Екзистенциална поема за деца и възрастни. ... Забавна приказка в рими за магията, наречена "живот"- от зачеването, до съзряването. Родители, насочвайте децата си, но не предопределяйте съдбата им. ... |
|
|
"Поезията може да бъде обект на анализи и дискусии относно мястото на едно име в парадигмата на съвременната изящна словесност, но може и да е просто безхритростно споделяне на безценен емоционален опит. Понякога второто грабва читателя повече, отколкото първото. Тъкмо такава поезия ни предлага Мария Митева, запечатала в настоящия сборник "Хербарий от предчувствия" своите лирически проницания по време на дълъг период от живота си. Тя определено печели нашето доверие с непосредствената и мъдра уязвимост на смелото си гмуркане в бездните на спомена, любовта, самотата, надеждата..." Бойко Ламбовски, ... |
|
|
Прощъпулник на поредицата "Нова българска лира" на изд. "Ерго" през 2017 година е книгата с непубликувани последни стихотворения на Здравко Кисьов, под съставителството и художественото оформление на Роман Кисьов. Здравко Кисьов е водеща фигура сред групата на "сърдитите млади поети" в Русе от началото на 60-те години ни ХХ век и автор на програмния текст към изданието "Поетично вероизповедание". Бил е зам. председател на Клуба на дейците на културата в Русе, основател и първи председател на "Дружеството на писателите в Русе", един от основателите на Регионалния ... |
|
|
Стихотворението "Епитаф" е написано в римуван петнадесетосричен стих, повлиян от оплакванията на Мани. Същевременно усвоява елементи от Критския ренесанс. Съдържа елементи от Православния Епитафиален Плач. Мотивът, използван от поета, Смърт - Възкресение е вдъхновен от историята за Исус (разпнат и възкръснал), както и от творбите за боговете на Древна Гърция и Древен Египет (Зевс, Дионис, Адонис). Следвайки християнската традиция, поетът успява да опише по удивителен начин изпепеляващата болка на майката, която ридае и жалее над мъртвото тяло на убития си син. Общият стил на поемата е традиционен. В това ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В "Кървава песен" поетът Пенчо Славейков е летописец. Той се домогва до националното и чрез народния бит и народната героика, и чрез свои лични вълнения. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Фотоилюстрации от световните пустини - Олга Соколовская. ... Изданието се осъществява за осемдесетгодишния юбилей на автора и включва 100 номерирани библиографски екземпляра. "На остров Кондау в Индокитай разговарях с човек, осъден на тригодишна смърт, но спасен с ония събития, които тресяха света през шестдесетте години. Такава присъда се изпълнява от палач и лекар. В първия ден на първата година при осъдения идва палачът и му отсича първото прешленче на палеца на единия крак. След него лекарят, спира кръвотечението, лекува раната. Когато раната зарасне, палачът идва пак и отсича и второто прешленче. Пак лекарят. ... |
|
|
Книгата съдържа непубликувани досега стихотворения от Стоянка Грудова. ... |
|
|
Лирика, изпълнена с чисто и наивно-детско чувство на преклонение пред природата, красивото и доброто в живота, приемащо образа на гълъб, цвете или залез. Тази емоция ражда поетични пейзажи, приказка за съзиданието и антагонизма, копнеж към съвършенство в живота. ... |
|
|
Животът със песен, без песен, и труден, и лесен минава. А после камбана, дълбоката яма, пръст, кръст, цветя и... забрава. И само доброто което, защото на някого сторил си всъщност отново те връща, със спомена също. Доброто безсмъртно остава! ... |
|
|
"Колко различна е новата самота не прилича на никоя от предходните камерни каменни самоти колко е шумна не разпознавам дори собственото си мълчание." Илко Димитров Прозрение с птица По някаква причина из плетеницата от птичи гласове Започнах да чувам само един, определено различен От останалите, сякаш нарочно лишен от мелодия, Дълбок и монотонен, стряскащо монотонен. Слушах няколко минути и изведнъж осъзнах, Че това, което ме бе привлякло, което се бе открило От всички останали птичи гласове, не може да се слуша Самостоятелно, ще се побърка човек от тази Монотонност и дълбочина. В плетеницата от гласове ... |
|
|
Чувството, че живееш в роман Чувството, че живееш в роман (недовършен роман по Димов), те преследва, когато си сам. Достраша ли те? Обади ми се. Безизходици търсят решения и случайни съдби криволичат. Обади се. В едно отклонение да си спомним как сме обичали. Нищо ново на запад (допусках го), а на изток от рая е тъмно. Тези твои напукани устни ще лекувам, преди да се съмне. Идва нощ и конете са бели (на картината на стената ми). Любовта е любов и в неделя, и във всичките ми възприятия. Любовта обитава и книгите и дома ти. Нахлувам неканена. В някой есенен ден ще ме видиш по шосето, романи нарамила. Обади се. ... |
|
|
В новата стихосбирка на Виктория Катранова „В пропастите помежду ни” поетесата продължава да разплита кълбото на чувствителното си светоусещане, за да поведе читателя като нишката на Ариадна над пропастите, през които трябва да пренесем любовта, без която не можем. Новата книга на Виктория Катранова доказва по неоспорим начин, че първата й стихосбирка „Както само аз умея” не е била фалстарт, а едно категорично начало, което ще продължава своя поетичен маратон, за да достигне до върховете на българската поезия. ... |
