"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ... |
|
|
"Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до "микроскопичните точки на реалността", за да "рециклират амалгамата на всички непотребности". Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. ... |
|
|
Теодор Троев, изследовател и пътешественик, пътувал по дирите на митични герои и поверявал живота си на стихиите, сега ни повежда на едно необикновено пътешествие - по териториите на сърцето, по океаните на любовта, по моретата на приятелството, зад които ни очакват и бреговете на искреността и доверието. Повежда ни с лодката на стиховете си... ... |
|
|
Разкази в стихове. ... "Обединяващото заглавие "Роман за Лисан" се използва още в ХІІІ в. по повод на група разкази за животни, с централен конфликт около вечното единоборство между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези разкази се придържат до единна форма на стихосложение - осмосричен стих с т.нар. плоски рими. Създадени в периода 1171 - 1250 г., те са дело на двадесетина анонимни автори. Всъщност някои текстове назовават двама от тях - Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, - но доколкото не знаем нищо повече от техните имена, те не носят никаква информация за тълкуване на творбите. По-късно разказите за Лисан ... |
|
|
В началото на май 2014 г. излиза от печат сборникът с поезия "Богохраними" на пловдивската поетеса Огняна Свилина. Поезията на Свилина прониква отвъд възможностите на изобразяването на света – тя започва да го претворява, да моделира отново преплитащите се минало, настояще и бъдеще посредством цветове, отражения, отблясъци и мелодия. Разкрива ни умението на сетивата да виждат и чуват недоловимото, да търсят и разпознават човешката пълноценна взаимност и глухия стон, когато ни се изплъзва."Богохраними" поставя истината, съня и спомена в една магична духовна реалност, където творчеството е всемогъщо, а ... |
|
|
"Аморети" е цикъл от 89 сонета, написани от Едмънд Спенсър през XVI век и описващи ухажването му и евентуалния брак с Елизабет Бойл. Едмънд Спенсър (1552 - 1599 г.) е виден английски поет, най-известен със своята епична поема „Кралицата на феите“, възхваляваща чрез фантастична алегория династията Тюдор и кралица Елизабет I (Глориана). Езикът на поезията му е преднамерено архаичен, напомнящ по-ранни творби като Кентърбърийските истории на Джефри Чосър, комуто Спенсър дълбоко се възхищава. Спенсър използва специфична поетична форма, наречена Спенсърова строфа, която се състои от осем реда ямбичен пентаметър, а ... |
|
|
Битие Опитвам се с нокътя на показалеца да отлюспя люспата на времето, покриваща пирамидата на едно битие. Нокътят ми се счупи. Ивайло Груев Ивайло Груев е роден през 1955 г. в София в семейство на актриса и културен деец. Възпитаник е на 9 ФЕГ (Френска езикова гимназия) и следва във философския факултет на СУ Климент Охридски. Журналист е във вестниците Студентска трибуна и Земя. от 1990 живее в Канада, където работи като журналист и университетски преподавател в Отавския университет. Има научни публикации в Канада, САЩ, Англия, Германия, Русия. Преподава, изнася лекции и доклади в много университети: Memorial ... |
|
|
"Жива вода" - приказно послание от времената на детството. "Жива вода" - мъдра усмивка на мистичен разказвач, надежда и обещание, светла и малко минорна ретроспекция на искрящите разпръснати мъниста от наниза на човешките дни. Светлана Йонкова е търсач на истини -колкото и неоткриваеми и болезнени да са те. Светлана е откривател на мигове красота - колкото несбъднатост и тъга да ѝ струват нейните открития. Стиховете на Светлана Йонкова са толкова топли и човечни, толкова искрени и истински, толкова непресторени и неизмислени, толкова изстрадани, озарени от бездънна любов към живота във ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Книгата представя ръкописи на Павел Матев. В книгата на лява страница е представен ръкопис, а на дясна - печатан текст на съответното стихотворение с бележки след текста. Изданието само подпомага изследователите на Павел Матев, както и обогатява библиотеките на неговите ревностни почитатели. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Братислав Ташковски заема ключово място в съвременна македонска поезия. В стихосбирката "Парчета време" пред читателя и разгръща неговия поетичен талант на истински рицар на словото, творец с глава и пръсти в облаците, но здраво стъпил на земята. Великолепният превод на Петър Караангов прави книгата още по-привлекателна за ценителите на поетическото изкуство. "Мой добър приятелю, трябва да напишем ненаписаното, за да останем в реалността. Погледни живота, като разтопен метал гневът изтича по изкачващите се ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172
