Цанко Серафимов е роден на 7 декември 1951 г. в гр. Гоце Делчев. За вършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор в младежки и литературни издания, както и в областта на културно-историческото наследство. Автор е на стихосбирките "Река", "Пътуване към камъка", "Събуждането на тревата", "Дъждът на буквите", "Врата към светлината", "Съдът на мъртвите", "Отвъд оградата на самотата", "Почти сбогом", на пиесата "Лето 1014-то", на историко-публицистичния труд "Енциклопедичен речник ... |
|
|
"Венци Росманов е лекар хирург, за когото казват, че има златни ръце. Парадоксално е, че човек с такава сурова професия, заобиколен от сутрин до вечер от мъки, страдания, кръв, болести и смърти, притежава толкова чиста, невинна и красива поетична душа. Издателство Захарий Стоянов поднася на читателите новата книга на удивителния човек Венци Росманов - Вълча песен. Тя съдържа освен познатите ни вече сурови, до болка честни, драматични лирически изповеди, които приличат по своята внезапност на изстрели, още и няколко текста, които могат да бъдат определени като философско-есеистични размишления за свръхпредназначението ... |
|
|
Красимир Вардиев е роден в град Белослав през 1978 година. От 1997 година живее в Шумен. Завършил е Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". В периода 1998-2005 г. е носител на много литературни награди от национални конкурси, съответно за поезия, проза и критика, сред които Националният младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" в Стара Загора и Националният студентски литературен конкурс в Шумен. През същия период е съорганизатор и участник в акцията "Улична поезия", инсталации и "пърформанси", заедно с литературен клуб "Боян Пенев" и арт група "Завой& ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
Евгени Велев е поет, художник, доктор на науките и професор в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Има редица публикации в областта на изкуствознанието, естетиката, културологията, наукознанието и визуалните изследвания. Автор е на десетки статии, научни доклади, монографии и книги. Носител е на Първа награда за поезия в конкурса "Мелнишки вечери на поезията". Поетичната му книга "Атрофия на сетивата" няма претенцията да е поредното рекламно явление с дълголетието на литературна еднодневка. Защото всички опити на твореца да разкрие през оптиката на мерената реч мировъзренията ... |
|
|
"Слънцето в мен" кани читателите на поетично пътешествие из спомените и мечтите. Там, където всеки от нас пази съкровените чувства, важните случки и безценните хора, които ни правят това, което сме. Тя е книга за мислите и душата, за любимите места и за хората, които ни очакват там. Родени от непосрещнати изгреви и изпратени залези, стиховете тук са уютни като дом и топли като слънчев лъч. "Изключително емоционален и лъчезарен човек съм, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си. Защото е важно какво ще оставим след себе си и какъв пример ще сме за децата си" - казва Мария Иванова. Доказват го ... |
|
|
Жан Портанте е един от най-интересните европейски поети, пишещи на език, различен от техния роден. Всеки език е език в Езика, и всеки език си има сянка или самият той е сянка на друг език. Тези две посоки не се взаимоизключват в стихосбирката му "Точки". Едната стига до вътрешния ритъм на дишане, който силно се различава от видимата си форма, както китът изглежда риба, а е млекопитаещо с бели дробове. Другата намира страха от загубването на езика, но и винаги отново и отново отвоювания език. Думите се изтриват сами още при писането, дишат успоредно в езиците, изменят значенията. Point de depart не е начална ... |
|
|
Небесни тела е дебютната стихосбирка на Доротея Василева. Доротея Василева е родена през 1985 г. в Добрич, където завършва езикова гимназия с френски език. Следва английска филология в СУ Св. Климент Охридски и завършва магистратура в Портсмут, Великобритания. Занимавала се е с преподаване, журналистика, PR и дигитално съдържание. През 2021 г. ръкописът Небесни тела печели конкурса на ИГ АРС и Scribens за дебютна стихосбирка. Живее в София със семейството си. ... |
|
|
Книгата с избрани стихотворения "Подходящият ден" на унгарския писател и поет Имре Оравец е представителна извадка от цялото му поетично творчество, като включва и най-новата му стихосбирка "Умиращо дърво" (2015) и наброява близо 100 стихотворения. Досега на български език от Имре Оравец е публикувана поемата в проза "Септември 1972". "... в крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен живот. В отминали връзки, любови, късания, бракове, разочарования, ... |
|
|
Книгата съдържа девет цветни картини извън текста. Никос Енгонопулос, гръцки поет и художник от албански произход, е роден на 21 октомври 1907 г. в Атина. Живее от 1914 г. в Истанбул. Завършва гимназия в Париж и следва в Атинското висше училище за изящни изкуства. Придобива известност като художник сюрреалист, представя 74 платна на Биеналето на съвременното изкуство във Венеция през 1954 г. Пише стихове от млад. Автор на поетичните книги: "Не говорете на диригента" (1938), "Клавесините на мълчанието" (1939), "Боливар" (поема, 1944), "Седем поеми" (памфлет, 1944), "Завръщането ... |
|
|
Сборникът съдържа кратки, наситени с драматизма на всекидневието, но поднесени с лиризъм, разкази и стихотворения. Авторът има рядката дарба да прониква в уж незначителното и незабележимото и да открива там житейските си истини. "Луната - това анемично Слънце - пребледняла от безсъние - скришом надзърта през услужлив облак. Като се убеди, че я следи, скри се, поласкана, в облака. Не е безразлична към мен - помисли си мъжът - и обнадежден, зачака Слънцето. А Вятърът - влюбен в играта - прогони облака и Слънцето се сля с Луната. И покорена от Слънцето, Луната потърси сянката на Земята..." ... |
|
|
"В душата ми е празнота, времето надеждите прогони, пред мисълта ми няма борд, животът стена е въздигнал. Къде да търся моята съдба, в миналото неизживяно или в празнотата на душевността, искрица радост, в която не остана! Любовта отдавна отлетя, харесвана и толкова желана. С нея като птица над трудностите се лети, днес само споменът остана! Животът ни е изпитание безкрайно, когато любовта ни изостави, Тя отива си от нас безмълвно, когато хлад сърцето ни изпълни!" Георги Петков ... |
