"За мен поезията е средство за сближаване на познавателната и духовната култура. На: спомена и въобразеното; далечното и близкото; предела с безпределното; космоса в мен и над мен; всичкото и единственото; правилото и истината; различното в опакованите символи; преходното и вечното. Тя е тънката знакова линия на границата между разума и душата." Георги Атанасов Георги Атанасов е роден през 1951 г. в Лом. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен и Софийския университет "Св. Климент Охридски", факултет по журналистика, специалност "Редакционно и издателско дело". Член е на ... |
|
|
Първият том от избраните произведения включва стихове, писани от 1957 до 1973 г. ... Повелителят на отвъдните сънища Любомир Левчев върви от пластическото видение към стиховидението, към словесния пейзаж, или от музикалния мотив към изследването на загадъчните обеми на думите и техните невероятни съчетания в разгърнати метафори. Той е от онези български творци, които определят лицето на съвременната ни лирика. И в неговите вени тече капка от магическата кръв на голямата българска поезия. "Моята кръв е от нулева група - на всекиго мога да дам, но не мога да взема от всеки." Из "Дневник за изгаряне" ... |
|
|
Споделено за любовта - част 2 обединява стихове и кратки мисли, посветени на щастието, смисъла и любовта. За втори път едни от най-обичаните поети на издателство Musagena споделят в общ сборник как изглежда любовта през техните сърца. В сборника ще откриете текстове на: Валентина Йоргова, Даниел Колев, Димитър Мавров, Женя Кънева, Мария Толин, Мая Николова, Мирослава Тодорова, София Георгиева, Сузана Йорданова, Силвия Крумова. А ти какво можеш да споделиш за любовта...? ... |
|
|
Лириката на Петър Андасаров е несъмнено с подчертани граждански интонации. Там, където той е по-личен, където в по-голяма степен проектира само собствената си личност, а отсъства обобщение на явленията (като например в последния цикъл от книгата, интимния), там той е по-блед, по-слаб. Него силно го вълнуват въпроси, които не са само негови, а и на родината му, на народа му, поне на близките хора наоколо. Това е една особеност на таланта му, който явно е формиран под въздействието на трайни традиции в нашата поезия, но същевременно е особеност и на личното авторово възприемане, което е чуждо на крайностите на ... |
|
|
"Поезията на Белослава Димитрова е директна, стреля направо в челото. Думите ѝ раняват и самонараняват. Без запетайки, без дрехи, без кожа - "тъжни бесни зли". Като това около нас, като това вътре в нас. Между Марина Абрамович, Франсис Бейкън и Гюнтер фон Хагенс. Първа книга, която не се страхува от себе си, не се страхува от нищо. Очарователно груба и заразително жизнена. Безкомпромисен дебют - действа като енергийна напитка, като скок от ръба на Вселената, като въпроса: "сега да видим дали ми се живее". Сега да видим как ще я преглътне голямата празна уста на литературата." Силвия ... |
|
|
Късни стихотворения ... * * * водата да съм искам, разрошила косите ти полюшнала ги като леки водорасли, да галя тялото ти, в трепети да го оплитам, да го отпусна в несъзнато щастие… ... |
|
|
Тази поетична книга със съвсем нови работи на Илко Димитров ще ви изненада с няколко особени пробива. Състои се от три цикъла, в които се усеща несъмнено най-сериозното в писането му досега приближение на философски търсения и поетични състояния помежду им. Илко Димитров е автор на книгите: "Опит за определение" (стихове, 1989); "Приказки за Поп" (книга за деца, 1992); "Обратен водопад" (стихове, 1995); "Вселена по здрач" (стихове, 1998); "Паркът" (поема, 1999); "Трите кошници" (стихове, 2000); "Разчленяване" (поема, 2001); "Двамата съдружници& ... |
|
|
Новата книга на Цветан Начев е искрена, остро изповедна и завладяваща с непосредната естественост и простота на изказа, с изчистеността на сравненията и оригиналната метафорика. Това е книга, заредена с благородна и светла вътрешна енергия. Талантливото вплитане на грубата реалност в деликатната плът на интимната поезия, майсторското използване на контраста между мечта и действителност – такива неща издават колко големи са са творческите възможности на поета. ... |
|
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |
|
|
"Иде ми да се изправя на трибуна и да произнеса възпламенителна реч а вие да тръгнете с мен не зная накъде но не ми вярвайте че съм реформатор пророк или спасител аз просто съм изразител на тръгналите към бездната на надеждата"Из книгата ... |
|
|
Корнелиус Платялис е роден през 1951 г. в Северна Литва. Завършва Институт по строителство във Вилнюс и работи като инженер до 1988 в Друскининкай, курортен град на бреговете на р. Немънас. Първата му стихосбирка е публикувана през 1977 г. Автор на осем поетични книги сред които "Думи и дни" (1989), "Къща на моста" (1984), "Клопка за вятъра" (1987), "Скелетът на лодката" (1990), "Възхвала на реката" (1995), "Палимпсести" (2004), "Феноменалната пещера" (2010). Стиховете му са публикувани на повече от двадесет езика. Преводач на едни от най-известните ... |
|
|
Стихотворения. ... Ферида Дуракович (1957, Олово) е изтъкната босненско-херцеговинска поетеса. "Дълга е нощта" включва избрани стихотворения от книгите "Сърцето на мрака",1994 и "Locus minoris",2007 и нови творби на поетесата. "И непрекъснато, упорито, безпогрешно сънува един и същи сън. Че се е върнала вкъщи, а къщата цяла-целеничка, нейните цветя наоколо, котаракът спи на стария фотьойл на верандата, тя излиза от къщата ведра, окъпана, събота е и ние ще дойдем на обяд, а надвечер на скара, а тя някак си не смогва да свърши всичко, и я обзема и и я души. Боже мой, някакво безпокойство, ... |
