества, нови и остарели думи, нова и позната игра. Захари Захариев умее да отклонява езика, принуждава го да се блъска в себе си, оставя го да протече надолу, настрани, навътре или нагоре в органите на всичко съществуващо. И след ... |
|
|
Тихо като в църква Искам да е Тихо. Тихо като в Църква. Да е Тихо - Честно. Да е Тихо - Смело. Тихо - Съкровено. Като във Параклис. И като Причастие. Да се чува само огънят на Свещите. Да разкъсам Старото и да го изхвърля. Да остана гола. После да наметна и да се завия с Времето Безкрайно. В изповед гореща да склоня главата си. В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен. Да простя на другите. Да простя на себе си. Тихо да приседна с Благодарност Свята - С обич и към Другите. С обич и за себе си... Ива Тупарева ... |
|
|
Книгата съдържа 90 стихотворения и хайку, разпределени три дяла. И ако първият цикъл е своеобразен дом на любовта, където интимната изповедност достига крайния предел на пълното отдаване на мисълта за любимата, вторият цикъл очертава небесното измерение на личния свят - високата метафизична цена, която всеки човек неизбежно заплаща, за да удържи високия на смисъл на съществуването си. Третият дял на книгата не просто е посветен на войната срещу Украйна, а осъществява най-трудното - сливане с болките и надеждите на воюващите за свободата си украинци и изживяване чрез българското слово на украинската участ като българска ... |
|
|
"Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив ... |
|
|
Пенка Самоковлиева - една истинска вълшебница на словото и енергийното лечение - ни предлага необикновена книга. В нея са събрани акростихове - концентрирани енергийни кодове, наситени с игривост или загадъчност, чиято цел е да ни помогнат да излезем извън обичайните рамки на матрицата и да ни отворят за ново, по-благоприятно състояние в живота ни. Повтаряйки акростиховете, ние самите можем да станем вълшебници и да се превключим в измерения с по-фина честота, където светлината струи отвсякъде, а словото твори красиви вселени. ... |
|
|
Новата стихосбирка на Иван Гранитски искрометни мигновения ще порази читателя с богатството от теми и образи, с интуитивното вникване в дълбинните тайни на космоса и човешката душа, с неутолимата жажда за познание. И както у Пиндар жаждата е метафора за творчество, така и у Иван Гранитски тази жажда не пресъхва, тя въплъщава кредото на автора: "душата ти в Всемира е създадена за да се труди - непрекъснато и неуморно". Иван Маразов Илюстрации: Владимир Пенев. ... |
|
|
Вървя С блокирана походка. С тояга здрава във ръка. Вървя... С коляно, счупено на две. Куцукам трудно през света. Вървя... Във дупка черна падам рязко. Заострена стрела във мен – Боли... Проскърцват чарковете мои. Те имат нужда от мехлем. Лечебен... Захапвам волята си здраво. И вярата си - фанатично. За кой ли път... Изправям се полека-лека. И стъпвам смело на инат... и пак вървя... Тоягата - приятел личен. Изритвам с нихилизъм зъл. Вървя... Опъвам аз напред въжето. И то е Пътят Мой. Вървя... Безумен акробат съм аз. С баланс. Напред. Вървя... Походката изправена е вече: Със ритъм нов. И с хъс. Вървя... Живота ... |
|
|
"Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото никой от нас не разбираше, че на човек му е необходимо малко, за да е щастлив.""Поникват спомени като кокичета във стъпките му през величието нежно на пролетта. И клоните разцъфват от него нарисувани, протегнали надежди към мене във съня. И ... |
|
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън, които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, богохулна ... |
|
|
"И наистина, ако подирим главното качество на Шекспировото изкуство, така както то се е появило в сонетите, това качество ще се окаже именно правдивостта му, близостта му до природата и живота. Колко живот диша в тези сонети, колко пластично нарисувани пейзажи - сякаш се вглеждаш в подробностите от фона на италиански ренесансов портрет!" Валери Петров ... |
